Решение № 3150 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110144866 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Т..” ЕАД е предявил срещу Н. П. К. кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1897, 27 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. „Т...“, бул. „П...“, бл... ет. 3, ап..., абонатен номер ..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 309, 40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г., сумата 42, 71 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10, 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 26362/2025 г., по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът „Т..” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26362/2025 г, по описа на СРС, 151 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за 1 процесния имот. Излага доводи за неоснователност на претенцията за сградна инсталация предвид отмяната на т.6.1.1. от Методиката, приложение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и възразява срещу извършени прихващания на стари задължения със суми за връщане. Оспорва и акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и дължимостта на главницата за дялово разпределение. Моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на процесуалния му представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт №... от 15.01.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който А В Т е продала на сина си В П Т процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, жк „С..“, бл... ет. 5. На 05.08.1996 г. В П Т е подал молба-декларация до ищеца, с която е поискал за имота да бъде открита партида на негово име. С влязло в сила решение от 01.06.2000 г. по гр.д. № 1532/2000 г. по описа на СРС, 36 състав, е допусната промяна в собственото и фамилното име на В П Т, като за в бъдеще имената му бъдат Н. П. К.. След смяната на името ответникът е подал ново заявлениедекларация до ищеца, с което е поискал партидата за процесния имот да се води по сменените имена (л. 19). Предвид установеното по несъмнен начин по делото качество собственик на процесния имот съдът намира, че именно ответникът следва да отговаря за задълженията за реално потребената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

2

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесната сграда отоплителната инсталация е еднотръбна система и няма техническа възможност за въвеждане на дялово разпределение, поради което и в сградата не са поставени индивидуални разпределители на разход за отопление, а разпределението на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция за отопление се разпределя на база отопляеми обеми на отделните имоти. За процесния имот е изчислена топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем и за топлинна енергия за отопление на имот на коригиран отопляем обем. На вещото лице е бил представен акт за демонтаж от 26.10.1995 г. на отоплителните тела в кухня, стая и г. стая. През процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислявана на база снети отчети на два броя водомери за топла вода, отчитани след края на отоплителния сезон. Последните са приложени на л. 28 и л. 29 по делото и носят подпис за потребител. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал метрологична проверка през 30 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 1807, 33 лв.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника във връзка с отмяната на съответните части от Методиката за дялово разпределение, представляваща приложение към двете цитирани по-горе наредби за топлоснабдяването. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на посочената методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно действие. Ето защо, независимо изхода на спора по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС и по адм.д.№ 85/2024 г. по описа на ВАС, постановеното решение има действа само занапред, т.е считано от съответно 26.06.2020 г. и 10.02.2025 г., и не влияе на законосъобразността на извършените допреди постановяването му изчисления на задълженията на потребителите.

Следва да бъде разгледано и направеното с възражението в заповедното производство възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни 3 или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.