Решение № 1185 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Варна, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501499 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20837/28.08.2023 г. от Г. С. М., чрез адв. Г. Я. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 967/02.08.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1499/2023 г. по описа на ВОС. Молителят претендира присъждане на разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е депозирана в законовия срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С Решение № 967/02.08.2023 г. ВОС е потвърдил Решение № 1144/05.04.2023 г. по гр.дело № 13383/2020 г. по описа на ВРС, с което е била отхвърлена молба с правно основание чл. 5 от ЗЗДН, подадена от въззивника – Ч. Г. С.. В решаващия акт ВОС е осъдил Ч. Г. С. да заплати дължимата държавна такса, но липсва произнасяне по претенции за разноски на молителя.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане им най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от 1

ГПК.

С оглед изхода на делото въззиваемият и настоящ молител има право да иска присъждане на разноски (чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН и чл. 78, ал. 3 от ГПК).

В настоящия случай Г. С. М. е поискал да му бъдат възстановени разноски по делото, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В последното по делото открито съдебно заседание е представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 34). С приложения договор за правна защита и съдействие на лист 35 по делото, който служи за разписка относно извършеното плащане, страната доказва претенцията си за разноски по размер и основание.

Поради липсата на произнасяне в решаващия акт по делото относно разноските на Г.

С. М. и основателността на молбата, решението следва да бъде изменено, като въззивникът бъде осъден да заплати разноски в полза на въззиваемия.

Мотивиран от изложеното съставът на ВОС

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 967/02.08.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1499/2023 г. по описа на ВОС , в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, Ч. Г. С., с ЕГН ********** да заплати на Г. С. М., с ЕГН ********** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по в. гр. дело № 1499/2023 г. по описа на ВОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2