Решение № 133 от 20.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133/20.1.2021г. гр.Пловдив, 20 . 01 . 2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на шести януари, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2555 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Стройстарт 91

ЕООД, гр.Пловдив, ул.Антон Страшимиров № 11, представлявано от К. П. М. с пълномощник адв. С.П. – преупълномощена от адв.Ст.М., обжалва Заповед № ФК – 519 - 0382412 от 15.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.

Становища на страните :

- Жалбоподателят поддържа нищожност и незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й и присъждане на направените съдебни разноски. Административният акт се счита за нищожен поради липса на компетентност на издателя. Отрича се извършване на твърдяното в заповедта нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – посочено е, че в случая не е била извършена продажба по см. на цитираната разпоредба от ЗДДС и са оспорени изцяло констатациите, отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА № 0382412/10.09.2020г. Заявено е, че при проверката не е била извършена т.нар. „контролна покупка” и не е осъществена покупко-продажба на изброените в обжалваната заповед стоки – не е било извършено предаване на стоката от надлежен представител на дружеството на проверяващите, както и не е била заплащана продажна цена на стоките от проверяващите на надлежен представител на дружеството. Невярно е отразеното в заповедта, че проверяващ служител М.А. е заплатила сумата от 24 лв. на лицето Н. В. Б. преди легитимацията й. За тази сума не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство или ръчна касова бележка от кочан, тъй като сумата от 24 лв. не е била фактически предадена от проверяващите на представител на дружеството.

Заповедта се счита за незаконосъобразна и в частта, с която е указано на търговското дружество да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове – стоки, в срок до определената дата на запечатване, тъй като не е съобразена нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС. Предвид стоките – бетонови изделия, плочки, бордюри, шахти и др., и при спазване изискванията на чл.6 ал.3 АПК, следва да намери приложение разпоредбата на чл.187 ал.2 ЗДДС – като стоките бъдат оставени на отговорно пазене в обекта.

Като необосновани са квалифицирани мотивите за определяне срока на действие на принудителната административна мярка /ПАМ/. Поддържа се, че при определяне продължителността на срока е нарушен принципът на съразмерност и срокът в случая се явява прекомерно дълъг. Не е определена продължителност на ПАМ, която да представлява според изискванията на закона – разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществените отношения, касаещи данъчното облагане. Заявено е, че при определяне на срока за запечатване на обекта, административният орган е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране за продължителност на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. В оспорената заповед отсъстват надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес с оглед конкретно установените данни за фискалната дисциплина на провереното дружество и за необходимост от продължителност на мярката в рамките на 14 дни. В тази насока е изтъкнато, че органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни, респект. какъв е бил броят на посетители в момента на проверката. Липсват и данни за установени предходно извършени нарушения на данъчното законодателство от страна на търговското дружество. Не са изложени и мотиви защо органът приема, че има възможност за извършване на нови нарушения в обекта.

В тази вр. е обобщено, че липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо дали са налице материалноправните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, тъй като препятства преценката за съразмерност по чл.6 АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.169 АПК /Решение № 7288/2019г. по адм.д.№ 1408/2019г.; Решение № 6302/2019г. по адм.д.№ 14235/2018г.; Решение № 2527/2019г. по адм.д.№ 11270/2018г. – ВАС, Първо О./. С позоваване на нормата на чл.28 ЗАНН се твърди, че дори твърдяното нарушение да е било извършено, с оглед стойността на сумата – 24 лв., деянието е следвало да се квалифицира като „маловажен случай”.

В ход по същество жалбата се поддържа с искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените съдебни разноски /50лв. държавна такса; 500лв. адвокатско възнаграждение – договор за правна защита, л.53; 5лв. – депозит за свидетел/.

- Ответникът

Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката.

Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава минималния размер.

В писмено становище с приложен списък на разноските /л.16 и сл./ е заявено, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа конкретни мотиви за налагане на ПАМ по приложеното правно основание – чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС във вр. с нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС.

Посочено е, че при констатация за осъществяване фактическия състав на административното нарушение, съответният административен орган налага ПАМ, като действа при условията на обвързана компетентност. Счита се за спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Изтъкнато е, че ПИП сер. АА № 0382412/10.09.2020г. е подписан лично от Н.Б. /служител в дружеството/ и Кр.М. /управител/ - без възражения относно констатациите при проверката. По отношение твърдението за прилагане на чл.28 ЗАНН е посочена разликата между административнонаказателното производство по ЗАНН и административното правоотношение по АПК. Относно продължителността на срока се поддържа, че са съобразени : характер на извършеното нарушение, което пряко води до укриване на приходи и намалява размера на внесените данъци, засягайки утвърдения ред на данъчна дисциплина, изискващ пълна отчетност на извършваните продажби; местоположение на търговския обект на оживено място с голямо движение на хора; вид на дейността – склад с разнообразие от предлаганите стоки и достъпни цени. Стойността на покупката не е относимо обстоятелство спрямо законосъобразност на принудителната мярка и не води до автоматично нарушаване на принципа на съразмерност.

В писмени съображения по същество се поддържат мотивите на оспорената заповед и е изтъкнато, че ПИП сер. АА №

0382412/10.09.2020г. се ползва с материална доказателствена сила, като в случая е подписан от управителя на дружеството и от г-н Б.. Фактът на осъществена контролна покупка се счита за неопроверган посредством свидетелските показания на св.Б., коментирани в контекста на продажбата. Посочено е, че издаването на експедиционна бележка е складова операция, отразяваща изписване на материални активи при продажба и издаването на този документ противоречи на твърденията в жалбата за неосъществена покупка.

-

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Оспорената заповед е връчена на управителя на търговското дружество – адресат, на 18.09.2020г. Жалбата е подадена на 02.10.2020г. чрез пощенски куриер, плик с номер 15. Оспорването е допустимо – осъществено в 14 дн. срок от адресат на неблагоприятен административен акт.

1. Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 519 - 0382412 / 15.09.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ – ОПР - 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, л.22. В хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено - съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Преписката съдържа и Заповед от 30.03.2018г. за временно преназначаване на Ж.М. от длъжност – Началник на отдел в ТД на НАП – Пловдив, Дирекция Контрол, отдел Оперативни проверки, на длъжност началник на отдел в ЦУ на НАП, Главна дирекция Фискален контрол, дирекция Оперативни дейности, отдел Оперативни дейности – Пловдив, считано от 01.04.2018г. до назначаване на титуляр на длъжността, но не по-дълъг от 4 години, л.20.

Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.

1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски обект – склад в гр.Пловдив, 4-ти км., Пазарджишко шосе № 13, стопанисван от Стройстарт 91 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Фактически основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 10.09.2020г., 10:50ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – склад в гр.Пловдив, 4-ти км., Пазарджишко шосе № 13, стопанисван от Стройстарт 91 ЕООД, при която е установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата. За извършена контролна покупка от проверяващите на 20 бр. бетонни плочки 30/30 с ед.цена 1,20лв. на обща стойност 24,00лв., заплатени в брой от М.А. – проверяващ, преди легитимация пред Н.Б., за продажбата не е издаден фискален бон от работещо в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. За извършената покупка е издадена експедиционна бележка от 10.09.2020г. Отразено е, че след легитимация на проверяващите, е изведен дневен отчет с № 000129/10.09.2020г. Отразено е, че констатацията за извършено нарушение се подкрепя от установената положителна касова разлика в размер на 24 лв. между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 0,00лв., фактическа наличност на паричните средства съгл. приложен Опис – 24лв., сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв. Установените факти и обстоятелства са документирани с Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА № 0382412/10.09.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от М. Н.А. на длъжност ст.инспектор по приходите, към който са приложени събраните при проверката доказателства.

Присъствалият при проверката на 10.09.2020г. – управител Кр.М. е подписал протокола без възражения, л.32. В протокола е отразено : „Плащането е направено в 11.00ч. и е прието от Н.В.Б. с ЕГН….Плащането е извършено в брой“, л.31. Протоколът е подписан и от Н.Б.. Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л.33/ е изготвен от Н.Б., в който е вписано обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 24 лв. – “…нямам права да издавам касови бележки, а само експедиционна бележка”.