Решение № 192 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110204262 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на Й. Т. Т. чрез адв. Й. А. при ВАК против НП № 24-0819-005053/23.12.2024 г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва извършването на нарушението, за което въззивникът е наказан. Навежда се твърдение, че непосредствено след преустановяване движението на автомобила, въззивникът е разкопчал обезопасителния си колан, за да подготви необходимите документи за предстоящата проверка. Сочи се, че въпреки предвиденото в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК констатациите в акта нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.

Излагат се аргументи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивника, липсва надлежно описание на нарушението в НП. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.11.2024 г., в 09.53 ч. въззивникът управлявал л.а. Фолксваген Пасат с рег.

№ *** в гр. Варна, по ул. Доктор Пискюлиев в посока бул. Владислав Варненчик.

Същият бил придружаван от лицето, с което съжителства – свид. М.К.. До кръстовището с ул. Неофит Бозвели жалб. Т. бил спрян за проверка от свид. Т. Б. полицейски служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, който съвместно с колегата си А. С. осъществявал дежурство по автоконтрол в посочения пътен участък.

Впоследствие полицейските служители установили самоличността на водача и свид. С. му съставил АУАН серия G A № 3311875/17.11.2024 г. за нарушение на чл.

137а ал. 1 от ЗДвП за това, че на посочената дата и в посочения пътен участък управлява процесния автомобил, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение, .

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.

4 т. 7 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Т. за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснато до разпит придружаващото въззивника лице – свид. М.К..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 24-0819-005053/23.12.2024 г. е издадено от компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за ирелевантно за процесуалната законосъобразност на издаденото НП посочването на конкретната разпоредба, въз основа на които за процесното нарушение се отнемат контролни точки. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, съотв. същото не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно-статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Поради изложеното, съдът не обсъди доводите в жалбата досежно прецизното позоваване на отнемането в НП, като относими към процесуалната законосъобразност на самото НП.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

За да разгледа жалбата по същество, съдът все предвид обстоятелството, че при издаването на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 3

10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е бил санкциониран.

Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а"от ЗДвП, към категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е управляваният от жалбоподателя автомобил, поради което и по отношение на въззивника в качеството на водач е било налице задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че в на посочените дата и място, в указания час, въззивникът е управлявал собствения си л.а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, когато е спрян за проверка от служители на Сектор "Пътна полиция" при ОД- МВР-Варна.

От показанията на полицейските служители обаче не може да се установи безспорно фактът, че към момента на извършеното от водача управление, същият е бил без обезопасителен колан, доколкото свид. А. С. и свид. Т. Б. заявяват, че нямат спомени относно процесната проверка. Същевременно установената в НП фактическа обстановка се оборва от показанията на свид. М.К., която излага възприятия, че въззивникът е свалил обезопасителния колан след като същият е спрял превозното средство при подадения сигнал със стоп палка, за да подготви документите си за предстоящата проверка.

Като взе предвид, че въпреки извършване на необходимите и възможни процесуално-следствени действия не е установено по безспорен начин, както механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, така и извършването на процесното нарушение, съдът констатира, че НП е необосновано, съов. е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По делото не са представени доказателства установяващи направени от въззивника разноски по делото, поради което искането за присъждане на такива разноски следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед изхода на делото без уважение следва да бъде оставено и искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-0819-005053/23.12.2024 г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на Й. Т. Т. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Т. Т. за присъждане на сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5