Решение № 6076 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6076 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20251100511100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от Й. Г. Г. срещу разноските по изп.д. №202558480400620 на ЧСИ с рег. №848, определени с постановление от 12.08.2025г.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело дължими авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 96,00 лв. и разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Възраженията в жалбата в основната им част касаят възражения за неправилност и други пороци (включително допуснати явни фактически грешки) на съдебните актове, въз основа на които е издаден изпълнителният лист, по който е образувано процесното изпълнително дело, но тези възражения не е допустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като предметът на това производство включва и се изчерпва до проверка за законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, а съдебният изпълнител е обвързан от съдържанието на изпълнителния лист, при искане на кредитора по изпълнителния лист дължи да предприеме действия за принудително изпълнение на вземанията по него и няма правомощия да проверява правилността на съдебните актове, въз основа на които е издаден изпълнителният лист, нито да поправя очевидни фактически грешки в тези актове, включително в издадения въз основа на тях изпълнителен лист (в случай, че твърденията в жалбата за допусната очевидна фактическа грешка в един от съдебните актове, въз основа на които е издаден процесният изпълнителен лист, са съответни на действителното положение, правото на съдебна защита на жалбоподателя може да бъде осъществено по реда на чл. 406, ал. 4 ГПК, не по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК).

Единственото релевантно за законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител възражение в жалбата е заявеното с нея възражение за прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в размера от 400,00 лв., приет за събиране по 1 изпълнителното дело с обжалваното постановление в упражняване на правомощията на съдебния изпълнител по чл. 79, ал. 1 ГПК.

Възражението е мотивирано със съображения, че действията на упълномощения от взискателя адвокат се изчерпват до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а за тези действия съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Възражението е неоснователно.

Платеното адвокатско възнаграждение от взискателя за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело ще е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато размерът му надхвърля икономически обоснованите разходи за адвокатска защита на взискателя по образуваното изпълнително производство, но извод за прекомерност на приетия от съдебния изпълнител размер от 400,00 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело в случая е изключен и само при съобразяване на общия размер на вземанията на взискателя срещу жалбоподателя по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Освен това нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал.

1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски, отделно от това от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че по процесното изпълнително дело действията, за които е ангажиран упълномощения от взискателя адвокат, не се изчерпват до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, а включват и действия по водене на делото, в това число искания по издирване на имущество на длъжника и искания за осъществяване на изпълнителни способи, а не на последно място извод за необходимост от извършване на процесуално представителство от упълномощения от взискателя адвокат във връзка с водене на изпълнителното дело в случая безусловно следва от обстоятелството, че вземанията по изпълнителния лист не са изпълнени в срока за доброволно изпълнение от връчването на поканата по чл. 428 ГПК.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Й. Г. Г. срещу постановление за разноските от 12.08.2025г. по изп.д. №202558480400620 на ЧСИ с рег. №848.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3