Решение № 7049 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7049 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20251100512091 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 435 от ГПК, във вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 126 591 от 28.10.2025г. по описа на СГС подадена от взискателя Б. С. А. срещу разпореждане от 23.09.2025г. на ДСИ при СРС, 29-ти уч., по изпълнително дело № 1587/2025г., с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 25457 от 21.08.2025г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Моли същият да бъде отменен.

Взискателят А. излага, че липсва доброволно изпълнение на решение № 20613/14.11.2024г., постановено по гр.д.№47357 /2024г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, относно определения режим на лични отношения с децата му, поради което следва да се образува изпълнително дело срещу майката, която препятства осъществяване на личните контакти. Сочи, че е изпълнил дадените от ДСИ указания, като е представил и надлежен изпълнителен лист обективиращ режима на лични контакти между него като родител и непълнолетните му деца.

ДСИ К.Д., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав на СГС намира за установено следното:

1

Процесното изпълнително дело № 1587/2025г. по описа на ДСИ при СРС, 29- ти уч., е образувано въз основа на молба от 21.08.2025г. на Б. С. А., към която е приложен изпълнителен лист от 08.07.2025г., издаден по гр. дело № 47357/2024г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, издаден въз основа на решение № 20 613 от 14.11.2024г., съгласно който са определени режим на лични отношения между бащата Б. С. А. и трите му малолетни деца - С. Б.в А., С.Б.А. и Н.Б. А.а. Приложен е и препис на решение № 20 613 от 14.11.2024г., постановено по гр.д. № 47 357/2024г. по описа на СРС, 91 състав. С молбата взискателят е поискал пристъпване към изпълнение на решението.

С разпореждане от 21.08.2025г. съдебният изпълнител е оставил без движение молбата за образуване на изпълнително дело, като е дал възможност в едноседмичен срок да представи изпълнителен лист, от който да е видно, че лицето срещу което се иска образуване на изпълнително дело е осъдено и задължено да предава децата; да представи оригинал на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 24 лева.

С молба от 16.09.2025г. взискателят е представил оригинал на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 24 лева. По отношение на изпълнителния лист е посочено, че същият възпроизвежда точно диспозитивът на решението, като няма как да представи втори, различен лист.

С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върнал молбата за образуване на изпълнителното дело, като е приел, че не са изпълнение указанията.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като е допустима, тъй като е насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно - отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело.

В т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно изпълнителния способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете. В същите е изложено, че съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето, чрез което се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието 2 му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Тъй като местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за последния възниква задължението да го предаде на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения.

Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му, поради което след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай взискателят е представил изпълнителен лист от

08.07.2025г., издаден по гр. дело № 47357/2024г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, съдържащ надлежен изпълнителен титул.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав на СГС приема, че жалбата на взискателя е основателна, поради което обжалвания акт на ДСИ следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - във всички случаи извън тези по чл. 1 - 15, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лева. В конкретния случай, е внесена държавна такса в размер на 15 лева, с оглед на това Б. С. А. следва да бъде осъден да доплати по сметка на СГС държавна такса в размер на още 10 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.09.2025г., по изп. дело № 1587/2025г. по описа на ДСИ при СРС, 29-ти уч., с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната молба вх. № 25 457/21.08.2025г. на взискателя Б. С. А. за образуване на изпълнително дело.

ВРЪЩА делото на ДСИ при СРС, 29-ти уч. с указания за продължаване на изпълнителното дело.

ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС държава такса в размер на 10 лева, на основание чл.77 от ГПК.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4