Решение № 260080 от 04.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: …260080…………………. Година 2021г. Град П., обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 04. 03.

2021 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР

НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 866 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** ,против ОД на МВР П. , с административен адрес пл. „С.“ № 3, представлявана от старши комисар И.Т.. В хода на съдебното производство са конституиране трети лица помагачи / ТЛП/ на страната на ищеца , а именно – П.Л.К. *** , пл. „С. „ № 2, И.Т.Н. *** , пл. „С. „ № 2 и Комисия за защита от дискриминация с административен адрес в гр. С.

, бул. „Д.Ц. „ № 35.

С Решение №

260149/ 14. 10. 2020г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 2561/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен,като неоснователен.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.Г.Г.,

ЕГН **********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ОД на МВР П. . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

В текста на чл.

269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

С първоначалната искова молба районния съд е сезиран с три обективно съединени иска :

- иск за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.);

- иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения;

- иск за обезщетение за неимуществени вреди;

Исковете са положителни установителни ,с правно основание на исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71 ал.1 т.1 , т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация/ ЗЗДискр./

В хода на съдебното производство пред районния съд ищеца е направил отказ от исковете за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и от иска за обезщетение за неимуществени вреди .

С Определение №

2510/ 03. 09. 2019г. на районен съд П. е прекратено производството по отношение на тези искове . Производството по делото е продължило единствено по отношение на иска за осъждане на ответника да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения по Закона за защита от дискриминация.

І.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба в подкрепа на иска и какво е направеното искане ( петитума на исковата молба ) .

В исковата молба ищеца е посочил ,че на 10. 10. 2017г. е подал сигнал в Окръжна прокуратура П. за неправомерни действия по служба , спрямо него, на дежурния служител на смяна в Районно управление на полицията / РУП/ П..

На 16. 12. 2017г. двама служители на

РУП П., И. Н. и П.Л.К., го посетили в домът му в гр. П.. Попитали го дали той е подал жалба срещу дежурния в РУП

, след което поискали да видят и задържали личната му карта. Същият ден друг служител на РУП му връчил призовка за явяване в РУП на следващия ден 17. 12. 2017г. в 13, 00ч. , като му обяснил ,че целта на призоваването била да му бъде върната личната карта. На въпроса на ищеца защо вместо да му връчват призовка не му върнат личната карта , служителя на МВР му отговорил ,че дежурния искал да му се извини лично ,че не си бил свършил служебната работа.

На следващия ден 17. 12. 2017г. в 13, 00ч. ищеца се явил в РУП П. , където му бил съставен акт за административно нарушение. По време на съставянето на акта служителите на МВР Н. и П.Л.К. се държали грубо с него. Заплашили го ,че ще бъде задържан за 24 часа като , употребили по отношение на него следните изрази – „давай да го връзваме „, „ставай да те обискирам „, „ставай горе въшльо“, „ ще го задържа, дразни ме много“ ,“ще те задържа за 24 часа ,бе „

, „ ще ти се моля ли аз бе, ще ти се моля ли бе

„.

В исковата молба ищеца твърди ,че създадената от служителите на МВР враждебна среда спрямо него представлява акт на дискриминация на основата на признака „ убеждения „. Твърди се,че акта на дискриминация е записан на компактдиск.

Искането , което е направено е да се осъди ответника да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения по Закона за защита от дискриминация.

ІІ.Нормативна уредба на поставените въпроси в казуса и разрешения на съдебната практика по тези въпроси.

В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в третирането и възможност за участие в обществения живот, ефективна защита от дискриминация ;

В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците на пряка или непряка дискриминация. Един от тези признаци е дискриминация на основата на „убеждения “. Текстът препраща към всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,по който РБ е страна.

В чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка дискриминация „ и „непряка дискриминация“.

„Пряката дискриминация“ е определена ,като поставянето на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1 от Закона ,в по-неблагоприятно положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица при сходни обстоятелства.

„Непряката дискриминация“ е определена,като по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение,произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практики.

В Параграф1 т.7 на

ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „неблагоприятно третиране“,като е казано,че това представлява всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго ,на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, или могат да поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица или лице .

В чл. 9 от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от дискриминация страната,която твърди,че е дискриминирана следва да представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация. След представянето на такива факти ответната страна трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.

В съдебната си практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните характеристики на дискриминационните признаци по чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. , както и по въпросите за пряката и непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. (виж Р. № 3 /22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р.

№ 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на ІV-то гр.отд. на ВКС;)

ВКС еднозначно приема ,че от значение за установяване на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат,независимо от това дали при осъществяване на противоправната дейност са спазени или са нарушени съответни нормативни изисквания .Приема се също така ,че акта на дискриминация следва да се преценява с оглед на дискриминацията на друго лице при сравними сходни обстоятелства .

В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. №

587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната норма на чл. 9 от ЗЗДискр.Прието е следното…… Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената тежест в производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите ,от които може да се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по отношение на ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да докаже възраженията си против иска за това,че принципа на равно третиране не е нарушен,само в случай,че ищеца представи доказателства от които може да се презумира вероятната основателност на иска.