Решение № 76 от 23.02.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пещера, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100764 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД и иск по чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от Г. И. Б. с ЕГН-********** от с.Радилово ,** чрез процесуалния си представител адв.Г. , срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИА“ ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.София,ж.к.Младост 3 ,бул.“**,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1434683 от 17.02.2025година,който е сключен с ответника в настоящото производство в качеството му на кредитодател,по силата на който кредиторът предоставил на ищцата,в качеството й на кредитополучател сумата от 7000 лева при следните условия:лихвен процент от 23.33%;годишен процент на разходите(ГПР) от 49.66% ;връщане на заетата сума на вноски -18 и обща сума за връщане от 9450 лева .Твърди се още ,че съгласно чл.5 от договора ищцата е следвало да сключи договор за гаранция с дружество „MULTITUDE BANK с цел да бъде обезпечен договорът за предоставяне на потребителски креди от 17.02.2025 година ,за което тя дължала допълнително възнаграждение от 7420 лева.Сочи още ,че в случая за заетата сума от 7000 лева ищцата следвало да 1 върне не сумата от 9450 лева ,а 16 870 лева.

Излага съображения, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на договор за поръчителство с точно това дружество е на практика задължително условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. В тази насока посочва, че при кандидатстване за потребителски кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по кредита, за което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финализира искането, т.е. няма да получи кредит. На следващо място счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Допълва, че кредиторът по договора за потребителски кредит получава плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски, като така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.

Поддържа, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Наред с изложеното изтъква, че след справка в търговския регистър по партидата на ответника е видно, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството „поръчител" Мултитют, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК по отношение на размера на ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави. Твърди че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, посоченият размер на разходите по кредита за потребителя ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за 2 предоставяне на гаранция. Поддържа, че разходът за гаранта, който е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния договор. Сочи че в процесния случай кредиторът привидно е дал възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, за което кредиторът няма да получи допълнително възнаграждение, но си е запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал, като счита, че по този начин потребителят е на практика принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба. На следващо място счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит тъй като макар в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията, като цитира съдебна практика в този смисъл. Излага становище, че след като в посочения в договора за заем размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита, е налице нищожност на целия договор, което от своя страна води до задължение на потребителя да върне единствено предоставената в заем главница. В подкрепа на становището си цитира практика на СЕС. Сочи решение на СЕС по дело C337/23, съгласно което разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите". В обобщение сочи, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Допълва, че посочването на по[1]нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП., тъй като подвежда потребителя относно спазването на 3 забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено ,че договор запредоставяне на потребителски кредит № 1434683 от 17.02.2025 година е недействителен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. дс чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.22 от ЗПК. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България" ЕООД, в който намира предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на ищцата, че чл. 5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1434683/17.02.2025 г. е нищожен, доколкото твърдението за това, че поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на договора за кредит е неоснователно. Сочи, че според сайта на ответника потребителят сам избира обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не е задължително. Освен това счита, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна – Мултитюд Банк, което е самостоятелно юридическо лице.

Допълва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна, като прогласяването на договора за гаранция за нищожен в настоящото производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитюд Банк. На следващо място излага твърдения, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси, поради което намира за неоснователно твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Счита че не е налице и нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва при изчисление на ГПР, тъй като не е задължителна. По изложените съображения ответникът „Фератум България“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да присъди разноски в негова полза.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Фератум България“ ЕООД срещу Г. И. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответницата Г. И. Б. да заплати на ищеца „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 4188,34 лв - остатък от 4 непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1434683/17.02.2025 г., ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск – 15.09.2025 г. до окончателното й изплащане като с разпореждане № 1660 от 19.09.2025 година постановено по делото предявения насрещен иск от „Фератум България“ЕООД гр.София е приет за съвместно разглеждане насред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 764/2025 година по описа на ПщРС.

Ищецът по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между него и ответницата Договор за потребителски кредит № 1434683/17.02.2025 г. последната е получила потребителски кредит в размер на 7000,00 лв., който е следвало да бъде погасен в период до 18 месеца. Сочи че към момента ответницата е заплатила сума в размер на 2811,66 лв., поради което неизплатена остава сума в размер на 4188,34 лв. По изложените съображения ищецът „Фератум България“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения насрещен иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск Г. Б. е подала писмен отговор, с който не оспорва сумата по размер, а по основание, като твърди че претенцията е неоснователна без да излага аргументи в подкрепа на твърдението си. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

Претендира заплащането на разноски

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за предоставяне на потребителски кредит № 14346893 от 17.02.2025 година; удостоверение за наличие на задължения; преводно нареждане се установява ,че на дата 17.02.2025 година между „Фератум България“ЕООД , в качеството му на кредитор и Г. И. Б. от с.Радилово в качеството й на кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие с ОУ за предоставяне на потребителски кредит на „Фератум България“ЕООД, при следните условия:размер на отпуснатия кредит от 7000 лева; срок и начин на плащане -чрез 18 броя вноски ,съгласно погасителен план неразделна част 5 от договора .Общата сума ,която следва да бъде върната от кредитополучателя е в размер на 9450 лева и представлявала сбор от сумата по отпуснатия кредит-7000 лева и лихва в размер на 2450 лева ,при лихвен процент от 23.33% , и ГПР в размер на 49,66%.Уговорено е още ,че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството.Съгласно удостоверение за наличие на задължение издадено от Фератум България ЕООД лицето Г. И. Б. от с.Радилово,** има активен кредит отпуснат от „Фератум България“ ЕООД с № 1434683 с общо дължима сума от 14058.34 лева .В същото е удостоверено още ,че дължимата сума от 14058.34 лева включва главница в размер на 6715.65 лева по усвоения кредит;сумата от 1771.93 лева –лихва по кредита;5570.76 лева - такса банкова гаранция.