Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 3807 от 14.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52318/2021
Вид
Протокол № 3807
Подписан
14.12.2021
В сила
14.12.2021
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 3807 гр. София, 14.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г.В.К.

Сложи за разглеждане докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20211110152318 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На именно повикване в 10:30 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл. 142 от ГПК

ИЩЦАТА Г. ИВ. П. – редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Х., с пълномощно към исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ СО – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно призовани, намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 12.11.2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от Г.И. П.-С., ЕГН **********,против СО, ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета 1

Й.Ф., за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Ищцата твърди, че на 10.09.2020 г. се разхождала заедно със съпруга си по пешеходната зона на бул.“Витоша“ в посока към НДК, като в района между номера 49 и 51 се спънала в ръждясала ламарина, от което получила дълбока прорезна рана на десния крак.

Ищцата сочи, че се обадила на тел.112 и на мястото на инцидента пристигнали медицински екип и служители на МВР. Ищцата сочи, че раната й била почистена и обработена, била поставена ваксина срещу тетанус. Ищцата поддържа, че изпитвала сериозни болки и страдания,а възстановителният период продължил около един месец. В исковата молба са изложени съображения, че шахтата е тип отводнителна, но вместо да изпълнява функциите си при дъжд, шахтата е покрита с материали, които създават опасност за минувачите.

Твърди се, че ответникът отговаря за поддържането на общинските пътища и на тротоарите, а е допуснал неизпълнение на свои задължения, с което не е осигурена безопасността на пешеходците. В исковата молба се поддържа, че въпреки подадена до ответника покана за плащане, отговор не е получен, поради което ищцата предявява исковата претенция. С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. С исковата молба са формулирани искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно неимуществените вреди, претърпени от ищцата и относно наличието на метална ламарина върху отводнителните шахти, които искания се явяват допустими и основателни, като следва да бъдат допуснати по двама свидетели.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответната страна СО със становище за неоснователност на иска – твърди се, че не е доказано ответната община да отговаря за настъпилите вреди, а ако искът бъде възприет като основателен формулирано е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорено е твърдението за наличието на необезопасена отводнителна шахта, формулирано е възражение за съпричиняване.

СЪДЪТ счита, че представените писмени доказателства спомагат за изясняване на делото от фактическа страна и са относими към предмета на доказване, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА същите.

СЪДЪТ УКАЗВА на основание чл.154 от ГПК на ищеца, че следва да проведе доказване,че са й причинени вреди, да установи вредите, да докаже, че вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия,за които ответната страна отговаря.

В тежест на ответника е възложено да установи, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му, както и да докаже, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

2

Адв. Х. – Поддържам исковата молба и заявените доказателствени искания и в частно на тези, за които все още няма произнасяне, с оглед установяване на истинността на свидетелските показания. Водим двама свидетели за неимуществени вреди и един за механизма. В частта, в която сме поискали двама свидетели за механизма водим един свидетел, като се отказваме от втория поискан свидетел и се отказваме от втория допуснат свидетел.

Юрисконсулт Д. – Поддържам обстоятелствата изложени в писмения отговор. Има направено доказателствено искане за техническа експертиза и в зависимост как ще се произнесе съдът имам доказателствено искане, а именно да представя становище, констативен протокол от СО, район „Средец“ за състоянието на процесната шахта. Ако се допусне техническа експертиза считам, че тя има по-голяма тежест.

СЪДЪТ счита, че искането за изискване от тел. 112 на запис, с който е съобщено за инцидент с ищцата не би допринесло за изсняване на подлежащите на доказване фактги, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на запис от тел. 112.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на същите:

С.С.А.-С. – 31 г., българка, българска гражданка, от гр. София, неосъждана, без дела, родство и служебни правоотношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелката обеща да говори истината.

И.П.С. – 20 г., българка, българска гражданка, от гр. София, неосъждана, дъщеря съм на ищцата. Желая да бъда свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелката обеща да говори истината.

П.П.С. – 52 г., българин, български гражданин, от гр. София, неосъждан, съпруг съм на ищцата. Желая да бъда свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелят обеща да говори истината.

3

СВИДЕТЕЛИТЕ А.С. и С. се изведоха от съдебната зала.

Разпит на СВ. С. – Знам за инцидент с моята майка, който настъпи 5 дни преди началото на учебната година. Научих за инцидента от баща ми, който ми се обади да ми съобщи, че ще закъснее заедно с майка ми от разходката, на която бяха тръгнали. Каза ми, че майка ми е пострадала и си е наранила крака. Каза ми, че е наранена от вътрешната страна на ходилото. Каза, че се е случило на бул. Витоша. Точно тогава по време на обаждането не изпадна в подробности. За първи път я видях на следващата сутрин и изглеждаше доста унила и потресена. Беше потресена, защото едва ли не, не очакваше, че на такова централно място може да се случи нещо такова. Беше превързана с бинтове и лепенки на дясното ходило. Беше извикана линейка при случая. Не съм сигурна за нищо друго освен превързването. Беше на домашно лечение около две седмици. Тя имаше често нужда от сестра ми, от мен, от баща ми за готвене, за чистене – готвихме със сестра ми, чистехме –за неща, които майка ми обикновено извършва. Няколко пъти се налагаше да превързвам крака с найлон за да може да се къпе. Не можеше да стъпва, едвам се предвижваше – трябваше да помагам, например от леглото до дивана. Постепенно след двете седмици, в които беше в къщи, започна да ходи на работа, но не всеки ден както преди. Аз държах душа в банята, когато се къпеше. Докато си беше в къщи приемаше обезболяващи, мисля, че аналгин, и други обезболяващи, за които не си спомням. Не си спомням колко време е пила обезболяващи. В къщи идваха да я посещават нейни колеги и приятели. Тя не можеше да отваря входната врата, трябваше ние да отваряме. Със сигурност на нея и се отрази емоционално – преди беше по енергична. След това започна да работи по-малко, беше доста по-напрегната, защото работата я потискаше, а нямаше възможност сама да ходи на съдебни заседания. Трябваше да и помагаме с папките за да ги пренасяме. Помагахме и за съдебни заседания около месец и половина, два. Тя и до ден днешен изпитва болка в десния крак когато ходим на разходи по-дълго време. Сега не ходим на разходки по същия начин както преди. Тя бързо се изморява и крака започва да я боли много бързо. Все още изпитва болка, когато ходим на разходки. Преди инцидента майка ми не е вземала хапчета и алкохол. Тя беше се отказала за един период от време. Знам за други инциденти с нея преди, но те са във връзка с Ковид-19, беше болна. Имаше инцидент, беше си счупила крака, но не помня дали беше преди това или след. Не мога да кажа дали е на същия крак, или не.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.

В залата се извика втория свидетел.

Първият свидетел се освободи от съдебната зала.

Разпит на СВ. А.С. – Познавам Г. С. от 7 години, като аз бях юрисконсулт в управляваното от нея адвокатско дружество около година. След като се вписах като адвокат 4 аз продължих да упражнявам дейността си на същия адрес. Ежедневно контактувам с ищцата по няколко пъти. Обсъждаме юридически казуси, както и обсъждаме и лични неща, и мога да кажа, че с течение на времето станахме много близки. Тя с цялото си семейство беше поканена на моята сватба. Гостуваме си по повод на рождени дни. Знам, че е претърпяла инцидент на бул. Витоша. Това, което знам за инцидента знам от неин разказ, аз не съм присъствала. Тя ми обясни, че ден през седмицата заедно със съпруга си се е разхождала по бул.Витоша от Съдебна палата към НДК, като е срязала десния си крак на ламарина. Каза ми, че на място е пристигнала Бърза помощ, медицински служители, кракът е бил превързан и след това се е наложило да отиде до Пирогов, доколкото си спомням е трябвало да отиде там за ваксина. Нейният съпруг е трябвало да обикаля да търси ваксина.

По спомен, мисля, че беше за тетанус. На следващия ден звъннах по телефона, тъй като трябваше да обсъдя личен казус с нея и тя ми разказа накратко за инцидента. Разбрахме се през уйкенда да отида до дома за да видя какво е състоянието . Тя беше на легло, крака беше бинтован. През цялото време, докато бях при нея, тя беше на легло. Вратата ми отвори една от дъщерите . Това, което тя ми каза е, че изпитва болки и не следва да стъпва на десния си крак. Каза ми, че има и болки в ръката заради битата ваксина. Два часа бях при нея и докато бях там дъщерите идваха до нейната стая и носеха неща, от които се нуждае. В къщи си беше приблизително две седмици. Знам, че пиеше обезболяващи. През идната седмица след инцидента ходих два пъти при нея за да нося документи. Тя започна да идва на работа след около две седмици. Преди инцидента работеше от сутрин до вечер в кантората. След инцидента тя идваше за кратък период от време на работа, дори е имало случаи, в които тя ме е молила за услуга да отида до съда за да свърша някаква работа. Това продължи може би около месец след като се върна. Емоционално забелязах промяна в нея, когато я видях още първия път у тях. Видът беше изморен и ми изглеждаше гневна заради самия инцидент, който се е случил на такъв оживен столичен булевард и имаше недоумение в нея как може да се случи точно там това. Тя имаше доста неща, които следваше да свърши във връзка със служебните си ангажименти, и се притесняваше, че не може да ги свърши. Тя се притесняваше, че е в тежест на нейното семейство, и затова, че трябваше да бъде обгрижвана от семейството си. Знам, че нейното семейство е помагала във всякакви ежедневни нужди. Това, което аз съм видяла лично когато я посетих, че тя искаше да отиде до тоалетна и трябваше някоя от дъщерите да помогне. Тя не беше възстановена и затова тя идваше на непълен работен ден, и ме молеше за услуги. Аз забелязах, че има малък белег на мястото на срязването, че когато се върна на работа се оплакваше, че не може да върви продължително време или да стои на крака дълго време. Към днешна дата на мен лично не ми е споделяла за болки, но често говорим за инцидента и това възмущение го има все още.

Знам за инцидент, при който ищцата си е счупила същия крак, доколкото си спомням. Това е може би около половин година преди това. Тогава увреждането беше доста по-сериозно и отсъства повече от месец.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.

5

Втория свидетел се освободи от съдебната зала.

Адв. Х. – Моля, на осн. чл. 159 ГПК да допуснете още един свидетел за неимуществени вреди, така както сме поискали в исковата молба. Отказахме се от механизма, за механизма ни бяха допуснати двама. С оглед обстоятелството, че сме поискали трима свидетели за доказване на неимуществените вреди, моля, съда да допусне още един свидетел от поблизкия и приятелки кръг на ищцата, тъй като считам, че по този начин още в по-пълна мяра ще успее да докаже претърпените неимуществени вреди и страданията, които е преживяла ищцата.