Решение № 219 от 07.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220200230 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. А. гр. Септември - земеделски производител

,

ЕИК

180480078, против

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ 13-2300651/14.12.2023г на директор на Дирекция

„Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1600,00 /хиляда и шест стотин/ лева.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя на базата на оспорвани факти по нарушението чрез ангажираните доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.Претендира разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 13.09.23г. инспектори ДИТ – Пазарджик свидетелките Д. и Т. извършили проверки в землището на м.“ Ирините", землището на гр.

Септември, общ. Септември. В ограден лозов масив видели няколко лица, които берели грозде навътре в редовете.

1

В близост до пътя имало паркиран бус, в който седели неизвестни по делото мъж и жена. Те насочили инспекторите, че мъжът в трактора, който бил също на масива, бил синът на земеделския производител, стопанисващ имота. Лицето потвърдило предоставената информация и се обадило на баща си - жалбоподателя.

След като пристигнал на място последният съобщил на инспекторите , че стопанисва масива като земеделски производител, като съобщил и данните си три имена и ЕГН, както и ЕИК като земеделски производител. Те били отразени в издадената му малко по-късно по време на проверката призовка за предоставяне на документи относно трудовите правоотношения със заварените да берат продукцията лица( л.15-16) .

Последните също били проверени, като били запитани за личните си данни и условията на полагане на труда. Поради ниския им интелектуален и образователен статус, съобщените от тях данни били записвани от инспекторите в съставени от тях списъци. Единият от тях - на л. 23 бил съставен от св. Д. и той отразявал и имената на две от заварените на място жени М. Р. и А. В., както и предоставената от тях информация за времето на полагане на труд и естеството на труда, времето за почивка, заплащането.

Впоследствие жалбоподателят предоставил договор, сключен между него и всяко от тези две лица - за извършване на определена работа. И двата договора били от датата на фактическата проверка на място 13.09.24г. и не били подписани от него като възложител.

Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените документи и изготвените справка относно действащи трудови договори , св. Д. приела, че между жалбоподателя като ЗП и завареното лице А. В. са възникнали при престипането на труда трудови правоотношения, но няма сключен преди постъпване на работника за изпълнение на работата писмен трудов договор.

Затова против А. бил съставен процесния АУАН за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса. Актът е съставен в негово присъствие, предявен му е надлежно и му е връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицирано в акта нарушение е наложена глоба в посочения размер.

Претенциите против атакуваното НП са в процесуално - правен и материално -правен аспект и са подробно развити в жалбата и в писмено становище.

Двата административни акта са издадени от материално и териториално компетентни органи ( виж заповед на л. 26 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ).

В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били 2 нормативно- установените процедури по съставянето, предявяването и връчването им.

В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви нарушения на процедурата по образуване на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и връчването на препис.

Несподелени от Съда останаха и възраженията по същество.

Несъстоятелни са всички възражения на защитата, а атакуващи материалната законосъобразност на санкционния акт. Заявени още с доказателствените искания в хода на съдебното дирене, те са поддържани и аргументирани в писмените становища.

На първо място и следвайки хронологията на фактическата проверка , следва да се има предвид, че напълно обективно е установено качеството, в което жалбоподателят стопанисва имота и респ. в което получава престацията от реалното полагане на труда. Както сочат убедителните, съответни и взаимнодопълващи се показания на Д. и Т., на място пристигналият жалбоподателя и неговият син, който го повикал във връзка с проверката, съобщили, че имотът( те посочили и местността) се стопанисва от жалбоподателя като земеделски производител. това е напълно потвърдено от адресата на призовката за изискване на документи, която на място двете инспекторки, връчили на А. . В същата, л.15-16 анд, са вписани данни относно трите му имена , ЕГН, както и ЕИК - като земеделски производител, които данни житейската логика сочи, че са предоставени от него, тъй като на място не е имало други източници на тази информация.

Освен това, впоследствие самият А. попълнил декларация - л.25, анд, в която обявил, че стопанисва имота в м. Ирините като земеделски производител.

Напълно ирелевантно за верността на горните изводи е обстоятелството, че този имот е възложен на дружеството, представлявано от жалбоподателя ( л.39-40). От значение в случая е в чия полза се престира труда, неформалното уреждане на който е предмет на процесното нарушение.

Според последователните, но неоснователни възражения на защитата , трудът е полаган по представения с жалбата договор за извършване на определена работа , в случая с А. В.. Договорът е неподписан от страна на възложителя - жалбоподателя, но, предвид характеристиката му на неформален, би следвало, при постигнати съответни уговорки, да е породил правните си последици за страните. Затова не липсата на подпис е решаваща относно вида на договора , а съдържанието на съществуващите между страните отношения.

То, според защитата , е такова

, че сочи на договор на изработка, защото В. потвърдила в показанията си пред Съда, че брала договореното количество от 300 кг на ден за договорената сума - 40 лева; носела си средства за полагане на труда ( кофи, ножици) и не била контролира в процеса на изпълнение на работата си.

3

За разлика от защитат,Съдът не се отнесе безкритично към някои твърдения на В. и особено към тези, които се цитираха в предния абзац.

Самата свидетелка заяви, че страдала към този момент от сърдечно заболяване, „уморявала се, но приятелки й полагали“ . Ако това е вярно , това прави напълно невъзможно в житейски аспект заявеното от нея относно факта, че набрала по 300 кг. грозде във всеки от двата дни , в които работила, като дори първият ден

250-260кг , и другият ден си ги допълнила до договорените 600 кг. Житейски нелогично звучи и „приятелската помощ“ в беритбата, защото ако ще й се оказва помощ, адекватна такава би била парична, с което , предвид заболяването й, й се спести отиването до масива, престоя там и известните усилия, които полага на място. Критичността в твърденията на В. се основава и на отразеното в съставения на място от Д. списък - л.23 .

„Оспорването“ на този списък е извън формална процедура по приложимия НПК, но позоваването на неверността на отразените в него факти не следва от доказателствени източници. Както убедително и еднозначно споделиха двете инспектори в показанията си, неграмотността на лицата е обусловила факта, че всяка от тях е попълнила списък, в който отразила съобщените от лицата лични данни, доколкото са ги знаели , като след това те са били и надлежно проверени чрез изискани данни от Община Септември - л.21-22. Списъкът отразявал и съобщените от лицата на място обстоятелства такива за условията на полагане на труда. Впрочем, съдържанието на списъка напълно потвърждава верността на тези твърдения, а срещу отразената информация стои подписа на всяко лице. Затова няма основания за съмнения в съдържанието на отразената в списъка информация.

А тя от своя страна напълно потвърждава съобщеното от Т. и Д. и и изолира като неверни твърденията на В. за постиганата между нея и жалбоподателя уговорка „ 300 кг набрано грозде на ден - 40 лева“.

Установи се, че посоченото в НП лице е престирало не определен резултат от труда си ( характерно за договора за изработка ), предмет на престацията към жалбоподателя е бил самият труд - характерно за предмета на трудовия договор. договорено е и възнаграждение - 40 лева, което да се заплаща на ден и е установено несъмнено, че е платено за двата работни дни.

Без значение е, че не се установи как конкретно работодателят е организирал и контролирал процеса на полагане на труда. Това, което е установено в тази връзка е, че масивът е бил ограден и с врата, така , че достъпът в него е контролиран и допускането на работниците несъмнено става организирано.

В настоящия случай трудът е полаган на обект, стопанисван от жалбоподателя, създавал ( лично или чрез други лица) необходимата организация за полагането му: достъп, конкретно работно място според спецификата на работата, начин на събиране на продукцията на обособено място за транспортиране и предаване и т.н.

Трудът е престиран в полза на жалбоподателя А. и е бил възмезден .

Предмет на възникналите на място отношения е била самата престация на 4 труда (“ беритба на грозде), а не определен овеществен резултат или услуга, както е при договора за изработка.

Всички тези особености в разграниченията и установените горе факти определят отношенията, възникнали между посоченото в акта и НП лице и жалбоподателя във връзка с дейността му на земеделски производител , като трудово-правни, а не като облигационни и поради това е следвало да те бъдат „облечени „в съответната форма за валидност – писмен трудов договор.

Фактът, че не е бил сключен трудов договор, не е спорен и се установява от приложените справки от НАП и ДИТ Пазарджик .

Предвид горния анализ, налице са обективните елементи от състава на възприетото нарушение - работодателят не е уредил отношенията си със св. В. по предоставяне на работната му сила като трудови и не е сключил към датата на престиране на труда трудов договор с работника в указаната от закона форма - писмена.

Нарушението правилно е било квалифицирано по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ, предвид предписанието по двете норми.

Правилно за извършеното нарушение е била ангажирана административно-наказателната отговорност, в случая под формата на глоба, на основание чл.414, ал. 3 КТ като е наложена ( 1600 лева) отстояща незначително от минимално предвидената по размер ( 1500 лева). Това решение на наказващия орган е напълно оправдано, предвид безспорните факти, че на място са заварени повече от едно лице да полагат труд в нарушение на процесната норма, като са констатирани и нарушения, свързани със заплащането на положен труд по трудово правоотношение ( виж на 23 и протокола от проверка на л. 14, анд ).

Дори и разгледано в контекста на останалите аналогични казуса ( НП-ия са съставени и за несключени трудови договори с другите заварени на място лица) , налагането на процесната глоба не е неоправдано и не е в противоречие с „принципа за пропроционалност“. Наистина, той е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавитечленки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и 5 ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).