Определение № 9077 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9077 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А. като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно частно гражданско дело № 20261100503889 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.В., подадена срещу частта от Определение № 2960/22.01.2026 г. по гр.д. № 58980/2024 г. на СРС, 126 състав, с която е оставена без уважение молбата на адв. А.В. за присъждане на разноски за заповедното производство за горницата над сумата от 25,71 евро (50 лева) до сумата от 204,52 евро (400 лева).

В жалбата се поддържа, че определението на СРС е неправилно. Твърди се, че определеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждение и с материалния интерес по делото. Поддържа се, че няма основание разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. да се прилага само за разноските на заявителя в заповедното производство. Поддържа се, че ако е прекомерно адвокатското възнаграждение, същото може да се намали до минимума по чл. 36 ЗА. Твърди се, че издаването на заповед за изпълнение срещу едно лице само по себе си е ангажиране на страната в съдебно производство. В тази връзка се поддържа, че разходите на длъжника за правна помощ подлежат на възмездяване.

Твърди се, че в случая правна помощ е предоставена при условията на чл. 38 ЗА и адвокатът има право на гарантирания минимален размер на адвокатското възнаграждение. Сочи се, че в случая адвокатското възнаграждение е несправедливо и занижено, като не съответства на установените критерии и на обема на извършената процесуална дейност. Поддържа се, че определеното възнаграждение в случая противоречи на смисъла на закона. Предвид изложеното се моли да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ в съответствие с Наредба № 1/2004 г.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Софийска вода“ АД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че според практиката на ВКС възражението по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, а е предпоставка за прерастване на заповедното производство в двустранно исково такова. Поддържа се, че за заявлението за издаване на заповед за изпълнение са поставени изисквания за редовност в ГПК, каквито няма 1 за възражението на длъжника. В тази връзка се заявява, че за длъжника в заповедното производство няма същинско процесуално представителство. Поддържа се, че СРС правилно е съобразил практиката на СЕС и законосъобразно е приел, че не е обвързан от наредбата на Висшия адвокатски съвет. Поддържа се, че възнаграждението за подаване на възражение в заповедното производство не следва да се обвързва с материалния интерес по делото. Предвид изложеното се моли да се остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в установения за това срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Срещу И. П. А. е издадена Заповед № 33067 от 21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58980/2024 г. на СРС, 126 състав. С посочената заповед е разпоредено да се заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 561,20 лева, представляващи цена на потребена вода за периода 16.11.2022 г. – 15.02.2024 г., ведно със законната лихва от 07.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 159,42 лева, представляващи мораторна лихва за периода 23.12.2022 г. – 23.03.2024 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника И. П. А.. С възражението е поискано присъждане на разноски. Към възражението са представени списък по чл. 80 ГПК и пълномощно в полза на адв.

А.В.. В пълномощното е посочено, че процесуалното представителство се осъществява от адв. А.В. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се определя от страна на съда. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и поради това няма задължителен за съда характер.

В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Определение № 1036/01.04.2025 г. по ч.т.д. № 296/2025 г. на II Т.О. на ВКС и много други.

В конкретния случай въззивният съд намира, че заповедното производство не се отличава с правна и фактическа сложност. След подаване на възражението по чл. 414 ГПК заявителят не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК, поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена от СРС, а производството по делото е било прекратени.

Други действия в хода на заповедното производство не са извършвани от страните.

Налице е нисък материален интерес на търсените в заповедното производство суми.

Подаденото от процесуалния представител на длъжника възражение е бланкетно, като в същото са направени общи оспорвания, че претендираните суми не са дължими, а евентуално са погасени по давност.

Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира, че определеното от СРС адвокатско възнаграждение е в справедлив размер и не накърнява интересите на страните по делото. Определеното възнаграждение съответства на извършените от 2 адвоката на длъжника действия по защита в хода на заповедното производство.

Предвид изложеното частната жалба на адв. А.В. следва да бъде оставена без уважение.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 8 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. А.В., личен № 1500592310, подадена срещу частта от Определение № 2960/22.01.2026 г. по гр.д. № 58980/2024 г. на СРС, 126 състав, с която е оставена без уважение молбата на адв. А.В., личен № 1500592310, за присъждане на разноски за предоставена безплатна правна помощ на И. П. А., ЕГН **********, в заповедното производство за горницата над сумата от 25,71 евро (50 лева) до сумата от 204,52 евро (400 лева).

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3