Определение № 403 от 20.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. София, 20.11.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600590 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249 ал. 3, във вр. чл.

248 ал. 1, т. 3 от НПК.

Делото е образувано по частен протест на прокурор при РП – Б. против протоколно определение № 626 от 19.09.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 341/2023 г. по описа на РС - Б., с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на подсъдимия да разбере в какво престъпление е привлечен в това качество.

В протеста се излага несъгласие с извода на първоинстанционния съд за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на държавното обвинение счита, че в обвинителния акт ясно е конкретизирано точно какво нарушение на правилата за движение е извършил подсъдимият. Сочи се още, че дължимото поведение на лицето, в частност скоростта, с която е следвало да се движи, не е елемент от признаците на обективната страна на престъплението – същото би могло да бъде въпрос към вещо лице, но не и факт, който следва да бъде посочен в диспозитива или обстоятелствената част на обвинителния акт.

С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимият – П. Х. Н. е редовно уведомен за постъпилия протест, но не е взел становище.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло 1 правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по настоящото дело е било образувано по внесен от РП –Б. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу П. Х. Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Нарушенията на Закон за движението по пътищата, запълващи бланкета на посочената разпоредба, според държавното обвинение са: чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Делото е разгледано от състав на РС – Б., като с присъда № 25/30.11.2022 г. П. Н. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 1500 лева.

Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Така постановената присъда е проверена от С. окръжен съд по реда на въззивното обжалване, като с решение № 81/06.06.2023 г. състав на съда отменя първоинстанционния акт и връща делото на РС – Б. за ново разглеждане от друг състав.

С обжалваното определение, постановено в хода на разпоредително заседание при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по делото на основание чл. 249, ал. 1 , вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е приел, че са налице съществени отстраними процесуални нарушения, които рефлектират на правото на защита на обвиненото лице. Съдът е счел, че от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка било неясно какво е конкретното поведение на водача, какво нарушение е извършил и дали именно то е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Частният протест е допустим - подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК от страна, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Разгледан по същество същият се явява неоснователен, поради следните съображения.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното протоколно определение за правилно и законосъобразно. Това е така тъй като напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в досъдебната фаза на процеса е допуснато нарушение свързано с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт. Същият следва да определи основните рамки, в които ще се развие процеса на доказване, като по този начин се гарантира осъществяване правото на защита от подсъдимия и другите страни в съдебната фаза на процеса. В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, включително времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и пълните данни за личността на обвиняемия – каквито са изискванията, визирани от закона и изложени в ТР № 2/ 2002 година на 2

ОСНК, ВКС.

Проблемът, който правилно е констатиран от първоинстанционния съд, възниква с описаната деятелност на подсъдимия във връзка с твърдението на прокурора за нарушаване изискванията на запълващите бланкетния състав, разпоредби на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, които са били механично пренесени изцяло в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В случая не е съобразено, че посочената норма съдържа две основни хипотези за дължимото от водача поведение на пътя – да се движи със скорост, която е съобразена с конкретната пътна обстановка, за да може да спре при всяка предвидима опасност, както и да намали скоростта или да спре превозното средство в случаи на непредвидима опасност. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва разграничаване на тези два различни фактически състава на нарушения на правилата за движение, т.е. не са налице твърдения на прокурора дали в конкретната ситуация опасността е била предвидима или не за подсъдимия, с кои условия на пътя не се е съобразил, както и дали извършеното нарушение е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Прецизиране на обсъжданите обстоятелства, според този състав на въззивната инстанция е наложително за пълното фактическо формулиране на обвинението и цели гарантиране правото на защита на подсъдимия.

В заключение се налага изводът, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частният протест подаден срещу него – да бъде оставен без уважение като неоснователен.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 626 от 19.09.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 341/2023 г. по описа на РС - Б., с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на подсъдимия да разбере в какво престъпление е привлечен в това качество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3