Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 30.07.2020, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 22/2020
Вид
Решение № 272
Подписан
30.07.2020
В сила
24.09.2020
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Ловеч, 30.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 22 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит.

Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ

ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, чрез пълномощник юрисконсулт

Николета Матева, срещу Г.Т.П., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски заем № PLUS - 14525011/16.02.2017 г., а именно: 9487.61 лева – главница, 6278.52 лева – възнаградителна лихва и 484.21 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 10000.00 лева и закупуването на застраховка от 3360.00 лева, при което за ответницата е възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски – всяка по 432.88 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в договора. Ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.06.2018 г., към която дата били погасени 15 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 15766.13 лева, представляващ оставащите 45 броя погасителни вноски към 20.07.2018 г., към която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответницата не е изпълнила задължението си, поради което кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която твърди, че изрично е обявил вземането си за изискуемо. Ищецът твърди, че на 21.11.2019 г. е постъпило плащане от ответницата в размер на 1000.00 лева, която сума не е достатъчна да покрие цялото задължение, като съгласно чл. 76 от ЗЗД се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и главницата.

Ищецът посочва, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд-Ловеч, като по гр.дело № 1828/2019 г. е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия иск за установяване на горепосочените вземания по договора за потребителски заем.

Претендира присъждане и на съдебните разноски по заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който не оспорва факта на сключения договор за кредит между нея и ищеца. Счита, че исковата молба е недопустима в частта за претендираните главница и възнаградителна лихва, с оглед включена застраховка, а в стандартния европейски формуляр е записано, че застраховката не е задължителен елемент. Навежда доводи и за неоснователност на предявения иск. Счита, че кредиторът неправомерно упражнява право да иска паричната сума по главница и възнаградителна лихва в пълния им размер преди да е изтекъл срока на кредита. Излага аргументи, че при предсрочна изискуемост, т.е. когато длъжникът изгуби преимуществото на срока, е незаконно заемодателят да търси възнаградителна лихва до края на срока на договора, като счита, че след настъпване на предсрочна изискуемост лихвата, която се дължи, е само лихва за забава, но не и възнаградителна, която трябва да се плати ако е могла да ползва заетите пари до края на първоначално уговорения срок. Посочва, че общата внесена сума по договора е в размер на 9260.56 лева по приложеното извлечение на ищеца, при което сборът на внесената сума и претенцията на ищеца надхвърля общата сума, която е по договора – 25972.82 лева. Счита, че постъпилото плащане на 21.11.2019 г. в размер на 1000.00 лева присъства в съдържанието на исковата молба като дължима сума. Въз основа на изложеното, ответницата моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни и доказани. Поддържа искането за присъждане на разноските в двете производства, като е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата Г.Т.П. се явява лично и моли за отхвърляне на исковете по съображенията, изложени в отговора й.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1828/2019 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 10368/26.09.2019 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. – Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, е било образувано ч.гр.дело № 1828/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1022/09.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК против длъжника Г.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите:

9487.61 лв. /девет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ – главница, 6606.44 лв.

/шест хиляди шестстотин и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 20.02.2022 г., 484.21 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ – мораторна лихва за периода от

20.07.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.09.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 381.57 лв. /триста осемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски заем с № PLUS-14525011/16.02.2017 г.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г.Т.П. е подала писмено възражение срещу горната заповед, с което оспорва вземането.

Заявява, че на 20.11.2019 г. е направила плащане по договора на стойност 1001.50 лева.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

По делото не се спори, а и видно е от приложения Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14525011/16.02.2017 г., че същият е сключен между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответницата Г.Т.П., като кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 10000.00 лева за потребителски цели. Видно от чл. 4 от договора, кредитополучателят е поел задължение да върне на кредитора предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на последния, като следвало да му заплати 60 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 432.88 лв., с падежна дата 20-то число на месеца, съгласно съдържащ се в договора погасителен план, с падеж на първата вноска – 20.03.2017 г., а на последната – 20.02.2022 г. Годишният процент на разходите е в размер на 47.64%, а лихвеният процент – 38.14%, като общата стойност на плащанията е в размер на 25972.80 лв. В параметрите на договора са посочени и застрахователна премия от 3360.00 лв. и такса ангажимент от 250.00 лв. Не се спори, че към договора са приложими общи условия, с чието съдържание ответницата – кредитополучател е запозната, удостоверявайки това с подписа си на всяка страница от условията. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение по кредита на лицето. Установява се и не се спори, че ответницата е попълнила и подписала и медицински въпросник за приемане на застраховане, а от представен Сертификат № PLUS-14525011, издаден на 16.02.2017 г., е видно, че между ответницата, от една страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при посочени застрахователни покрития и размер на застрахователната премия според размера и срока на кредита. Като трето ползващо се от договора лице фигурира ищцовото дружество.

В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.

Установява се, че дружеството – ищец на 15.11.2018 г. е отправило покана /“последна покана“/ до ответницата, с която е уведомена, че е преустановила плащането на вноските по договора на 20.06.2018 г., поради което обявяват вземането си за предсрочно изискуемо, тъй като е налице просрочие на две или повече месечни вноски. В поканата са посочени следните дължими суми: 9487.61 лева – главница, 7710.63 лева – договорна лихва, 312.23 лева – обезщетение за забава, или общо дължима сума – 17510.47 лева, като на ответницата е предоставен срок от седем дни, считано от получаване на поканата, да погаси задълженията си, а в случай, че не стори това, ще се пристъпи към съдебно събиране на вземанията. Видно от приложената куриерска товарителница за връчване на пратка, поканата е получена лично от ответницата на 20.11.2018 г., който факт също не се оспорва по делото.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответницата кредит за потребителски цели в размер на 10000.00 лева, усвоен еднократно чрез превод по банковата й сметка, като от пълния размер на кредита в деня на усвояването били удържани записаните в т. 2 на договора 528.29 лева във връзка с друг договор и 250.00 лева – такса ангажимент. В периода от 14.03.2017 г. /датата на първа вноска за погасяване на задължението/ до 19.03.2019 г. включително /датата на последна вноска, предхождаща датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.09.2019 г./, вещото лице е установило, че кредитополучателят е направил плащания в общ размер на 8260.56 лева, с които са издължени: главница до 20.12.2017 г. вкл. – 624.39 лв., договорни лихви по кредита до 20.10.2018 г. – 6606.36 лв., законна лихва, начислена до 20.07.2018 г. – 21.81 лв. и застраховка до 20.09.2018 г. вкл. – 1008.00 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /26.09.2019 г./, непогасените задължения на кредитополучателя са в размер на 16578.26 лева, в т.ч. главница – 9375.61 лева, от която 2304.20 лева - падежирали вноски и 7071.41 лева – непадежирали вноски; договорни лихви – 6606.44 лева, от които 2748.33 лева – падежирали вноски и 3858.11 лева – непадежирали вноски; мораторна лихва, начислена в периода от 20.07.2018 г. до 11.09.2019 г. – 484.21 лева и застраховки по договора за кредит – 112.00 лева. Вещото лице е установило, че на 21.11.2019 г., след датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата е направила плащане в размер на 1000.00 лева, като тази сума кредиторът е отразил за погасяване на начислената до този момент мораторна лихва в размер на 484.21 лева и договорна лихва в размер на 515.79 лева, от която остатък падежирала вноска м. 11.2018 г. – 264.92 лева и частично падежирала вноска м. 12.2018 г. – 250.87 лева. След тези погашения, вещото лице е посочило, че размерът на задължението на ответницата към датата на изготвяне на заключението е в общ размер на 15578.26 лева, в т.ч. главница – 9375.61 лева, от която 2304.20 лева – падежирали вноски и 7071.41 лева – непадежирали вноски; договорни лихви – 6090.65 лева, от които – 2232.54 лева – падежирали вноски и