Решение № 83 от 12.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120102972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес управление: гр. ******, срещу Р. П. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. ТЗ чл.

86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 2001,77 лева, представляваща непогасена главница по Договор № ****** за Кредитна карта за физически лица от 09.05.2018г.; сумата от 128,00 лева, представляваща възнаградителна лихва (лихва върху редовна главница) за периода 16.09.2021г. до 22.12.2021г., както и сумата от 115,30 лева, представляваща лихва за забава (лихва върху просрочена главница), начислена за периода от 22.12.2021г. до 28.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2777/2022г. по описа на PC – Бургас.

По твърдения в исковата молба, на 09.05.2018г. между ищеца /като кредитор/ и ответницата /като кредитополучател/ е сключен Договор № ****** за Кредитна карта за физически лица, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата банков кредит под формата на кредитен лимит с 1 разрешен размер от 2 000 лева, ползван чрез кредитна карта Visa Classic, срещу задължението на ответницата да ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове. Сочи се, че предоставеният кредитен лимит е бил усвоен от ответницата, съгласно условията и сроковете на договора. В чл. 3.1 от същия било предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит – в размер на 60,00 лева, изискуема и дължима съгласно чл. 3.1.2 от договора до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания.

Излага се, че за ползвания кредитен лимит ответницата като кредитополучател се е задължила да заплаща на банката и договорна възнаградителна лихва, която съгласно чл.2.1 от договора е определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1,35%. Твърди се, че ответницата е обслужвала кредита си нередовно, като е извършвала вноски не на падежа и не в необходимия размер. Сочи се, че същата е изпаднала в забава за погасяването на минималните месечни погасителни вноски по главницата, които са дължими за месеците: септември 2021г., октомври 2021г., ноември 2021г. и декември 2021г., поради неосигуряване на достатъчно средства за покрИ.е на тези вноски. Поради продължилата повече от четири последователни месеца забава, на основание чл.10.1.1 във вр. с чл.9.1 от процесния договор вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо на 19.02.2022г., като за последното ответницата – длъжник е уведомена чрез нарочно уведомление, връчено чрез ЧСИ И. Б., с рег. № *** в КЧСИ, район на действие - ОС Бургас. Предвид липсата на изпълнение в дадения на длъжника срок за доброволно такова с поканата – уведомление, ищецът подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 2777/2022г. по описа на PC – Бургас в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК за претендираните главница, договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което се моли за отхвърлянето им. Навеждат се доводи за това, че предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не е надлежно обявена на ответницата – длъжник, доколкото Поканата – уведомление не е получена лично от същата или от упълномощено от нея лице, с оглед на което се счита, че волеизявлението на банката не е достигнало до длъжника. В тази връзка се застъпва и че ищецът не е положил необходимата грижа и добросъвестност при уведомяването на длъжника, 2 доколкото липсват данни за опит за връчване на уведомление по месторабота.

Оспорва се също така „търсенето /искането/ на възнаградителна лихва и лихва за забава, съгласно ТР № 3/2019г. на ОСГК на ВКС.“ В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество се представлява от пълномощника си адв. И. И. от АК – Стара Загора, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата се представлява от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Ц. Д. от АК – Бургас, която моли за отхвърляне на исковете по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Изрично уточнява, че не оспорва размера на претендираните вземания, а основанието за тяхната дължимост.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Същите съдът приема за допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК /съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и ответницата въз основа на процесния договор за кредитна карта за физически лица; точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; осъществяването на всички уговорени между страните обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на ответницата за това, както и размера на всяко от претендираните вземания по пера.

В настоящия случай между страните липсва спор относно наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата въз основа на процесния договор за кредитна карта за физически лица, както и относно изправността на кредитора по същия – точното изпълнение на поетите от последния задължения по договора.

Горните обстоятелства се установяват и от приобщените като писмени доказателства по делото Договор № ****за кредитна карта за физически лица от 09.05.2018г. и Договор № ***** за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти от същата дата – 09.05.2018г., сключени между "УниКредит Булбанк" АД /кредитор/ и ответницата Р. П. А. /кредитополучател и оправомощен държател на основната карта/, по силата на които на 3 ответницата е предоставен за ползване, чрез издадена от банката кредитна карта Visa Classic /със срок на валидност до 31.05.2022г./, разрешен кредитен лимит в размер на 2000 лева, с уговорен срок на ползване до 31.05.2020г. /чл.

3.2 от Договора/, подлежащ на продължаване едностранно от кредитора за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора, в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна по същия, в т.ч. да не е в просрочие по нито едно от своите договорни задължения /чл. 6.1 от Договора/. Съгласно чл. 2.1 от Договора, за ползването на разрешения кредитен лимит кредитополучателят заплаща месечен лихвен процент в размер на 1,35 % върху усвоената сума. Уговорена е /в чл. 3.1 от Договора/ минимална изискуема месечна погасителна вноска в размер на 60 лева /представляваща 3% от кредитния лимит/, платима /съгласно чл. 3.1.2 от Договора/ от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.

Доколкото по делото липсват наведени твърдения, както за неизправност на ответницата – кредитополучател към първоначално уговорения краен срок на договора – 31.05.2020г., така и за изрично отправено от последната искане към банката за прекратяване действието на договора с изтичане на този първоначално уговорен срок, съдът приема, че на осн. 6.1 от Договора, срокът на договора /на ползването на разрешения кредитен лимит/ е продължен за следващ период от 24 месеца, т.е. до 31.05.2022г.

Предвид така посочения краен срок на действие на договора, в настоящия случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на 19.02.2022г., т.е. преди датата на предявяване на исковете /датата на сезиране на заповедния съд/, при условията на чл.

10.1.1 във вр. с чл. 9.1 от Договора, съгласно които поетите ангажименти от банката за предоставяне на кредитния лимит отпадат, а дългът по ползвания кредитен лимит, в т.ч. и надвишен такъв, ведно с лихвите и други разноски в пълен размер, става по преценка на банката, предсрочно изцяло или частично изискуем, в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по договора, сред които е и това, че кредитополучателят е длъжен да осигурява всеки месец достатъчно средства по посочената в договора картова сметка или сметка за директен дебит, за покриване на минималната месечна погасителна вноска.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника.

Между страните липсва спор относно това, а и от приобщеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката се установява, че към посочената от ищеца дата на предсрочната изискуемост на кредита – 4

19.02.2022г. ответницата е била в забава /не е осигурила достатъчно средства по картовата си сметка/ за плащането на четири броя поредни минимални месечни погасителни вноски /дължими за м. 09.2021г. – м. 12.2021г./ , поради което съдът намира, че е изпълнено уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.

Спорно по делото е обстоятелството дали ответницата като длъжник е била надлежно уведомена за обявената от банката – кредитор предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

В тази връзка представени и приети като писмени доказателства по делото са Покана за доброволно изпълнение – уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и Разписка за връчени книжа по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, видно от които уведомление за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е редовно връчено на ответницата – длъжник по реда на чл. 46 ГПК, чрез нейната дъщеря Г. А. със задължение да го предаде на адресата /липсва законово изискване уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост да бъде връчено лично на длъжника/, на 04.02.2022г., чрез ЧСИ И. Б., рег. № 705 по КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд.