Решение № 20746 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20746 гр. С., 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110132767 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.11.2022 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. И. Д. за сумата 4472,19 лева, представляваща цената на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 1, ап. *** за периода от м. май 2019г. до м. декември 2020г., сумата 739,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.02.2020г. до 01.11.2022г., сумата 14,21 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. октомври 2019г. до м. декември 2020г, сумата 3,51 лев, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 21.01.2020г. до 01.11.2022г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 63787 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “************ С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. декември 2020г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 1, ап. *** с абонатен № **********, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „************ С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. И. Д. за сумата 4472,19 лева, представляваща цената на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.

***, вх. „Г“, ет. 1, ап. *** за периода от м. май 2019г. до м. декември 2020г., сумата 739,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.02.2020г. до 01.11.2022г., сумата 14,21 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. октомври 2019г. до м. декември 2020г, сумата 3,51 лев, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 21.01.2020г. до 01.11.2022г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва, че между него и ищеца съществува облигационно правоотношение, с твърдения, че не е носител на правото на собственост върху имота и не е абонат на топлинна енергия.

Същият оспорва, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът оспорва, че уредите, с които е отчетено количеството топлинна енергия са технически изправни. В отговора се оспорва, че дяловото разпределение е извършено в съответствие със Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Сочи се, че ищецът не е активно легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

С определение от 14.08.2024г. като третото лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „М.Е.“ ООД. Третото лице- помагач е взело становище по предявените 2 искове, като счита същите за основателни и доказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез нотариален акт № 22/ 25.11.2020г., т. II, рег. № 3605, н.д. № 196/ 2020г., се установява, че ответникът Д. И. Д. се разпоредил с недвижим имот, представляващ апартамент № 72, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.

***, вх. „Г“, ет. 1, като продал същия на И.С.И., скл. под формата на н.а. № 22/ 25.11.2020г., т. II, рег. № 3605, н.д. № 196/ 2020г. Страните са постигнали съгласие, че владението върху имота се предава при пълно плащане на цената, като разходите за ползване на имота до момента на предаване на владението са за сметка на продавача.

На 30.02.2003г. етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, намираща се на адрес: гр. С., ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. В и вх. Г, са възложили извършването на услугата дялово разпределение на ЕТ “А.Б.” ЕООД. От приложения към договора списък се установява, че в процесния имот има четири радиатора, с два вентила и два разпределители.

Видно от представения договор от 14.03.2005г. дяловото разпределение на клиентите на ЕТ “А.Б.” занапред ще се извършва от “М.Е.” ООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура за отчетен период 01.05.2019г.30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 844,01 лева. От представената обща фактура № 1013824378/ 31.07.2021г. се установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1151,27 лева.

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която абонатната станция за процесния имот е автоматична, с пластинчати топлообменници. Топлинната енергия, постъпила в абонатната станция се измерва посредством един брой общ топломер. Последният се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането на електромера се извършва чрез електронно устройство- терминал. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Съгласно заключението на вещото лице, че процесния период за имота е начислявана топлинна енергия за БГВ. Същото дава разяснения, че поради липса на водомер в имота, е начислена топлинна енергия за БГВ на “брой лица”, с разходна норма 140 литра/ денонощие за един потребител. За имота топлинната енергия е начислена за четири потребителя.

Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода м. май 2019г.- м. декември 2020г. е в размер на сумата 3512,40 лева. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода м. юни 2019г.- м. декември 2020г. е 3261,41 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 3

ЗЗД:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл.

586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответник в настоящото производство) е собственик на прехвърленото.

Изложеното обуславя извод, че ответникът, е носител на правото на собственост върху имота за процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същият да се е разпоредил с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на разпореждането. Следователно, той се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е бил носител на правото на собственост върху имота.

Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в 4 сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.