Решение № 32 от 08.01.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 08.01.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС А.

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с-я. ХРИСТИНА НИКОЛОВА при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4812 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда № 574 от 03.02.2016 г., по НОХД № 4799/2014 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 16-ти състав, е признал подс. К.С.Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от четири години. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, в размер на 731.11 лева, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, пет лева, представляващи държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимата, която чрез упълномощения си защитник – адв. М.Г., САК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба. В същата бланкетно се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и несправедлива, поради което се иска нейната отмяна и постановяването на нова, оправдателна. Прави се алтернативно искане за изменението ѝ чрез намаляване на наложеното наказание.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 01.11.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 04.12.2017 г., защитникът на подсъдимата заявява, че поддържа въззивната жалба и желае от съда отмяна на атакуваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна или алтернативно - за намаляване размера на така определеното наказание. Излага доводи за липсата на индивидуализираност на част от инкриминираните вещи, а именно златната халка, доколкото при описанието на същата, в различните протоколи по делото, а така също в мотивите на присъдата и в обвинителния акт, гравирания от вътрешността ѝ надпис е отразен по различен начин. Твърди, че съдът неправилно е приел за установена фактическа обстановка, идентична със сочената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възразява срещу кредитирането на протокола за обиск на подсъдимата, доколкото същия не бил надлежно одобрен от съответния първоинстанционнен съд. Намира така определеното наказание на подзащитната за явно несправедливо.

Представителят на СГП счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага доводи, че по делото са били събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, като първоинстанционният съд в своите мотиви подробно е посочил въз основа на кои доказателства е формирал своето вътрешно убеждение за фактическата обстановка, както и кои доказателства кредитира и защо. Желае потвърждаване на постановената присъда, като правилна и законосъобразна.

Частните обвинители (ЧО) В.К. и А.К. се присъединяват към заявеното от прокурора.

Подсъдимото лице, в правото си на лична защита и на последна дума, желае да бъде постановена справедлива присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключенията на способите на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Г.К., В.А.К., Н.Д. Г.

-Л., В.В.Р.и С.В.В.; писмените доказателствени средства и писмени доказателства - протоколи за обиск и изземване, за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, трудов договор, описи, заложен билет, справка за съдимост на подсъдимата ; способите на доказване – заключенията на изготвените по делото лицево-идентификационна, оценителна и почеркова експертизи.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания способ на доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото пред него свидетели К., К., Г. –Л., Р.и В., както и заключенията на приетите лицево-идентификационна, оценителна и почеркова експертизи, а също и посочените по-горе писмени доказателствени средства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :

Свидетелите

А.Г.К. и В.А.К. били съпрузи и живеели в къща, находяща се в гр. София, ж. к. „********№ 1. Св. А.К. била управител на „В. А" ЕООД - дружество с предмет на дейност извънгабаритни транспортни дейности. Седалището и адрес на управление на дружеството били на домашния адрес на семейството, като помещения на първия етаж на къщата се ползвали за офис. В помещение на офиса била монтирана метална каса, в която се съхранявали оборотните парични средства, която каса се отключвала с четирицифрен код. Кодът бил известен единствено на свидетелите А. и В. К., като имало ситуации, в които те отваряли касата пред служители на дружеството.

На

19.10.2010 г., бил сключен трудов договор с подс. К.Д., на длъжност „хигиенист“ с работно време понеделник, сряда и петък, обичайно от 13.30 ч. до 17.00 ч. Подсъдимата почиствала както офиса на дружеството, така и жилищната площ на къщата.

Свидетелите К. били изключително доволни от работата на подсъдимата Д. и изградили с нея доверени отношения. Към средата на 2013 г. започнали да изчезват различни парични суми, като свидетелите К. взаимно се обвинявали, тъй като единствени те боравели със средствата на дружеството.

За времето от неустановена дата през месец април 2013 г. до 30.08.2013 г., докато изпълнявала служебните си задължения в къщата на свидетелите К., подсъдимата взела брачната халка на св. К., която била от злато, 14 карата, с тегло 4.32 гр. и с надпис от вътрешната страна „В.

29.11.87 r.". След като взела брачната халка, подс. Д. я заложила в „Заложна къща М и ВК." ЕООД в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър". Освен брачната халка, подсъдимото лице заложило и свой златен пръстен, с надпис „К.". На място в заложната къща св. С.В.съставил заложен билет № 04217-13/30.08.2013 г., който бил подписан от подсъдимата, съответно като „заемател“ и „декларатор“.

За времето от месец април до месец септември 2013 г., свидетелите К. установили, че от офиса - от металната каса и от бюрото на св. А.К., липсват различни парични суми. Липсите били периодични, сумите били оборотни средства на дружеството, като първоначално самите съпрузи взаимно се обвинявали, че са безотговорни към паричните средства. Те се съмнявали един в друг, както и в работещите във фирмата. Към този момент, освен двамата съпрузи, във фирмата вече работели само св. П.М.- брат на св. А.К., и подс. Д..

На

23.09.2013 г., около обяд, св. К. излязла от дома си, а на бюрото в офиса ѝ оставила сумата от 3 000 лева. Както обичайно, около 13.30 ч., подсъдимата дошла на работа и в офиса я пуснал св. М.. Малко по-късно, около 14.00 ч., св. К. се прибрала в дома си и заварила подс. Д. да изпълнява служебните си задължения. Св. А.К. взела парите, оставени на бюрото си, за да извърши плащане, като преди това ги преброила отново и установила, че сумата е 2 600 лева, а 400 лева липсват. Тази констатация затвърдила подозренията, че някой от работещите в офиса краде. Това наложило свидетелите А. и В. К. да монтират скрити камери в офиса на 28 - 29.09.2013 г., с цел да наблюдават бюрото на св. К. и касата, в която били оборотните средства. За поставяне на камерите знаели само двамата съпрузи.

На 02.10.2013 г., свидетелите К. прегледали записите от камерите и видели как в 15.37 ч., подс. К.Д. се опитала да отвори касата, неуспешно, след което проверила всички шкафове на служебното бюро. Задълженията на подсъдимата, обаче, не включвали проверка нито на съдържанието на бюрото, нито на касата, а единствено почистване на прах върху посочените мебели - бюро и шкаф. Същият ден, подс. Д. не успяла да вземе нищо, тъй като в офиса не били оставени пари.

На

04.10.2013 г., следобед, подсъдимата била на работа, а в къщата бил само св. В.К., който гледал футболен мач в хола на дома си. На канапето, до свидетеля, било неговото сако, във вътрешния джоб на което имало пачка с банкноти, с номинал от 20 лева, изтеглени същия ден. Около 16.30 ч., подс. Д. се приготвила да тръгва като отишла при св. К., за да ѝ плати за седмицата. Свидетелят я помолил да го изчака във фоайето и слязъл до приземния етаж, за да вземе пари. В този момент, подсъдимата останала сама за кратко, през което време влязла в хола, видяла сакото на канапето, бръкнала във вътрешния му джоб и взела оттам 16 банкноти, с номинал от по 20 лева - общо сумата от 320 лева. След като взела парите, подс. Д. излязла, а след връщането на св. К., си тръгнала. Веднага след излизането на подсъдимото лице, св. В.К. проверил сакото си и установил, че от джоба му липсва сумата от 320 лева, която подсъдимата отнела, докато той бил в офиса.

По-късно, свидетелите - съпрузи прегледали и записите от камерите и видели, че около 16.00 часа на 04.10.2013 г., подс. Д. отново опитала да отвори касата в офиса, успяла, проверила цялото ѝ съдържание и като се уверила, че няма пари, прелистила документите, които били вътре, след което ги върнала обратно.