Решение № 4037 от 16.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41385/2022
- Вид
- Решение № 4037
- Подписан
- 16.03.2023
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 327, ал.1 · Търговски закон
- чл. 53, ал.1 · Търговски закон
- чл. 55, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4037 гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110141385 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.
327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцовото дружество „А.“ ООД, с ЕИК: 111556782, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. „Индустриална“ №23, представлявано от управителя П.А.П. срещу „Д.“ ЕООД, с ЕИК: 111560974, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Миле Попйорданов“ №4-6, представлявано от управителя О.М.П., с която се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 16 171,23 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 3087, 66 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по всяка от издадените фактури, считано от падежа до датата на предявяване на исковата молба.
Ищцовото дружество твърди, че е продал на ответното дружество: на 25.10.2019г. стоки на обща стойност 2196,45 лева с ДДС, за които е издадена фактура №2000101371 от 25.10.2019г. с начин на плащане – по банков път, която е платена, а стоката – получена; на 14.11.2019г. стоки на обща стойност 5880,11 лева с ДДС, за които е издадена фактура №2000101878 от 14.11.2019г. с начин на плащане – нареждане по банков път, която е платена, а стоката – получена; на 14.11.2019г. стоки на обща стойност 2976,14 лева с ДДС, за които е издадена фактура №2000101879 от 14.11.2019г. с начин на плащане – нареждане 1 по банков път, която е платена, а стоката – получена; на 09.12.2019г. стоки, подробно описани във фактура №2000102488 от 09.12.2019г., на обща стойност 7449,19 лева с ДДС, с посочен начин на плащане – нареждане по банков път. По тази фактура ищецът твърди, че стоката е получена и е платена сума в размер на 1576,17 лева, а неизплатената част е в размер на 5873,02 лева. На 08.01.2020г. ищецът твърди, че е продал на ответника стоки, подробно описани във фактура №2000103019 от 08.01.2020г. на обща стойност 5221,61 лева с ДДС, с посочен начин на плащане – нареждане по банков път, като стоката е получена от ответника, но няма извършено плащане. На 14.01.2020г. ищецът твърди, че е продал на ответника стоки, подробно описани във фактура №2000103183 от 14.01.2020г. на обща стойност 1590,96 лева с ДДС, с посочен начин на плащане – нареждане по банков път, като стоката е получена от ответника, но няма извършено плащане. На 24.04.2020 година ищецът твърди, че е издадено дебитно известие №2000105356 от 24.04.2020 година на стойност 1965,95 лева с ДДС, по което няма извършено плащане, а на 10.06.2020 година дебитно известие №2000106497 от 10.06.2020 година на стойност 1032,11 лева с ДДС, по което няма извършено плащане. На 07.01.2021г. ищецът твърди, че е продал на ответното дружество стоки, подробно описани във фактура №2000111506 от 07.01.2021г. на обща стойност 236,77 лева с ДДС, с посочен начин на плащане – нареждане по банков път, като стоката е получена от ответника, но няма извършено плащане. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане за периода 07.01.2021г. до 28.04.2022г. в размер на 31,37 лева. На 02.10.2021г. ищецът твърди, че е продал на ответното дружество стоки, подробно описани във фактура №2000111594 от 02.10.2021г. на обща стойност 204,79 лева с посочен начин на плащане – нареждане по банков път, като стоката е получена от ответника, но няма извършено плащане. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане от 02.10.2021г. до 28.04.2022г. в размер на 11,89 лева. На 07.12.2021г. ищецът твърди, че е продал на ответника стоки, подробно описани във фактура №2000119080 от 07.12.2021г. на обща стойност 46,02 лева с ДДС с посочен начин на плащане – нареждане по банков път, като стоката е получена от ответника, но няма извършено плащане. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане за периода от 07.12.2021г. до 28.04.2022г. в размер на 1,83 лева. По фактури №2000102488 от 09.12.2019г., №2000103019 от 08.01.2020г., №2000103183 от 14.01.2020г. и дебитни известия №2000105356 от 09.12.2019г. и №2000106497 от 10.06.2020г. за периода от 10.06.2021г. до 28.04.2022г. ищецът претендира обезщетение за забавено плащане в размер на 3042,57 лева. Ищецът твърди, че с писмо от 19.04.2022г. ответникът е потвърдил задължението си в размер на 16 171,22 лева.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати гореописаните суми, както и направените от ищеца разноски. Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси.
Ответникът оспорва исковата молба с отговор в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че не са 2 налице доказателства за съществуването на търговско правоотношение между него и ищеца.
Твърди, че единствени доказателства за наличието на правоотношение биха били подписани от представляващ го фактури, а такива не съществуват и изразява желанието си при евентуално представяне и позоваване на такива от страна на ищеца, да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК. Заявява, че липсват и доказателства за изпълнение на задължения от страна на ищеца, за които би могло да се претендира плащане, като заявява и че при евентуалното предоставяне на подписани разписки за изпълнение от страна на ищеца, оспорва и тяхната истинност, тъй като управителят на ответниковото дружество не е полагал подписа си върху такива и дружеството не е получавало твърдените количества стоки, нито е приемало посочените от ищеца фактури. Твърди и че не съществуват потвърдителни писма, подписани от преставител на „Дикитрой“ ЕООД, като при евентуалното представяне на такива, оспорва истинността им. Ответникът моли за отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.
В подкрепа на исканията и възраженията на страните са събрани писмени доказателства.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по свое вътрешно убеждение, и съобразно чл.12 от ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за покупкопродажба на посочената в исковата молба стойност и с посочения в исковата молба предмет и количество, както и предаването на стоката на купувача, а в тежест на ответника при установяване на горните факти – че не е налице основание за заплащане на цената по договорите.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и настъпването на забава, а в тежест на ответника при установяването на горните факти – погасяването на дълга на падежа.
По иска с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ:
От фактури №2000102488 от 09.12.2019г., №2000103019 от 08.01.2020г., №2000103183 от 14.01.2020г., №2000111506 от 07.01.2021г., №2000111594 от 02.10.2021г., №2000119080 от 07.12.2021г и дебитни известия №2000105356 от 09.12.2019г. и №2000106497 от 10.06.2020г. /представени писмени доказателства от ищеца/ е видно, че в тях са посочени 3 видът на стоките, предмет на твърдените от ищеца договори за търговска покупкопродажба, както и тяхната цена, количество и начин на плащане. От счетоводните документи е видно и че последните са подписани двустранно от представителите на ищцовото и ответниковото дружество, както и че стоките са получени от представителя на ответниковото дружество на датата на издаване на съответния счетоводен документ.
Договорът за търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден и консенсуален договор, който се счита сключен между страните в момента, в който стоката премине в собственост от продавача на купувача, което, предвид консенсуалния характер на договора, е от момента на неговото сключване. От този момент за купувача възниква задължението да плати договорената цена. Договорът за търговска продажба е неформален договор, освен в предвидените от закона случаи, поради което съставянето на счетоводни или други документи /фактури, разписки, приемо-предавателни протоколи и др./, не е изискване за действителност на сделката, а касае установяването на факти относно цената и количеството на стоката, предаването й от продавача на купувача и др.
Посочените фактури, като частни документи, свидетелстващи за облигационни отношения между страните, могат да се считат за валиден договор, ако носят реквизитите на такъв.
Фактурата може да се обсъжда и като счетоводен документ, който, като такъв, да свидетелства за облигационни отношения между търговци, на основание разпоредбата на чл.
53, ал.1 от ТЗ, според която всеки търговец е длъжен да води счетоводство и на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, според която редовно водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.;решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Тези решения, предвид указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставяне.
От представените счетоводни документи, имащи характера на сключен договор, е видно, че ищецът /продавач/ е предал стоките на ответника /купувач/ и ответникът ги е получил в 4 съответния ден на издаване на всеки конкретен счетоводен документ. С това ищецът /продавач/ е изпълнил задължението си като е предал стоките на ответника. Ответникът е приел доставените стоки без забележки и е подписал всяка една от представените фактури.
Освен това от представената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са отразени в Дневника за продажбите на ищцовото дружество за съответните месеци като облагаема сделка по ЗДДС, както и че е подадена Справка-декларация по ДДС и ефективно е извършено отчитане с Бюджета. Установява се и че процесните фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри както на ищеца, така и на ответника в съответните месеци, в които са издадени, от което се прави извод, че в счетоводствата на страните е извършено редовно записване по смисъла на чл.55, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и могат да служат като доказателство на лицето, което е водило книгите.
Ето защо съдът намира, че безспорно страните в настоящото производство са сключили неформален договор за продажба на стоки, цените на стоките са установени и последните са предадени на купувача. С подписването на фактурите от страна на ответното дружество, договорът за продажба е сключен в параметрите, посочени в съответната фактура. Въпреки това, ответното дружество не е заплатило на ищеца, отчасти или изцяло, стойността на продадените стоки по съответните фактури. Не се установява и стойността на тези фактури да е заплатена до момента. Представено е от ищеца и разчетно писмо /потвърждение за разчети/ от 13.04.2022г., подписано от управителя на ответното дружество, с което последният потвърждава задължението си към ищеца в размер на 16 171,22 лева.