Решение № 2227 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2227 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114174 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. П. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1622,19 лева/829,41 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и заплатена от „Ай Тръст“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2018 г., като „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., 1966,50 лева/1005,46 евро – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2018 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, 357,63 лева/182,85 евро - договорна лихва за периода 23.11.2018 г. – 31.05.2020 г., 1060,40 лева/542,17 евро – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 23.05.2025 г., 1114,61 лева/569,89 евро – обезщетение за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2018 г. за периода 23.11.2018 г. – 23.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******г. по ч. гр. д. № 11170/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр. с-в /исковата претенция е описана съобразно 1 уточняваща молба вх. № ******

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който на последния била предоставена в заем сумата в размер на 1622,19 лева, която следвало да бъде върната на 18 броя вноски по 109,99 лева в срок до 31.05.2020 г. В договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 26,24 % и ГПР в размер на 50 %. В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На същата дата – 23.11.2018 г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, съобразно който дружеството се съгласило да отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит, във връзка с което бил сключен договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД.

Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си по кредитното правоотношение, поради което на 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми вземания, което последното сторило на 23.02.2021 г. Изтъква се, че с плащането на задълженията поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, за което ответникът бил надлежно уведомен. Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията към ответника, като последният бил уведомен за извършената цесия.

Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 11170/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която било подадено възражение от длъжника. По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника В. П. С., чрез пълномощник – адв. М. К., в който е изразено становище за недопустимост на исковата претенция поради липсата на активна правна легитимация. По същество се твърди неоснователност на предявените искове с оглед недействителност на сключения договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство поради противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и неспазване изискванията на ЗПК и ЗЗП. Възразява се за погасяване на претендираните вземания поради изтекла давност, както и поради плащане. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приложеното ч. гр. д. № 11170/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № ****** г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата В. П. С., по силата на който на последната е предоставена сумата в размер на 1622,19 лева за срок от 18 месеца. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 26.24 % и ГПР в размер на 50,00 %, като общият размер на всички плащания е 1979,82 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като му е предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако кредитополучателят не представи съответното обезпечение, се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, респ. договорът няма да породи действие.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2018 г., сключен между „А й Тръст” ООД и ответницата В. П. С.. По силата на този договор Ай Тръст” ООД се задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, кредитополучателят следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 109,26 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. На същата дата – 23.11.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ООД бил сключен договор за поръчителство.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, „Кредисимо” ЕАД и “Ай тръст” ООД, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното уведомление до ответника за осъществената цесия.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

3

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалните кредитори „Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст” ООД прехвърлят вземанията по сключените с ответника договори на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „Кредисимо” ЕАД, в качеството на кредитор, и В. П. С., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора възлага в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение по кредита измежду банкова 4 гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. По силата на чл. 4, ал. 2 от договора, а ко кредитополучателят не предостави обезпечение, то договорът няма да породи правни последици. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал.

1 и 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага разбирането, че по своето същество сключването на договор за предоставяне на поръчителство представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.