Решение № 161 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110126884 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. И. Т. е предявил срещу ответника „Б Е“ АД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сума в размер на 488, 96 лв., представляваща неизплатено обезщетение за отказан достъп до борда на самолета за полет FB... от 30.08.2024 г. от Б. до София, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4081/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз съгласно закупен самолетен билет от ответника в качеството му на въздушен превозвач за дестинация Б. – София по плет с номер FB... от 30.08.2024 г. На посочената дата ищецът се представил на гишето за регистрация на летище Б. в определения час преди излитане на полета, но след едночасово чакане бил уведомен, че няма да бъде допуснат до борда на самолета, тъй като е налице „продажба на повече билети“ и няма свободни места. Посочва, че е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но не получил плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът е бил уведомен своевременно за отмяната на полета, като уведомлението е било изпратено на 17.07.2024 г., поради което не дължи претендираното обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет FB... от 30.08.2024 г. от Б. до София, отказан достъп до борда на самолета; разстоянието между началната и крайната точка на превоза, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че ищецът е бил уведомен за 1 отмяната на полета поне две седмици преди началото му, а в случай че не докаже това свое възражение, следва да докаже, че е погасил задълженията си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата относно сключването на договор за въздушен превоз на пътници между страните за полет Б. до София, както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км.

Прието е потвърждение на резервация за процесния полет от 24.08.2024 г. Съобразно приложеното по делото съобщение (л. 25) от 17.07.2024 г. полетът е бил с променен час на излитане за 23.20 ч., а видно от приложените на л. 34 и сл. писмени доказателства, в действителност е излетял в 1.05 ч., т.е. със закъснение. Обстоятелството, че полетът е бил изпълнен със закъснение е без значение за изхода на спора, тъй като е предявен иск за обезщетение на основание отказан достъп на борда, а не за закъснение на полета.

Изложените от ответника доводи в отговора на исковата молба за своевременно уведомяване за отмяната на полета за неотносими и не съответстват на фактическата обстановка по делото. В действителност, полетът не е бил отменен, а единствено е бил изпълнен със закъснение. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът не е бил допуснат до борда на самолета, като по силата на чл. 4, пар. 3 от от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. с чл. 7, параграф 1, б. „а“ от същия регламент ищецът има право да получи обезщетение, възлизащо на 250 EUR или 488, 96 лв. за всички полети на територията на Общността до 1500 километра, какъвто е и процесният.

Липсва основание за освобождаване на въздушния превозвач от отговорност за изплащане на обезщетението за отказване на достъп до борда, поради което искът е основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за заповедното и за исковото производство съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. Той претендира държавна такса в размер на по 25 лв. за всяко от двете производства, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.

23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до 2 крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае спор по т. н. масови дела във връзка с обезщетенията, предвидени в Регламент (ЕО) 261/2004 г. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Като взе предвид горното, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 200 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, че „Б Е“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н С.. А.. София, бул. „Б..“ № 1, дължи на Н. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С..“ №..., на основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата от 488, 96 лв. (с равностойност 250 евро), представляваща неизплатено обезщетение за отказан достъп до борда на самолета за полет FB... от 30.08.2024 г. от Б. до София, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4081/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

ОСЪЖДА „Б Е“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н С.. А..

София, бул. „Б..“ № 1, да заплати на Н. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С..“ №..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 225 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 325 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3