Решение № 213 от 30.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Ямбол, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.М.Т.в срещу Наказателно постановление № 663317-F674373/09.11.2022 г. н а Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се излагат съображения. Излагат се доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Иска се отмяната му. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – юриск. М., който пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Е. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за 1 потвърждаване на издаденото наказателно постановление като правилно и мотивирано.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.08.2022 год. в 12.23 часа свид. Ж. – главен *** по приходите при ЦУ на НАП извършила проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – бензиностанция № 4, намиращ се в ***. В хода на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. След разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство се установила касова наличност в размер на 3499,60 лв., а фактическата наличност била 4279,70 лв., която била преброена от касиера в обекта М. И. и е попълнен опис на паричните средства. Така установената положителна разлика в размер на 780,10 лв. не е отчетена във фискалното устройство, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в касата. Проверката приключила със съставяне на протокол в присъствието на М. И. - касиер в обекта. На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № F674373/02.09.2022 г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. На 09.11.2022 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството-жалбоподател било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Ж., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:

На дружеството-жалбоподател е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по нЕ.ото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите 2 лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл.185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр.

2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото на санкционираното лице, което е основание за отмяна на НП. В този смисъл е и Решение № *** г. постановено по АНД № ***. по описа на ЯРС, което е оставено в сила Решение № *** г. постановено по КАНД № 70/2021 г. по описа на ЯАС.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 500 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на 3 въззиваемата страна.

При това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице основание за отмяна на наказателното постановление, направеното от жалбоподателят оспорване законосъобразността на наказателното постановление се явява основателно.

И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 663317-F674373/09.11.2022 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ГЕОМЕКС ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.Т.в, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на

„ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя М.М.Т.в направените по делото разноски в размер на 500 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4