Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260084 от 15.07.2021, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 833/2020
Вид
Решение № 260084
Подписан
15.07.2021
В сила
09.11.2021
Състав
ХРИСТО НИКОЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 · Кодекс на труда
  • чл. 195 · Кодекс на труда

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260084 гр. Севлиево, 15.07.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 833/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Р.Г.Р., с ЕГН **********,*** срещу Народно читалище *************, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Сенник, общ. Севлиево, представлявано от М.М.К.и П.С.М.- заедно и поотделно.

Ищцата твърди, че от 01.01.2015 г. работела като работник библиотека към ответника. Впоследствие била преназначена като библиотекар. За да бъде назначена на длъжност библиотекар преминала през различни курсове и обучения.

Фондация „Глобални библиотеки - България" спонсорирала обучението ѝ по специалност „Библиотекознание" след кандидатстване. Завършила 9 месечно обучение и придобила професия „Библиотекар". За целия период от януари 2015 г. насам полагала усилия за развитието на библиотечното дело в с. Сенник както и организирала множество мероприятия и кандидатствала по различни проекти. Неочаквано на 10.07.2020 г. ѝ била връчена Заповед № 21 от 08.07.2020г., издадена от Председателя на читалищното настоятелство /ЧН/ на Народно читалище ************* - с. Сенник, общ. Севлиево - Иван Иванов. С посочената Заповед председателят в качеството си на работодател я наказвал с „Предупреждение за освобождаване от работа по КТ" без да е спазен законовия ред и без да има основание за това. Посочените причини, а именно: допуснати нередности /неясно какви/ и конфликти с г-жа Милка Тотева и кметството не били нарушения на трудовата дисциплина. Видовете нарушения на трудовата дисциплина ясно и точно били изброени от законодателя в чл. 187 от КТ и не включвали субективен елемент какъвто бил междуличностния конфликт.

Работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това също не било изпълнено от председателя на читалището. На основание чл. 195 от КТ - Дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвал нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Във въпросната заповед бил посочен нарушителят, но не и нарушението и кога е извършено както и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчвала срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязвала датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпращал с препоръчано писмо с обратна разписка. В конкретния случай заповедта била връчена без да е спазен този ред, като ищцата помолила секретаря на читалището да се подпише, че същата ѝ е връчена на 10.07.2020 г.. Не на последно място, председателят поискал в срок до 15 юли 2020 г. да бъде представено медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост, тъй като същите не били представени и не се съхранявали в трудовото досие. На основание чл. 128 б от КТ - работодателят бил длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създавало при постъпване на работа и в него се съхранявали документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. При постъпването на работа на ищцата на 01.01.2015 г. след проведен конкурс представила всички изискуеми от нея документи. Въпреки че работодателят не съхранявал правилно трудовото досие и предвид факта, че Заповед № 21 от 08.07.2020г. ѝ била връчена на 10.07.2020г., доброволно представила изискуемите документи в дадения срок.

Вследствие на така издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, ищцата претърпяла неимуществени вреди - психически страдания, породени от накърняване на доброто ѝ име, чест и достойнство. Родителите ѝ също претърпяли здравословни проблеми следствие стреса, който изпитали, разбирайки за наложеното ѝ дисциплинарно наказание. На баща ѝ, който не приемал лекарства от години, му предписали такива за кръвно налягане. Майка ѝ имала здравословни проблеми със сърцето, но състоянието й се влошило и се наложило да й предпишат нови медикаменти. Ищцата получила здравословни проблеми, изразяващи се в главоболие и сърцебиене, безсъние, а родителите ѝ повишено кръвно налягане. Започнала да се чувства неудобно в работната среда, изпаднала в стрес. Била психически потисната и унизена. Чувствала, че наложеното ѝ дисциплинарно наказание компрометира позицията ѝ сред част от хората в селото. До момента на налагане на дисциплинарното наказание се чувствала добре и полезна - организирала множество събития, подготвяла документи за различни проекти и печелила награди. Възрастните хора били доволни, че имало кой да ги събира. Вярвала, че постъпва правилно. След случилото се както и нанесените ѝ публични обиди била разстроена и нямала желание да върши задълженията си, които до тогава вършела с любов и желание. С нищо не счита, че нарушила правилата на работа или законовите разпоредби.

Напротив, хората в селото изразявали доволство от работата й. Посещавала курсове и благодарение на участията ѝ в различни проекти читалището и библиотеката към него били едни от водещите в страната. Преди години ѝ поставили диагноза - „Параноидна шизофрения", вследствие на претърпян от ищцата инцидент. Работейки в библиотеката на с. Сенник се чувствала добре и нямала обостряне на заболяването ѝ. Чувствала се полезна, хората я зареждали с позитивна енергия. Стараела се да отвръща със същото. С обич към възрастните хора организирала множество мероприятия и те били доволни от това.

През годините добре работела с различните медии в гр. Севлиево както и с колеги от другите читалища в общината. Здравословното й състояние било стабилно. За това сочело и медицинско свидетелство № 476/ 2020 г. и направено психологично изследване. След връчването на заповедта, с която ѝ се налага дисциплинарно наказание, състоянието на ищцата се обострило. За издаването на такава заповед не предполагала, а и не смятала, че уронила по някакъв начин престижа и доброто име на читалището. Започнали нападки срещу нея. Изпратили я на допълнителен медицински преглед, въпреки че представила медицинско свидетелство и направено психологично изследване. По всякакъв начин представляващите читалището искали да докажат, че не става и не е годна да извършва възложената й от тях работа. Въпреки че представила изискуемите документи, съгласно точка 1 и 2 от Заповед № 21/ 08.07.2020г., същата била изпратена на допълнителен медицински преглед. Заключението, дадено от д-р Сюзан Садъкова-Томева не било достатъчно за работодателя ѝ, тъй като то било в нейна полза, а именно, че може да върши задълженията си като библиотекар. Част от членовете на читалището подкрепили ищцата и представили пред председателя своите становища по случая както и изразили позитивното си мнение относно работата с деца и възрастни на ищцата.

Този психически тормоз не започнал единствено след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Това се случвало от години, но тъй като в действителност обичала това, което работи търпяла униженията от страна на секретаря и председателя на читалището. Когато започнала работа още през 2015 г. секретарят ѝ представил декларация /на 17.04.2015 г./, която трябвало да подпише във връзка с фонда на библиотеката. Трябвало да декларира, че е съгласна да започне работа без приемане - предаване на фонда и инвентара и да носи солидарна отговорност заедно с титуляра. Ищцата отказала, но натиска ѝ оказал влияние и всъщност тогава ползвала отпуск по болест за първи и последен път. Редът за приемане на книгите бил регламентиран и не ставало само с една декларация. Частична инвентаризация на библиотечния фонд се направила по инициатива на ищцата едва през 2019 година и тогава се установило, че са налице липси, но преди постъпването ѝ на работа през 2015г.. Закупените и дарени книги след това били налични и това било видно от направената проверка и изготвения протокол за това. По време на извънредното положение, обявено в Р България било казано на ищцата, че библиотеката не бива да работи и да остане в къщи. Известно време след като се завърнала на работното си място обаче видяла две заповеди, в една от която се сочело, че ищцата отговаря за спазването на предприетите противоепидемични мерки. Заповедта нито ѝ била връчена, нито знаела въобще, че има такава. С двама свидетели установила, че същата е поставена на видно място в библиотеката на с. Сенник, но без нейно знание. През целия период на трудовия ѝ стаж като библиотекар в с. Сенник основното разногласие между ищцата и ръководството било, че иска да се изпълняват законовите разпоредби. Председателят и секретарят на читалището не винаги били на това мнение и в такива случаи възниквали спорове между тях. Обикновената житейска логика обосновавала заключение, че налагането на всяко дисциплинарно наказание е свързано с негативни преживявания и отрицателни емоции. Но когато някой е несправедливо обвинен и наказан за деяние, което изобщо не представлява дисциплинарно или друго по вид нарушение, негативните психически преживявания и отрицателни емоции у несправедливо обвинения нанасяли много по-тежки увреждания, неимуществени вреди, които следвало да бъдат оценени и обезщетени.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди имало само компенсаторна функция. Целта му била не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице /Решение № 553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г., IV, г.о., ГК/. Това обуславяло необходимостта от пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането, неимуществени вреди. В съдебната практика и в теорията се приемало, че в понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представлявали негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Затова законът въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието "справедливост" било обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обема, характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице. При определяне на справедлив размер на обезщетението било от значение положението в обществото на увредения и общественото възприемане на справедливостта в икономически аспект.

Противоправно било налагането на наказание при липса на извършено нарушение.

Това деяние било причинило вреди на ищцата, изразяващи се в негативни психически изживявания, ниска самооценка, огорчение и обида. Вреди били претърпели и нейните родители, следствие на стреса, разбирайки за наложеното наказание и впоследствие негативните преживявания и влошеното здраве на дъщеря им. След оставяне на исковата молба без движение, ищцата в уточнителни молби сочи изрично, че не твърди наличие на дискриминация, по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Заявява, че в конкретния случай ръководителят на юридическото лице е изпълнявал решение на Читалищното настоятелство, прието на 08.07.2020 г., работата му е била възложена от орган на управление, като целта му е била да бъде освободена ищцата от длъжност „библиотекар". Уточнява, че влошаването на здравословното състояние на родителите на ищцата е посочено защото това води до допълнителни тревоги и стрес за самата ищца, като не се претендира обезщетение за родителите. Иска постановяване на решение, с което да бъде признато, че Народно читалище ************* - с. Сенник, общ. Севлиево, е причинило неимуществени вреди на Р.Г.Р., изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищцата /сърцебиене, безсъние/, негативни психически изживявания, както и уронване на доброто й име, огорчение и обида, както и осъждане да ѝ заплати сума в размер на 3 000,00 лв., като справедлив размер за обезщетяване на нанесените ѝ неимуществени вреди. Претендира разноски.