Определение № 25153 от 09.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25153 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 315563/29.09.2025 г., подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. М.М., срещу определение от 11.09.2025 г., постановено по гр. дело № 49174/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е оставено без уважение искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като при определяне на следващото се в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. първоинстанционният съд не се е съобразил с действителната фактическа и правна сложност на делото. Конкретно се посочва, че претенцията се основава на едно основание – изтекла погасителна давност, проведено е едно открито съдебно заседание, изпълнителното дело е служебно изискано и приложено по делото, доказателствената тежест принадлежи на ответника, както и, че своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което първоинстанционният съд е следвало да съобрази. Позовава се на практика на СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г., според което пределите в Наредба № 1/09.07.2004 г. не са обвързващи за съда, поради което преценката относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се извърши във всеки конкретен случай, съобразявайки материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност, спецификата на производството, както и обема на извършената дейност. Допълва се, че характерът на исковата претенция – отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК не изисква голям обем от процесуални усилия, тъй като има за предмет единствено отричане на правото на принудително изпълнение в полза на кредитора, като без значение в този случай се явява материалният интерес по делото. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, като присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени.

1

Насрещната страна – Б.П.М., чрез адв. К.П., изразява становище за неоснователност на частната жалба при твърдения, че процесуалната защита по делото изисква предварително проучване на спора, запознаване с изпълнителното и заповедното дело, изготвяне на исковата молба и участие в проведеното открито съдебно заседание. Допълва, че присъденото възнаграждение се равнява на 33,00 лв. на час преди да бъдат приспаднати дължимите данъци по ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД, поради което определянето на същото в още по-нисък размер не би било справедливо и съответно на извършената работа. По изложените съображения се отправя искане частната жалба да се остави без уважение и обжалваното определение да се потвърди.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 45 състав, е образувано по предявен от Б.П.М., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лв., представляваща част от общо вземане в размер на 25 599,12 лв., за която по ч. гр. дело № 15418/2012 г. по описа на СРС, 62 състав, е издаден изпълнителен лист от 06.04.2012 г. и за което вземане е образувано изпълнително дело № 202484400401122 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ. По делото е постановено решение от 12.05.2025 г., с което исковата претенция е уважена изцяло, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв. – разноски по делото, от които: 50 лв. – платена държавна такса и 550 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба за изменението му в частта за разноските, която първоинстанционният съд е оставил без уважение с обжалваното определение от 11.09.2025 г., приемайки, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. не се явява прекомерно, съпоставяйки го с обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца, материалния интерес по отношение на защитата на ответника (искът е предявен като частичен), фактическата и правна сложност на делото, както и установените в страната икономически ориентири.

В случая, така изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като по отношение на въпроса относно размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че основният критерий при преценка за това дали същият е обоснован и справедлив, а не прекомерен, от една страна е фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по 2 индиции. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално, това само по себе си обуславя по-висока правна сложност на делото.

Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване. От друга страна, когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. От значение е и цената на предявените искове.

В случая, първоинстанционният съд се е съобразил с посочените по-горе фактори, обуславящи преценката му за съответност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 550 лв. с критериите за справедливост и разумност на разноските, които насрещната страна следва да понесе. Това е така, тъй като уговореният от ищеца и пълномощника му размер от 550 лв. не е в прекомерен – същият отговаря на действителната правна и фактическа сложност на казуса, като следва да се вземе предвид спецификата в характера на търсената съдебна защита чрез отричане на правото на принудително изпълнение на ответника, която неминуемо изисква преди иницииране на съдебното производство пълномощникът на страната да се запознае не само с материалите по заповедното производство, в рамките на което е издаден изпълнителният лист от 06.04.2012 г., но също така и с тези по изпълнителното такова по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ. Нещо повече, от страна на адв. П. са предприети активни процесуални действия с цел защита на правата и интересите на доверителя му, изготвяйки исковата молба, ведно с писмени доказателства към нея, което предполага, че същият е проявил нужната инициативност, за да се снабди с тях, след което лично е взел участие и в проведеното открито съдебно заседание на 25.05.2025 г. В случая, само въз основа на факта, че исковата претенция се основава на едно основание – погасителна давност, без да има данни за настъпили впоследствие процесуални усложнения в производството, свързани с изменение на иска, промяна на страните и др., не може да се направи извод, че на обема на извършената от пълномощника на ищеца дейност би съответствало определянето на адвокатско възнаграждение в и/или под пределите, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г., които макар да не са задължителни, се явяват ориентир за обичайните размери на възнаграждения по договорите за правни услуги, би било съответно на извършената дейност. Действително в конкретната хипотеза обемът на извършените процесуални действия не надвишава обичайния такъв, характерен за дела от този вид, но с оглед установените икономически условия на живот в страната, определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. в никакъв случай не е в противоречие с принципите за справедливост, разумност и съответност на свършената работа.

3

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Предвид съвпадането в крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 315563/29.09.2025 г., подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. М.М., срещу определение от 11.09.2025 г., постановено по гр. дело № 49174/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е оставено без уважение искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.05.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4