Решение № 761 от 06.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330205603 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-1030005741/13.08.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Д. Д. А., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ****, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. /с еврова равностойност 10,23 евро/ за нарушение на чл. 105 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 185 от ЗДП.

Жалбоподателят Д. Д. А. по съображения, изложени в жалбата и в допълнителни мотиви към нея моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Не се явяваи неговия процесуален представител адв. С. П. който представя молба в която изразява становище по съществото на делото което се приема от съда като допълнение на жалбата. Адвокат П. моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. претендират се разноски.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище от юрк.

М., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали 1 размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.07.2025г. около 07:49ч. жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ** **** **, чужда собственост, в община Пловдив, по път Втори клас № II-86 – кръгово кръстовището с път I8. В близост се намирал патрулен автомобил на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив и служителите на реда, сред които св. Т. Г. Д., изпълняващ задълженията си по контрол на движението. Контролните органи предприели действия по спиране и рутинна проверка на горепосоченото МПС.

Установили водачът като жалбоподателя А.. Видимо установили, че последният е нарушил забраната за ограничаване на видимостта си на пътя в качеството на водач на МПС поради това, че предните странични стъкла на проверявания и управляван от него автомобил са затъмнени - върху тях било поставено затъмняващо фолио.

За тези констатации св. Д. съставил на жалбоподателя А. АУАН серия GA, № 4368158, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП в който описал „..намалена видимост през страничните предни прозорци осигуряващи на водача видимост към пътя“. Акта бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. На жалбоподателя бил връчен екземпляр от акта, за което той подписал нарочна разписка.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, в което нарушението било описано и квалифицирано по идентичен начин с това в съставения акт. С Наказателно постановление /НП/ № 25-1030005741/13.08.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, на А., било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. /с еврова равностойност 10,23 евро/, за нарушение на чл. 105 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/ извършено на 15.07.2025г., на основание чл. 185 от ЗДП.

2

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН серия GA, № 4368158, жалба от Д. Д. А., справка за нарушител/водач относно жалбоподателя А., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и от показанията на разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят Т. Д., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи за пръв път в съдебно заседание, че затъмнението на предните странични стъкла от процесния автомобил се изразявало в допълнително поставено фолио, като същото не се дължало на изначално заводско производство. Замерване на затъмняването на стъклата не било сторено, тъй като такова се правило единствено от КАТ. Нарушението било установено видимо чрез оглед. Свидетелят потвърждава реда на съставяне на АУАН, включително причината за съставяне на последния. Съдът кредитира показанията като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, дотолкова, доколкото служат обаче за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед приложените по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка, съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила, при следните съображения:

За да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно НП, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща акта и наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно - датата на извършеното нарушение, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В случая тези реквизити не са били спазени.

На жалбоподателя А. е вменено нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДП, което 3 визира забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е описано като „..намалена видимост през страничните предни прозорци осигуряващи на водача видимост към пътя“. Не става ясно под каква форма се изразява и как е било установено затъмнение на предните странични стъкла - поставена щора, затъмнително фолио, установени посредством сетивата, чрез специално техническо средство, установено ли е че стъклата на автомобила не са фабрично затъмнени. Предполага се, че следва в обстоятелствената част на АУАН и на НП изрично да е описано в какво се изразява ограничаването на видимостта, за да се прецени в коя хипотеза попада деянието. Едва в съдебно заседание в показанията си св. Д. уточнява, че затъмнението се изразява в поставяне на затъмнително фолио, видимо установено. Очевидно в конкретния случай липсва достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, позволяващо на съда да извърши преценка доколко изводът на административнонаказващия орган за извършено такова е съответен на материалния закон.

На следващо място, забраната по чл. 105 ал. 1 от ЗДП, под която норма е подведено нарушението, не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, по аргумент на чл.105 ал.3 от ЗДП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т.6.2.3.1.1 от него общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от тези обстоятелства не е описано в НП. Напротив, по отношение на техническто средство, изрично в показанията си актосъставителят заявява, че по случая не е било направено замерване, а просто сетивно по своя преценка същият е установил констатираното нарушение, което на свой ред създава сериозни 4 съмнения относно доказаността на същото. Свидетелят посочи и че ако стъклата са били фабрично затъмнени, то на тях е щяло да има поставени специални символи, но така или иначе тези факти липсват при описанието на извършеното нарушение, а и дори и да са били надлежно установени пак не би могло с категоричност да се установи дали затъмнението е над разрешените стойности.

Посочването на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, следва да бъде конкретно, точно, ясно и небудещо съмнение. Правоприлагането не може да почива на предположения или извличани по тълкувателен път, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, както в случая. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко са рефлектирали върху правото на жалбоподателя да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно поведение е наказан, съответства ли на приложения материален закон.

Предвид гореизложеното, съдът намира нарушението за недоказано, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който порок влече след себе си отмяната на НП като неправилно и незаконосъообразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 204,52 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като моли размера да бъде намален до минимума предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платеното адвокатско възнаграждение е съобразно минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в 5 приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е 400лв, равняващи се на 204,52 евро. Поради изложеното, и макар и съда да счита че платения от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, то при липса на възражение в тази насока, не следва да се редуцира от съда.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР Пловдив.

Предвид изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

/НП/

№

25-1030005741/13.08.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Д. Д. А., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ****, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. /с еврова равностойност 10,23 евро/ за нарушение на чл. 105 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 185 от ЗДП.