Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 424 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 563/2021
Вид
Определение № 424
Подписан
20.09.2021
В сила
12.10.2021
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900563 по описа за 2021 година

Делото е образувано след изпращането му от ПРС като последица от служебно обединяване на дела.

Исковото производство по гр.д. № 14966/2020 г., по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, е образувано по предявен от „АСВ“ ЕАД против Е.К.Т. - главен длъжник и А.Н.Г. - поръчител, иск за сумата от 7 595,54 лева, представляваща част от главницата по договор за потребителски банков кредит, като се претендират също и суми за възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Същевременно по гр.д. № 14970/2020 г. е предявен частичен иск за сумата от 22 067,06 лева, главница, като това производство е прекратено спрямо поръчителя А.Н.Г., но е висящо спрямо главния длъжник.

ПРС - при анализ в предмета на предявените искове, е стигнал до извод, че с двете искови молби, ищецът е предявил два частични иска, с които е заявен пълният размер на претендиралата главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство.

При обстоен анализ на изложените от ищеца фактически твърдения и с оглед различията в пасивната процесуална легитимация на ответниците настоящият съд намира, че съвместното разглеждане на съединените дела, макар и произтичащи от общ правопораждащ факт – договор за потребителски паричен кредит № 2396607 от 29.08.2016, ще е изключително затруднено.

Това е така по следните причини:

От една страна, ответници по първото дело за солидарно отговорните длъжници – кредитополучател и поръчител. По второто дело обаче производството спрямо поръчителя е прекратено, като ответник е само кредитополучателя.

1

От друга страна, по двете дела са изложени различни фактически твърдения, които правят невъзможно постановяването на общ диспозитив в един съдебен акт, както по отношение на вземанията, така и по отношение на страните, които са различни, различен е и видът на отговорността – в първия случай солидарна, във втория еднолична. По първото дело се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба, т.е. предмет на разглеждане и произнасяне ще са падежиралите вноски в хода на процеса. По второто дело обаче се твърди нещо различно – че предсрочната изискуемост е настъпила в период, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 03.05.2019г. съобразно уточняваща молба от 30.12.2020г. на л. 63 /, което на практика променя вида и размера на търсените само от единия ответник суми.

При това фактическо и правно положение за настоящия съд е налице затруднение в разглеждането и произнасянето по двете дела в едно производство с един съдебен акт. Не е налице идентичност в предмета и страните на двете дела, като ищецът е този, който на свой риск и по своя преценка определя предмета на делото по основание, размер, фактически твърдения и пасивна процесуална легитимация, от който съдът не може да се отклони при наличие на редовна искова молба по всяко от двете дела.

Цитираното от РС тълкувателно решение е правна възможност за съда с цел избягване на противоречиво произнасяне по идентични дела по частични искове и/или злоупотреба с процесуални права, но не вменява задължение за служебното им обединяване особено когато са налице различия в страните, вида на търсената отговорност и фактическите твърдения, свързани с основанието и размера на вземанията, както е в случая. Противоречиво произнасяне по двете дела би могло да се избегне чрез спиране на производството по последващия частичен иск до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК.

Поради това производството по двете дела следва да бъде разделено на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, а делата съобразно цената на исковете – изпратени обатно на РС – Пловдив по компетентност. Като последица от това настоящото производство следва да бъде прекратено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ ПРОИЗВОДСТВОТО по служебно съединените от ПРС дела - гр.д. № 14966/2020 г и гр.д. № 14970/2020 г. , КАТО ги ИЗПРАЩА обратно на родово компетентния съд – Районен съд гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело, образувано по 2 служебно съединените от ПРС дела - гр.д. № 14966/2020 г и гр.д. № 14970/2020 г, в резултат на разделянето им.

Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба пред АС - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ДЕЛАТА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА ПРС СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3