Присъда № 16 от 12.02.2026, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 16/12.02.2026г. по НОХД № 651/2025г. на РС Разград Повдигнато е обвинение срещу А.Е.М., ЕГН **********, за това, че на 08.08.2023г., в гр. Лозница, обл. Разград, се е заканил с убийство по отношение на Д.Е.И. от гр. Лозница и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия А.М. да бъде наложено наказание една година „ лишаване от свобода”, изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимия А.Е.М. не се признава за виновен по повдигнатото и предявено обвинение, отрича да е извършил престъплението, за което е обвинен, моли за оправдателна присъда.

Защитата на подсъдимия в пространна и не по същество пледоария, счита обвинението за недоказано от фактическа страна, също моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.Е.М. е роден на **, български гражданин, със средно образование, разведен, работи в **, неосъждан, с адрес за призоваване: с.**, ЕГН **********.

Подс. А.Е.М. и св. Д.Е.И. сключили граждански брак на 29.05.2000г. и заживели в с. **, общ.Лозница. От брака си те имат родено едно дете - св.

А.А.Е.. По молба на двамата съпрузи, с решение № 412/04.08.2021г. по гр. д.

№1486 /2021г., съдия от РС - Разград прекратил брака между двамата съпрузи и утвърдил постигнатото между тях споразумение, съгласно което родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, бил определен режим на лични отношения на детето и бащата, а бащата се задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето.

След развода подс. А. М. останал да живее в къщата си в с. **, заедно със своята майка, а св. Д.Е.И. заживяла със сина си в гр. Лозница. Преди и след развода тя работела като фризьор в собствен фризьорски салон в гр.

Лозница. По Делото са налице данни, че по време на брака им, подс. А. М. многократно упражнявал физическо насилие, придружено със закани, че ще я пребие и убие и психическо насилие спрямо св. Дж. И., като агресията му 1 била провокирана от ревност, честа употреба на алкохол и отказ на съпругата му да му даде от заработените от нея пари. За случаите на упражнено по време на брака насилие св. Дж. И. не е подавала сигнали, тъй като се надявала съпругът й да се промени.

От свидетелските показания на св. Дж. И. и св. А. Е. се установява, че на 19.02.2022г. подсъдимият за пореден път позвънил на св. Дж. И., но тя не се обадила.Малко след това той отишъл във фризьорския салон на св. Дж.И., която в този момент била сама там. Той влязъл, заключил вратата, попитал я защо не му се обажда и след като тя отговорила, че не желае да разговаря с него, започнал да й нанася удари с шамари и юмруци в областта на главата, съборил я на земята и започнал да я рита с крака по цялото тяло. След побоя св. Дж.И. позвънила на сина си и плачейки го помолила да отиде при нея. Св.

А. Е. видял последиците от нанесения от баща му побой над майка му видими охлузни рани, зачервявания и кръвонасядания в областта на лицето.

Въпреки жестокия побой, който й бил нанесен, св. Дж. И. отново не пожелала да подаде сигнал срещу подсъдимия, като мотивът й за това бил, че гр.Лозница е малък град и се притеснявала какво ще говорят хората, като не искала заради случилото се детето й да се чувства неудобно пред близки и познати. Съобразявайки се с желанието на майка си, св. А. Е. не подал сигнал на ЕЕН 112, но се обадил на баща си, като му казал: “В моите очи ти не си ми никакъв баща, не си мъж! Ти си пример за това какъв не трябва да съм“.

Подсъдимият потвърдил пред него,че е пребил майка му, като обяснил, че сторил това, защото се правила на интересна и не му вдигала телефона, след което казал: “Искаш ли да дойда и да я застрелям?“. На неустановена дата през м. ноември 2022г. подс. А. М. за пореден път отишъл в салона на бившата си съпруга, като поискал пари от нея. След като св. Дж. И. отказала да му даде пари, подсъдимият й нанесъл удари с шамар и юмрук в областта на лицето, след което я хванал с две ръце за гърлото, започнал да я стиска, като се заканил с думите: “Ще те убия, **“. Св. Дж. И. отново не подала сигнал или жалба за извършеното от бившия съпруг, като за пореден път премълчала, мислейки, че по този начин предпазва сина си, тъй като се притеснявала, че ако той е наясно с всичко, което баща му й е сторил, може да се „забърка в неприятности“.

На 08.08.2023 г., около 19.00ч., след работа във фризьорския салон св.

Дж. И. отишла в заведение „Лайното“ в гр. Лозница заедно със своя приятелка - св. М.П.С. и първият си братовчед - св. Е.О.А.. На маса в заведението бил седнал подс. А. М., който като ги видял, станал и напуснал заведението. След около 30минути подсъдимият се върнал, отворил багажника на автомобила си, паркиран в близост до заведението и извадил от там гаечен ключ, който скрил в ръкава на дрехата си. Тези негови действия били възприети от св. Дж.И., която се страхувала от него и след като видяла, че се е върнал, наблюдавала действията му. След това подсъдимият отишъл до масата на св. Дж.И. и казал, че иска да разговаря с нея. Тя отказала. Подсъдимият продължил да настоява да говори със св. Дж.И.. В същото време я напсувал, нарекъл я „**“ и й се заканил с думите: “Ще те убия, ще те пребия от бой!“, като й казал, че ще я 2 изчака някъде, когато е сама и ще я убие. Силно уплашена от отправените към нея закани с убийство, св. Дж. И. се разтреперила цялата. Св. Е. А. казал на подсъдимият да престане, да се махне и да не притеснява св. Дж. И., но той отговорил, че няма да си отиде без да говори с нея и седнал на масата им, като отново се заканил към св. Дж. И. с думите: “Майка ти ще ** **, стани да говорим, ще те убия, ти разбираш ли?“. Притеснена от отправените от подс. Е.

А. закани, св. М. С. позвънила на св. А. Е. и му казала за отправените от баща му към майка му закани с убийство. Св. А. Е. веднага отишъл при тях. Той се опитал да успокои майка си, която била силно уплашена и стресирана, след което я завел до дома им. При появата му подс. А. М. станал и напуснал заведението.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза: “освидетелстваната Д.Е.И. не страда от психично заболяване. Тя е в състояние да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.....Касае се за дисхармонични междуличностови интеракции, свързани със семейните отношения, включвайки разногласия по отношение на очаквания, граници и роли, и резултиращи в хроничен конфликт между осв. и съпруга й довел до развод. След раздялата комуникацията продължава с отправяне на обиди и закани от страна на бившия й съпруг, като средство за въздействие и контрол. Налице са данни и за упражнено физическо насилие над осв. в периода след развода. Почти винаги това насилие е умишлено поведение, целящо да наложи контрол и власт върху този към кого е насочено, в случая над освидетелстваната. Описаните ситуации са свързани с реално усещане на застрашеност, генерират стресово състояние и чувства на страх, гняв и безпомощност. Това е т.нар. физически, свързан с болки и наранявания и психоемоционален стрес, съпроводен с наличие на нервно и емоционално напрежение, психически дискомфорт, несигурност от действията на агресора, невъзможност да се промени стресогенната среда. На този фон освидетелстваната възприема ситуацията от 08.08.2023г. като поредна такава, заплашваща сигурността й, с усещане на страх, чувство за униженост, нараненост, обида по време на конфликта. Негативистичните чувства свързани с преживения инцидент засилват тревовжността и стреса, осв. споделя за страх, безсъние, завишена тревожност и безпокойство след случилото се. Разгръщат се симптоми, характерни за т.нар. разстройство в адаптацията. Реакциите на стрес и разстройства в адаптацията включват разстройства, които възникват след преживяваване на стресогенно житейско събитие или при значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства. Съществена е индивидуалната уязвимост, но стресогенното събитие или продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор. Тези разстройства представляват неадаптивен отговор, пречат на механизмите за справяне и водят до промяна в социалното функциониране. На този фон при осв. се разгръща и активно поведение, свързано с търсене на подкрепа чрез ангажиране на социални институции.

Подс. А.Е.М. е неосъждан.

3

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на свидетелите Д. И., А. Е., М. С., Е. А., заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебнопсихиатрична психологическа експертиза, справка съдимост и характеристична справка на подсъдимия .

Както и от писмените доказателства, намиращи се в ДП № 1873 ЗМ – 520/23г. по описа на РУМВР – Разград – Докладна записка,Протокол за предупреждение, Решение № 412/04.08.2021г. по гр.д.№ 1486/21г. по описа на РС – Разград, Жалба от Дж. И. до Началник РУМВР – Разград.

Всички посочени гласни и писмени доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно, дават основание на съда да възприеме описаната фактическа обстановка.

В същото време посочената доказателствена съвкупност категорично опровергава тезата на подсъдимия, изложена в неговите обяснения, което я прави единствено и само защитна, но недоказана, целяща избягване на наказателна отговнорност.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.Е.М. е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 т. 1 и т.3 вр. ал.1 НК С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

От обективна страна - подс. А.Е.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението като на 08.08.2023г., в гр. Лозница, обл. Разград, се е заканил с убийство по отношение на Д.Е.И. от гр. Лозница и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие. Заканата, по начина по който е била отправена, е била от естество да възбуди основателен страх у пострадалата, че може да бъде осъществена. Подс. М. е извършил деянието и в условията на домашно насилие по см. на чл. 93, т. 31 НК - чрез упражнено физическо и психическо насилие от негова страна спрямо Дж. И..

От субективна страна - подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Имал е и съзнанието за отражението на извършените от него на инкриминираната дата и предшестващите такива актове на насилие върху 4 психиката на пострадалата.

С оглед изложеното съдът намира всички възражения на защитата за недоказани и неоснователни, противоречащи на доказателствената съвкупност, а в голяма част изобщо неотносими към предмета на доказване по делото.

По вида и размера на наказанието:

Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК, би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право.

Съдът намира, че е налице баланс на отегчаващите отговорността и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като подходящ размер на това наказание, съдът определи една година. Налице са основанията по чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдъмият е неосъждан, поради което съдът следва да отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок. Съдът отложи изтърпяването на наказанието с три години изпитателен срок.

Разпечатката съдържа 36 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49935bad-2f39-4532-87ba-69c5d504ba3d