Определение № 1240 от 08.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1240 гр. Шумен, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500467 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5188/03.07.2025 г. на „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. ..., р-н...., бул."..." № ..., представлявано от изп. директори С. Г. и Т. М. чрез юрисконсулт Н. П. против разпореждане № 1336 от 20.06.2025 г. по ч. гр. д. № 20253620100792 на PC – Нови пазар в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д. Г. А. с ЕГН ********** от гр. ..., ул. „..“ № ..., за сумата от 1039.27 лева – представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за посочения период, за сумата от 268.48 лева, представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница, поради нищожност на т. 6.2 от договора за кредит и противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК и за сумата от 60 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, поради противоречие със закона и добрите нрави на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Жалбоподателят счита, обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Заявява, че съгл. т. 6.1.1. от приложения договор за кредит, договореният лихвен процент 5.5 % и наказателна надбавка в размер на 10 пункта, но въпреки това Банката е начислявала наказателна надбавка в размер на 5 пункта, поради което общия лихвен процент за просрочие е 10.50 %, за което прилага като доказателство изготвена справка за формиране на лихвата на длъжника. Сочи, че върху предсрочно изискуемата главница в размер на 16 858.91 лева, е начислена наказателна лихва в размер на действащата в момента на изискуемост, респ. до подаване на заявлението законна лихва в размер на 12.95% - отново илюстрирано в приложената справка за формиране на лихвата на длъжника. По отношение на разноските в размер на 60 лева, платени на ЧСИ Р. Русев за връчване на уведомително 1 писмо – покана до длъжника, излага, че същите се дължат на осн. чл. 78 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ и са разноски, които се възлагат в тежест на длъжника, поради което цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е неприложима за разноски за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Позовава се на Определение на СЕС от 28.11.2018г. по дело С-632/17г., относно контрола на съда, който се свежда до проверка на формалните изисквания за редовност на извлечението от счетоводните книги на банката и договора за кредит и предвид представеното редовно от външна страна и непротиворечащо на практиката на ВКС, извлечение, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, в частта в която е отхвърлено заявлението и да разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените вземания, вкл. и за отхвърлените разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери същата за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253620100792 по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 против длъжника Д. Г. А. ЕГН **********, с което се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заплащане на следните суми: 16 585.91 лева – главница по договор за потребителски кредит № 19R – L367702 от 27.11.2019 г., 1974.07лева – договорна лихва за периода 26.07.2022 г. до 25.04.2025 г.; 1039.27 лева – обезщетение за забава от 26.07.2022 г. до 25.04.2025 г., 268.48 лева – обезщетение за забава за предсрочно изискуема главница за периода от 26.04.2025г. до 12.09.2025г. и 60 лева – разноски за връчване на уведомление за обявяване на договора за предсрочно изискуем, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и направените по заповедното производство разноски в размер на 338.77лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 19R – L367702 от 27.11.2019 г., сключен между длъжника и „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 и извлечение от счетоводните книги на банката към 13.06.2025 г..

С разпореждане № 1290 от 14.06.2025 г. РС – Нови пазар, е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, в 3-дневен срок от получаване на съобщението да уточни претендираното вземане за главница, как е формирането, както и дали включва и други компоненти освен чистата стойност на паричната сума, която е предоставена като първоначален кредит на длъжника; да наведе твърдения за уговорения между страните възнаградителен лихвен процент, като цифрова величина; дали същият е променян; дали е начисляван върху всички компоненти от главницата или само върху чистата стойност на предоставената сума; да наведе твърдения за размера на ГПР и начина на формирането му; да обоснове наведените твърдения за предсрочна изискуемост – от коя клауза от процесния договор за потребителски кредит произтича правото и забавата на кои вноски формират обективната предпоставка за предсрочната изискуемост, както и да наведе твърдения по 2 какъв начин е достигнало до знанието на длъжника упражняването на правото да обяви предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски кредит и на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост; да наведе твърдения като цифрова величина за приложения лихвен процент при формирането на обезщетението за забава върху просрочените плащания до датата на предсрочна изискуемост, въз основа на коя договорна клауза произтича това вземане и какъв е механизмът на формирането му; да наведе твърдения като цифрова величина за приложения лихвен процент при формирането на обезщетението за забава на предсрочно изискуемата главница, въз основа на коя договорна клауза произтича това вземане и какъв е механизмът на формирането му и да посочи правното основание, на което се дължи вземането за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60 лева и механизма на формирането му, като в случай че същото произтича от фактура, издадена от ЧСИ Р. Р. изрично да изложи твърдения в тази насока и да я представи като доказателство.

В даденият срок заявителя е депозирал заявление, в което е посочил, че дадените указания са бланкетни и, че ако съда счита, че някой документ е нередовен, следва да посочи кой и на коя разпоредба от ГПК противоречи, както и в какво се изразява конкретния порок на заявлението. Сочи, че представеното извлечение от сметките на Банката е редовно от външна страна, съответстващо на чл. 60, ал. 2, т. 1-3 от ЗКИ и не противоречи на практиката на ВКС.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението, само за сумите, както следва: 1 039,27 лева – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 26.07.2022 г. до 25.04.2025 год., 268,48 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 26.04.2025 г. до 12.06.2025 год. и сума от 60,00 лева – дължими разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, по Договор за потребителски кредит № 19R – L367702 от 27.11.2019г. За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционният съд е приел, че клаузата по т.6.2. от процесния Договор за потребителски кредит, въз основа на която се претендира сумата от 1 039,27 лева, за периода от 26.07.2022 г. до 25.04.2025 г. е нищожна, тъй като върху просроченото задължение за главница се начислявало лихва, която представлявала сбор от уговорената възнаградителна лихва (5,5 %) и 10 десет пункта над договореното или лихва в размер от не по -малко от 15,5 %. Посочил е, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излизала извън присъщите й функции (обезпечителна, обезщетителна и наказателна) и с нея се целяло единствено да се постигане неоснователно обогатяване за икономически посилната страна в правната връзка. Уговарянето на подобна мораторна неустойка противоречало на закона, тъй съгл. чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава при плащането се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. С процесната клауза (т.6.2.) се пораждало обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, като върху забавените плащания се начислявало лихва от 15,5 %, която надхвърля законоустановената горна граница на законната лихва, чиито максимален размер през процесния период достигала до 13,80 %, при това еднократно за месец Декември 2023 г. Относно неустойката (обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница) по т.15.5. от процесния Договор за потребителски кредит в размер на 268,48 лева, претендирана за периода от 26.04.2025 г. до 12.06.2025 г. е посочил, че върху предсрочно изискуемата сума се начислявало лихва в идентичен размер, формиран от сбора на възнаградителната лихва и десет пункта, което по изложените вече съображения е приел, че и тази претенция е недължима, тъй като се 3 нарушавала императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Относно искането за заплащане на разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60 лева, съда е приел, че същата има характер на такса относно управлението на кредита, поради което е недължима на осн. чл.10а, ал.2 от ЗПК и е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Посочил е, че на заявителя е дадена възможност да уточни претенцията си, както и да представи доказателства за този разход, от която кредитната институция не се e възползва. Претендирането на сторените разноски за извършването на уведомяване на длъжника за настъпила изискуемост, би било основателно само в случай, че бъдат наведени твърдения и представени доказателства за извършването му – платежно нареждане за платени разноски за извършено уведомяване чрез съдебен изпълнител фактура издадена от ЧСИ, сметка и др.).

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.