Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 373 от 12.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 408/2023
Вид
Решение № 373
Подписан
12.10.2023
В сила
10.01.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Перник, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500408 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 177 / 22. 02. 2023г., постановено по гр. д. № 5177 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд е:

Признато за установено, че И. Ц. К., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата от общо 16 498.61 лева, от които 15 000 лева представляват неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, 1183.70 лева представляват договорна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. вкл. и 314.91 лева - представляват обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение и изпълнителен лист от 09.05.2022 г. по ч. гр.д. № 2513/2022 г. по описа на РС Перник, като исковете за сумата от общо 2365.80 лева, от които 2150.80 лева представляват разликата между уважената главница от 15 000 лева и пълния размер на претенцията от 17150,80 лева /като сумата от 2150.80 лева е относима за застрахователни премии за застраховки: за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка /1970.98 лева/ и за пакет Bank пакет 3 сметка /179.82 лева //, 169.84 лева - представляват разликата между уважената възнаградителна лихва от 1183.70 лева и пълния размер на претенцията от 1353.54 лева и 45.16 лева представляват разликата между уваженото обезщетение за забава от 314.91 лева до пълния размер на претенцията от 360.07 лева, са отхвърлени, поради неоснователност на претенциите за тези суми.

Осъден И. Ц. К., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023 сумата от общо 373.70 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 2513/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 636.08 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 5177/2022 г. на Пернишкия РС, съобразно уважената част от исковите претенции.

Осъдено „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И. Ц. К., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** сумата от общо 275.90 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 5177/2022 г. на Пернишкия РС, съобразно уважената част от исковите претенции.

По делото са постъпили въззивни жалби и от двете страни:

-Недоволно от решението, в частта, с която частично са отхвърлени исковите претенции и е осъдено да заплаща разноски, е останало „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, което чрез юрисконсулт М.Н. го е обжалвало в тези му части като неправилно и незаконосъобразно. По обстойно изложени съображения моли то да бъде отменено в обжалваните му части, и исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Насрещната страна И. Ц. К., чрез адвокат М. П. - Б., в срок е подала 2 писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и по обстойно изложени съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.

-И. Ц. К., чрез адвокат М. П. - Б., е обжалвал решението в частта, с която са уважени предявените искови претенции и осъден да заплати разноски. По обстойно изложени съображения моли решението в тази му част да бъде отменено, да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано и исковата претенция да бъде отхвърлена и в тази й част, Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Насрещната страна по тази въззивна жалба „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.Н., в срок е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд въз основана на представеното копие от договор за потребителски кредит № *** и погасителен план към него,е приел за установено, че на *** между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 15 000 лева, застраховка за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка - 1970.98 лева, застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка - 179.82 лева /или общо 17 150.80 лева, която сума ищецът възприема като главница/, срок на кредита: 18 месеца, с падеж на първа вноска 05.10.2021 г. и с падеж на последна вноска - 05.03.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 19.34 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.37 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 19752.46 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 1097.36 лева /последна вноска 1097.34 лева/. Отбелязал е, че доколкото дружеството възприема сумите от: 15 000 лева /заемна сума/, 1970.98 лева /застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка / и 179.82 лева / застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка /, то същите в общ размер от 17 150.80 лева са разсрочени в рамките на размера на всяка погасителна вноска, но в погасителния план обаче не е посочена частта от главницата респективно частта от застрахователните премии, които се 3 погасяват с всяка вноска. Посочил е, че към договора няма представени общи условия, нито се твърди същият да е сключен при такива.

Отбелязал е, че е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит - като е представено уведомление за предсрочна изискуемост от 11.02.2022 г. и то е връчено на ответника И. К. лично - на 01.03.2022 г.

Въз основа на приложежените по делото декларация за определяне на изискванията за присъединяване към застрахователна програма, сертификат за застраховка и заявление декларация за установяване на договорни отношения, съдът е приел за установено, че ответникът е изразил съгласие за сключване на застраховки - „защита на кредита“, „защита на сметките“ и услуга „второ медицинско мнение“ с покрити рискове: смърт, трайна пълна неработоспособност и временна пълна неработоспособност. Отбелязал е, че в декларацията е уговорено, че се застраховат лица с кредити до 10 000 лева.

Съдът е обсъдил заключението на съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, което изцяло е възприел и съгласно което :

Уговорената сума на заема от 15 000 лева е усвоена от страна на ответника.

За изпълнение на задълженията си по кредита обаче ответникът не е извършил никакви плащания - като в този смисъл е преустановил плащанията още с първата вноска на 05.10.2021 г.

Предвид липсата на плащания в счетоводството на ищеца е осчетоводена предсрочна изискуемост на кредита на дата 01.03.2022 г.

С оглед уговорките по кредита в счетоводството на ищеца задълженията на ответника възлизат на общо 18 864.41 лева, от които 17150.80 лева - неплатена главница, 1353.54 лева - неплатена договорна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 360.07 лева - обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. - съгласно погасителен план.

Ако по договора за кредит главницата възлиза на 15 000 лева т.е. не е налице задължение в размер на общо 2150.80 лева - за два броя застрахователни премии, то задълженията на ответника биха били в следните размери: 15 000 лева - главница, 1183.70 лева - договорна лихва за периода от 4

27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 314.91 лева - обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г.

С преводно нареждане от 05.10.2021г. ищцовото дружество е превело на трето лице „Кардиф - общо застраховане“ сумата от 239 689.56 лева с основание премия междинен отчет, както и прихващане. Отново на същата дата ищцовото дружество е превело на трето лице „Кардиф-животозастраховане“ сумата от 417 833.12 лева с основание премия и прекратени полици, както и прихващане, но според вещото лице няма индивидуално преводно нареждане относно договор за потребителски кредит № *** като преведените суми на третите лица за премии също нямат индивидуализация.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Пернишкият районен съд е направил своите правни изводи:

Квалифицирал е исковете по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК - за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № ***, за които е издадена заповед № 1537/09.05.2022 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2513/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Отбелязал е, че ответникът в производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Посочил е, че фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

Съдът е направил извод, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като договорът е сключен в изискуемата се от чл.

10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК, поради което е направил извод, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

5

Отбелязал е, че в договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките на 18 месечния период - 5-то число на месеца), брой на вноските (в рамките на 18 месечния период - 18), сумата на кредита (15000 лева), ГЛП (18.37 %), ГПР (19,34 %), застрахователна премия за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка /1970.98 лева/ и застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка / 179.82 лева /, общата сума дължима от потребителя (19752.46 лева - сбор от сумата по кредита, двете застрахователни премии и възнаградителната лихва за едногодишния период), поради което е направил извод, че договорът отговоря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.

Направил е извод, че договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, тъй като в договора се съдържа погасителен план, под който е положен подпис на ответника. Посочил е, че всяка вноска е в един и същи размер от 1097,36 лева /само последната вноска възлиза на 1097.34 лева/, а броят и падежът на вноските също са посочени: 18 броя, всяка платима до 5-то число на съответния месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. Отбелязал е, че договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Отбелязал е, че в договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл.

11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл. 12 от договора/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл.11.3 от договора/.

С оглед гореизложеното е направил извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.