Определение № 2241 от 05.08.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1682/2020
- Вид
- Определение № 2241
- Подписан
- 05.08.2020
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2241
Окръжен съд – Варна
03.08.2020 г.
Град Варна
IV състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501682 по описа за 2020 година
Производството е по чл.267 ГПК.
С въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, е обжалвано решение № 1038/ 28.02.2020г. постановено по гр.д.№ 16207 / 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на М. Н. К. сумата 1451.02лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г.,със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 09.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението , и сумата 163.55лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода 15.10.2016г.-30.09.2019г. извънреден труд , изчислени считано от падежа всяко задължение до 31.10.2019г. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове срещу ГДГП-МВР да се отхвърлят, и да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Жалбата съдържа доводи и аргументи в подкрепа на становището за обвързаност на страните от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение. Заплащането при надвишаване нормата на работните часове е на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР по установения ред в наредба на министъра на вътрешните работи- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г./ обн. ДВ. Бр.60 ат 2.08.2016г./ и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г./ обн. ДВ, бр.67 от 14.08.2018г.. Неприложима, предвид действащите разпоредби на ЗМВР, е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/- чл.9, ал.1. Като специален закон ЗМВР не съдържа препращаща норма при която субсидиарно се прилагат разпоредби от ЗДСл или КТ, както и на издадените въз основа на тях нормативни актове. Цитирана е съдебна практика по идентични случаи.
В срока за отговор е депозирано становище от М. Н. К. , чрез упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението. Моли за неговото потвърждаване и присъждане на разноските направени в производството.
Жалбата е процесуално допустима и редовна.
Не съдържа искания в предмета на произнасяне по чл.266 от ГПК.
На основание чл. 267 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020г. от 14.00ч.
ДА се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________