Решение № 6245 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6245 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110117714 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С, ап.6, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес - гр. Ботевград, ул.”Свобода” 3В, ет.1 против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 83609046, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от .......... - заедно, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване недължимост на следните суми: сумата от 517,35 лв., от които главница в размер на 420,24 лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с мораторна лихва в размер на 97,11 лв. за периода от 15.08.2014г. до 07.08.2017г., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 19.12.2017г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти състав на СРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20188410401704 на ЧСИ-Неделчо Митев, рег.№ 841, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника 1/6 /една шеста/ от сумата по изпълнителен лист от 19.12.2017г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти състав на СРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20188410401704 на ЧСИ-Неделчо Митев, рег.№ 841, поради обстоятелството, че присъдената на ответника сума е погасена по давност. Твърди, че по образуваното изпълнително дело № 20188410401704 на ЧСИ-НЕДЕЛЧО МИТЕВ, рег.№841 не били извършвани изпълнителни действия за период повече от три години от влизането в сила на заповедта за изпълнение, както и от издаването на изпълнителният лист от 19.12.2017г. Твърди, че по изпълнителното дело нямало удържани суми от ищеца. Сочи, че изпълнителното дело следвало да бъде прекратено след 1 изтичането на двугодишен период на бездействие в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и при липса на секвестируемо имущество съгласно чл.433,ал.1, т.5.

Поддържа, че всякакви изпълнителни действия, включително запори и възбрани след настъпила перемция, не прекъсвали давността. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен давностен срок, доколкото вземането било установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че давностният срок е бил прекъсван многократно след образуване на изпълнителното дело.

Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че срещу ищеца на 19.12.2017 г. е издаден изпълнителен лист на осн. чл. 416 ГПК по влязла в сила Заповед за изпълнение от 26.09.2017 г., постановена по гр.д. № 56182 по описа за 2017 година на СРС, 44-ти състав.

Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителният титул, е погасено с изтичането на тригодишна, респективно петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от 19.12.2017г., както и настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.

По делото е представен препис от изп. д. № 20188410401704 на ЧСИНЕДЕЛЧО МИТЕВ, рег.№841, от което се установява, че същото е било образувано с молба, подадена от ответното дружество на 18.05.2018 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника, да прави справки, както и да 2 определи начина на изпълнение. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 19.12.2017 г., издаден на осн. чл. 416 ГПК по влязла в сила Заповед за изпълнение от 26.09.2017 г., постановена по гр.д. № 56182 по описа за 2017 година на СРС, 44-ти състав.

Със съобщение изх. № 075895 от 29.05.2018 г. е насрочен опис на движимо имущество на длъжника Б. Г. К..

С молба от взискателя от 29.08.2019 г. е отправено искане към ЧСИ да направи справки в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С разпореждане от 09.11.2020 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника Б. Г. К..

С молба от взискателя от 14.10.2021 г. е отправено искане към ЧСИ да извърши справки в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, като наложи запор върху откритите такива, да направи справки в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С разпореждане от 03.08.2022 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника Б. Г. К..

С разпореждане от 30.01.2024 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника Б. Г. К..

С молба от взискателя от 14.05.2024 г. е отправено искане към ЧСИ да извърши справки в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, като наложи запор върху откритите такива, да направи справки в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

При така очертаното развитие на изпълнителното дело, предвид доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като съораженията за това са следните:

По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години, настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл.

414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането 3

(в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.). Ето защо и съдът приема, че продължителността на погасителната давност за главното вземане в случая е петгодишна.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т.

10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид - поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с 4 депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 19.12.2017г. – датата, на която е издаден изпълнителен лист. Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение ч.гр. д. № 56182/2017 г. на Софийския районен съд, 44 състав е влязла в сила на 19.12.2017 г.- Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 19.12.2022 г.