Решение № 908 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по жалби на двете спорещи страни срещу Решение №4353/04.08.2023г. по гр.д. №5526/2022г. на СГС.

Във ВЖ на Ц. Н. Г., чрез процесуалния й представител адв. Г. Ч. се възразява, че съдебният акт не е аргументиран и не обосновава определения от съда размер на обезщетението, което не възстановява в пълен размер вредите на ищцата. Ето защо то се обжалва в отхъврлителната му част за разликата над присъдената сума от 25 000лв. до предявената такава в размер на 40 000лв., която според въззивницата единствено може в пълен размер да обезщети преживените от нея болки, страдания и неудобства. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и претенцията й да бъде уважена в пълен размер. В подкрепа на оплакванията си по правилността на съдебния акт, пълномощникът излага обстойни доводи за доказаност на елементите от фактическия състав на деликта, реализиран от възложителя на работа чрез неговите служители. Счита, че кретериите за справедлив размер на обезщетението са правилно прецени в конкретния случай.

1

Претендират се разноски в полза на ищцата и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. Ч., което да се определи на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С ВЖ ответникът Столична община атакува решението в осъдителната му част, като излага доводи за неправилност на същото, породи непроведено пълно и главно доказване от ищцата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Застъпено е, че не са верни изводите на съда за мястото и механизма на настъпване на инцидента, тъй като са изведени от показанията на заинтересовани свидетели. Оспорва, че са реализирани противоправни действия от служители на общината, поради недоказване на механизма и мястото на падане от Ц. Н. Г..

Изложени са аргументи за липса на спешност за реализирането на лечението на същата в медицинско заведение, както и за липсата на причинно – следствена вързка между него е твърдения инцидент на тротоар на ул.

„Монтевидео“ пред №47 в гр. София.

В жалбата се поддържа заявената пред СГС защитна теза, че мястото на падане на ищцата не е върху общински тротоар, а в частен имот, поради което общината не дължи обезщетение за неимуществените вреди от него.

Въз основа на изложеното се иска от въззивната инстанция да отмени изцяло атакувания съдебен акт и да постанови нов по същество, с които да отхвърли, както главния, така и акцесорния иск за лихви.

И двете страни не са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната страна

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Решаващият състав, като обсъди събрания от Софийския градски съд доказателствен материал, прие за установени възприетите за доказани от него факти, а именно :

Производството е образувано по иск на Ц. Н. Г. ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч. – пълномощник, с която срещу Столична община е предявен осъдителен иск за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматичнни увреждания, в резултата на падане върху тротоар с 2 незакрепени плочки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.07.2021г. до окончателното й изплащане.

По предявните искове СГС е постановил решение, в което е приел, че са доказани всички елементи на деликта, а именно деяние под формата на бездействие от служители на ответника, противоправност на същото, неимуществени вреди за ищцата от болки страдания и емоционален дискомфорт, както и причинно – следствена връзка между деянието и вредите.

Първоинстанционният съд е счел, че не е оборена презумпцията за вина от общината, която носи доказателствената тежест за това.

СГС е счел, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай е обезщетение в размер на 25 000лв., за какъвто е основателен и подлежи частично на уважаване предявеният иск за неимуществени вреди. Въз основа събраните писмени доказателства е заключил, че за разликата над 25 000лв. до претендираните 40 000лв. искът е неоснователен. Съобразно направеното искане е присъдил главницата, ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното им изплащане.

Апелативният съд установи от анализа на свидетелските показания на свид. Т. И. Г. – син на ищцата, и на Р. Б. Д. –очевидец на инцидента, че на 24.07.2021г. пострадалата е паднала след като е излязла от аптека, намираща се в гр. София на ул.“Монтевидео“ №47. Същата се е намира на земята върху тротоар с плочки, с каквито е бил покрит тротоарът на улицата според свид.

Д.. Последната е категорична, че тротоарът бил с плочки, а не е бил направен от асфалт. Лично е възприела, че плочките не са били добре наредени и са били подвижни. Същата е видяла, че непосредствено след падането глезенът на Ц. Г. е бил счипен, което тя описва като „обърнат на една страна“. Твърди, че сега вече тротоарът е оправен.

Този факт се потвърждава и от медицинските документи, според които ищцата е пострадала на 24.07.2021 г. и на същата дата е приета във Военна болница, а е оперирана на 26.07.2021 г. заради счупване и изкълчване на лявата глезенна става.

Във връзка с изясняване на механизма на падане и мястото на настъпването му е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Р. П. - геодезист, което е компетентно и обосновано. Според него в действащите КККР, одобрени със заповед № РД3 18- 51/15.07.2010г. на ИД на АГКК, като собственици на ПИ ***, в който се е намирала процесната аптека е записана Т. Л. Т.. Експертът е установил, че при неговия оглед на 01.05.2023г. част от ПИ с идентификатор *** е била покрита с тротоарни плочки, вкл. бордюра, рампата за хора с увреждания и стълбите към сградата, в която се намира аптеката. На същата дата вещото лице е констатирало, че тротоарът на ул. „Монтевидео“ пред № 47 е асфалтиран.

При изслушването му в открито съдебно заседание сочи, че тротоарите са елемент на улиците или булевардите и след като улицата е общинска собственост, следователно и тротоарът, като принадлежност е общинска собственост.

От Епикриза по ИЗ № 20301/2021г. на ВМА – МБАЛ София, Катедра ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия, се установява, че Ц. Г. е постъпила в клиниката по ортопедия на лечебното заведение на 24.07.2021г. с болки в лява глезенна става и невъзможност да стъпва. В анамнезата е съобщила, че е пострадала при спъване и падане в тротоарна плачка на улицата. На 26.07.2021г. тя е оперирана, като е извършено открито наместване с вътрешна фиксация, тибия и фибула, видно от оперативен проотокол №245/ 26.07.2021г.

Установено е, че на 02.08.2021г. е изписана от лечебното заведение с с окончателна диагноза: фрактура трималеоларис крурис син. Кум луксационем атс син ст. Пост рсом кум плаце № II ет клави и са й дадени указания да ходи с помощни средства за срок от 60 дни, като не натоварва оперирания крайник.

От писмените доказателства е видно, че след инцидента на 24.07.2021г. на ищцата са издадени 5 броя болнични листове, за отпуск поради временна неработоспособност за периода от 24.07.2021г. до 30.12.2021г.

Във връзка с операцията Г. е заплатила ортопедичните импланти, които съгласно фактура № 000016314 от 30.07.2021г. са на стойност 2 640 лева.

Установено е от Епикриза на МБАЛ „Доверие“ АД, отделение по ортопедия и травматология, че на 20.02.2023г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с диагноза: последици от други счупвания на долен крайник. В него е извършена операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула, като на 23.02.2023г. е изписана от лечебното заведение. Дадени са й препоръки за провеждане на рехабилитация 4 и физиотерапия и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 14 дни.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвена от др Т. Г. Д.– С. със специалност ортопед - травматолог, се установява, че пострадалата е получила следните травматични увреждания: счупване на долния край /външния малеол/ на лявата малко пищялна кост; счупване на долния край /вътрешния малеол/ на лявата голямо пищялна кост; счупване на долния край /задния малеол/ на лявата голямо пищялна кост; изкълчване на лявата глезенна става. Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца. Категорична е, че ищцата е изпитвала неудобства от счупването на глезена и поставените импланти, защото два месеца не е стъпвала на крака и е ходела с помощни средства, имала е затруднения при самообслужването и придвижването си в дома.

Непосредствено след инцидента болките и страданията са били с голям интензитет за около 7-8 дни, а също така и след 60-тия ден от операцията за около 15- 20 дни, когато е започнала да стъпва на крака. Болки с умерен интензитет е търпяла до 3 месеца след операцията, а болки с малък интензитет до около 7-мия - 8-мия месец от операцията. Експертът посочва, че ищцата би могла да изпитва и сега болки при влажно и студено време, при попродължително ходене и стоене права, както и втората операция - за изваждане на металните импланти, ще й причини нови болки и страдания с умерен интензитет за около 1 -2 месеца.

Вещото лице е установило, че при ищцата са налице трайни последици от травмата - левият глезен е по-дебел 2 см, лявата подбедрица е по- слаба 3 см, лявата глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 25 %, но на този етап не може да посочи дали тези последици ще останат пожизнено. Категорично е обаче, че установената артрозна болест на глезенната става е пожизнена последица и е усложнение на получените травматични увреждания.

От СМЕ се установява също, че сърдечното заболяване на Г. от 2009г., проявяващо се с предсърдно мъждене, високо кръвно налягане, хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност 2 степен, определят по-висок риск при извършване на оперативна интервенция като нейната, а наличието на бай-пас 5 създава условие за управляване на този риск. Сочи, че операцията трябва да бъда извършвана без голяма кръвозагуба, за по-кратко време, под постоянен мониторен контрол.

Вещото лице заключава, че разходите по фактура от 30.07.2021 г. за метални пластини и винтове – 2 640 лв., са били необходими за лечение на получените при процесния инцидент травматични увреждания.

От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т. Г. Д. – С., се установява, че при втората операция на Г. от 20.02.2023 г. са извадени металните импланти от долния край на лявата голямопищялна кост и от долния край на лявата малкопищялна кост. Ищцата е претърпяла непосредствено след операцията болки и страдания с умерен интензитет за 15 -20 дни и болки с по-малък интензитет до около два месеца.

Счита, че е имала затруднения в походката и самообслужването за около един месец, като не се установяват настъпили усложнения в състоянието й след втората операция. Вещото лице е приело, че с оглед характера, местоположението и степента на травматичните увреди на ищцата, вида на проведеното лечение и сегашното й състояние, евентуални усложнения не се очакват. Състоянието й е стабилизирано, а самостоятелната й походка е възстановена.

От показанията на свид. Д., която е приятелка на ищцата, се установява, че непоседствено след инцидента ищцата е била в шок от случилото се и заедно със съпруга й е била откарана с линейка за лечение. Сочи, че след опрацията тя е ходила в дома й да се грижи за нея – къпала я е, водила я е до тоалетната и е пазарувала. Твърди, че през този периода Г. е изпитвала болка от травмата.

В горния контекст са и показанията на сина на ищцата – свид. Т. Г., който твърди че дълго я е обслужвал след операцията, тъй като майка му е изпитвала болки. Те са били най - силни през нощта, като му се е налагало да купува през нощна обезболяващи лекарства. Сочи, че в началото е имала постоянна нужда от това някой да я обслужва, след което е започнала да ползва патерица, но въпреки това не се е движела много. Установява, че за първи път е излязла от дома си на 5-6 месеца след операцията, че се е оплаквала от болки и неудобства от имплантите, поради което си е купила по – големи обувки.