Определение № 3195 от 20.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3195 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501866 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Разпореждане № 6561/25.10.2024 г., постановено по ч.гр.д № 7233/2024 г. по описа на РС-Бургас и обективирано в Заповед № 3651/25.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника К. С. Ж. за следните суми:

575,33 лв. – част от главницата, 506,81 лв. – договорна лихва за периода 25.03.2024 г. - 27.08.2024 г. и 127,44 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 25.03.2024 г. – 11.09.2024 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че застраховките, които банката предлага, не са задължително условие за получаване на кредита, а потребителят е избрал тази допълнителна услуга, като той по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. На следващо място е заявено, че застрахователните премии не са платени от потребителя с негови лични средства, а са платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс – кредит от страна на кредитора ТИ БИ АЙ Банк, който е превел дължимите суми за премиите на застрахователя. Твърди се също така, че в договора за кредит ясно е посочен размерът на предоставения финансов 1 ресурс, който включва и застрахователните премии и формира общия размер на кредита – главница, като застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). Според жалбоподателя фактът, че застрахователните премии са във връзка с договора за кредит не означава, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в случая избраната от потребителя допълнителна услуга – застраховка, която е финансирана от кредитора, не е задължително условие за получаване на сумата по кредита, както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент, поради което сумата по застраховките законосъобразно не е включена в ГПР. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаването на заповед за изпълнение относно горепосочените суми.

Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от правоимащо лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС-Бургас е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника К. С. Ж. за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 720031154909/12.01.2024 г., а именно: 3 430,04 лв. главница, 506,81 лв. – договорна лихва за периода 25.03.2024 г. - 27.08.2024 г., 127,44 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 25.03.2024 г. – 11.09.2024 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото.

Представени са писмени доказателства.

Районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника за сумата от 2854,71 лв., представляваща част от претендираната главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумите 57,10 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В останалата му част съдът е отхвърлил заявлението с тук обжалваното разпореждане, като е приел, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като е уговорена застрахователна премия в размер на 575,33 лв. срещу застрахователна сума от 3 010 лв., както и застраховката е сключена в полза на кредитора, като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна, което обосновава извода, че тя е условие, наложено от банката, а не избрана свободно от потребителя. На следващо място съдът е приел, че дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит и се явява част от общите разходи по кредита, което води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е допълнително основание за 2 нищожността на застрахователната полица. В обобщение съдът е приел, че уговорката за получената сума от 3010 лв. кредитополучателят да заплати общо 4 630,78 лв. на ежемесечни вноски за период от година и половина противоречи на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е нищожна, поради което на заявителя се дължи само главницата.

След запознаване с представените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, общият размер на отпуснатия на длъжника К. С. Ж. кредит е 3 585,33 лв., като в него е включена предоставената на кредитополучателя главница в размер на 3 010 лв., както и сумата от 575,33 лв. – застрахователна премия по договор за застраховка „Защита на кредита и сметките“. Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от банката и премията е преведена директно от кредитора на застрахователя.

Размерът на застрахователната премия е включен от банката в дължимата от кредитополучателя главница и същата е посочена в размер на 3 585,33 лв., като възнаградителните и мораторните лихви са начислени върху тази главница.

Според настоящият съдебен състав с включването на застрахователната премия към главницата по кредита, както и с това, че и върху финансовия ресурс, отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия, се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви, потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, което води до извода за неравноправност на клаузи от договора за кредит на осн. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на договор за застраховка не променя този извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая макар и в договора за кредита да е посочено, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.2, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка, сключен с избран от кредитор застраховател. Поради това се налага изводът, че е налице нищожност на клаузите от договора за кредит, касаещи сключването на застраховка от страна на кредитополучателя.

На следващо място съдът намира, че дължимата от потребителя застрахователна премия представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договор за застраховка е 3 посочено в т. 7 от договора за кредит като условие за усвояване на кредита.

Поради това и на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗПК застрахователната премия следва да бъде включена при изчисляване размера на ГПР, а в случая това не е направено, каквото е изричното признание на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, съдържащо се в частната му жалба. Ето защо съдът намира, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 37,83 % не е действителен, съответно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар в договора формално да е посочен годишен процент на разходите в предвидения в закона размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, т.е.

ГПР не е изчислен законосъобразно.

При тези данни и съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, БОС намира, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до извода за недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (без включената в нея застрахователна премия), но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По горните съображения и поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6561/25.10.2024 г., постановено по ч.гр.д № 7233/2024 г. по описа на РС-Бургас и обективирано в Заповед № 3651/25.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4