Решение № 232 от 20.11.2025, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 309/2024
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Кирил Давидов Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ №189
№ 232 гр. С., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870100309 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М. Л. Н. ЕГН ********** е предявила иск срещу А. А. П. ЕГН ********** и родителите му М. Г. Д. и А. П. П. за сумата 15000 (петнадесет хиляди) лева, претендирани като обезщетение за вреди от непозволено увреждане изразяващо се в блъскането й по време на състезание проведено на 16. 03. 2023 година в курорта Б. на писта „М.Б.“. Сочи се в исковата молба че ищцата била съдия на това състезание за „Купа Б.“ и че участващият в това състезание А. А. П. след завършване на спускането си не излязъл от пистата през обозначеното за това място, а я блъснал в зоната на съдиите, вследствие на което паднала в безсъзнание и получила увреждане на главата, лицето и дясното коляно, както и болки в рамото. Твърди се в исковата молба, че на ищцата било възложено да участва като съдия на проведеното на 16. 03. 2023 год. състезание по ски – алпийски дисциплини „КУПА Б.", със задача да събира на терен номерата на състезателите, които не са завършили първия манш, а след завършването - на всички останали, с място на изпълнението на самата писта, поконкретно в края на състезателния терен в близост до определеното място за изход от пистата след приключване на спускането от състезателите. Твърди се в исковата молба, че около 9:45 ч. сутринта ищцата изпълнявала възложената й работа, когато е пометена от един от скиорите, участник в състезанието, а именно - първия ответник А. А. П., роден 2006 г. и непълнолетен към датата на деянието. В исковата молба ИМ, се съдържа изявление, че този ответник при напускането на пистата не се съобразил с установените от организаторите правила, не намалил скоростта си и не преминал през обозначеното за това място, връхлетял зоната за съдиите при рекламните знамена и с вдигнати пред тялото си, свити на юмруци ръце, ударил ищцата М. Н., както и че при това съприкосновение е осъществен удар в областта на лицето й. както и върху дясната половина на тялото й. особено силен в областта на коляното и рамото. Твърди се в исковата молба, че в резултат от удара ищцата изпаднала в безсъзнание за няколко минути и когато се свестила, усетила около себе си хора, които й оказвали първа помощ. Спасителите от БЧК с линейка я закарали в Спешна помощ - гр. С..
1
Твърди се в исковата молба, че вследствие описаното деяние на първия ответник А. П. ищцата получила мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма - контузии капитис, комоцио церебри V. 1. с. регио фронтабис капитис. Контузио церебри декстра S06 и че имало суспектни данни за фрактура в дясната част и основата на носиите кости, с лека дислокация на фрагмента по ширина, хипертрофия на назални конхи и лявоконвексна девиация на носна преграда и че получила разкъсно контузна рана в лявата фрунтална област на главата й с размери 5-6 см, за която се наложило се е да бъдат направени два реда шевове на челото и няколко шева на носа. Била настанена в болницата с придружител за 9 дни, изписана на 24.03.2023 г., не е можела да се обслужва, да сяда, да се изправя сама, имала силни болки в главата, особено лицевата част - челото и носа, както и в дясното коляно и дясното рамо. За уврежданията в дясното коляно се твърди в исковата молба, че ищцата получила частично разкъсани кръстни връзки на дясното коляно и че април 2023 г. по лекарско указание на доктор П., й била направена магнитно-резонансна томография на дясната колянна става, със заключение от изследването: Ставен излив. Фрактура с колапс на латерално тибиално плато.
Тендиноза и инсерционит на предна кръстна връзка, тендиноза и парциална лезия на медиална колатералиа връзка. Твърди се в ИМ, че с оглед резултата от изследването, на ищцата е предписано обездвижване на крака за период от още два месеца. Твърди се в исковата молба, че в резултат от причиненото й травматично увреждане, ищцата е претърпяла и продължава и до ден днешен да търпи значителни болки и страдания, че през първите три месеца след увреждането е търпяла физическа болка с изключително висок интензитет в главата, крака и рамото, което наложило прием на обезболяващи медикаменти, които не са премахвали болките изцяло, а само са намалявали интензитета им. Твърди се в исковата молба, че през целия този период ищцата не е могла да става сама. да се обслужва сама, не е можела да се облича и съблича, да ходи самостоятелно до тоалетната, да се къпе, че не е можела да излиза сама навън, необходима й е била помощ за придвижване, за посещение на прегледи, което й създало стрес и притеснение и допълнително влошило психологическото й състояние, изострило нервите й, довело е до състояние на тревожност, прекалена емоционалност, безсъние, продължило месеци наред, а през първите месеци след травматичното събитие ищцата имала постоянни световъртежи, главоболие, замаяност, проблеми с концентрацията.
Твърди се в исковата молба, че вследствие на травмите и последиците от тях, ищцата е била неработоспособна за времето16.03.2023 г. до 11.09.2023 г., след което започнала процедура за установяване на трайно намалена работоспособност, която била установена с Експертно решение №90168 от 240/14.12.2023 г. на ТЕЛК към „М БАЛ-С." ЕООД. съгласно което, ищцата била с трайно намалена работоспособност в размер от 79 %.
Твърди се в ИМ, че вследствие на травмите по лицето й, обликът на ищцата е променен, носът й е изкривен, има белези, което й причинило допълнителни негативни емоции всеки път щом се погледне в огледалото.
По съображения че А. А. П. е отговорен за извършеното ищцата претендира, че този ответник й дължи заплащане на обезщетение за търпените от ищцата вреди и солидарно на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД отговорност за търпените от ищцата вреди носят родителите му А. П. П. и М. Г. Д., тъй като към датата на извършване на увреждането А. А.
П. е бил непълнолетен.
В петитума на исковата молба, при съобразяване направеното увеличение на иска от 10 000 на 15 000 лева, ищцата моли ответниците да бъдат солидарно осъдени да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в резултат от увреждането, в размер на 2
15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от телесните увреждания, причинени на 16.03.2023 г. на ищцата от ответника А. А.
П., роден 2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 16.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответниците А. А. П. и родителите му М. Г. Д. майка и А. П. П. – баща, оспорват иска по основание и размер чрез пълномощника им адвокат К. с възраженията че ищцата с поведението си е причинила уврежданията предмет на иска с това че във финалната зона се изпречила на пътя на първия ответник завършващ спускането си и че сблъсъкът между двамата е бил непредотвратим от страна на този ответник.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните прие следното:
На 16. 03. 2023 година сутринта на писта „М.Б.“ в курорта Б. се провеждало състезанието по ски алпийски дисциплини „КУПА Б.“ в дисциплината слалом, в което състезание ищцата М. Л. Н. била в съдийския състав с възложена функция да събира стартовите номера на състезателите.
Един от състезателите със стартов номер 16 бил ответникът А. А. П., тогава непълнолетен, роден 2006 година. При завършване на спускането му на първия манш, този ответник в противоречие с правилата за състезанието не спрял в зоната за спиране, когато стигнал до края на тази зона не намалил до минимум скоростта и когато се насочил към изхода на пистата за състезатели, в мястото където започвал този изход, при рекламните знамена блъснал силно ищцата и със скорост близка до състезателната. Преди да блъсне ищцата този ответник отклонил вниманието си към таблото показващо времето му на спускане. Когато поглеждайки отново в посоката в която се движел с недопустима скорост към изхода на пистата, ответникът А. П. младши блъснал силно ищцата със свити пред себе си юмруци, в които стискал състезателните щеки, като вследствие удара ищцата била отхвърлена на разстояние между 5 и 10 метра, след което паднала извън изхода на пистата в безсъзнание, с кръв по лицето и главата. Вследствие блъскането й от ответника А. А. П. ищцата получила травми на главата, лицето и коляното. В момента на блъскането й, ударът който й нанесъл ответникът със свити юмруци, стискащи състезателните щеки попаднал в областта на главата и лицето, като след блъскането й от този ответник, двамата паднали и ищцата останала да лежи в снега в безсъзнание и с кръв по лицето и главата.
Видно от изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи с вещи лица доктор В. Т. съдебен лекар и Д. Б. – травматолог, ищцата получила разкъсно-контузна рана в дясната челна област с дължина около 5-6 см. и мозъчно сътресение, протекло с изпадане на пострадалата ищца в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата.
Разкъсно-контузната рана в дясната челна област с дължина около 5-6 см. по своя медикобиологичен характер представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота, раната е заздравяла с образуването на ръбец, който е на открита и ясно видима част от лицето, което причинява загрозяване. Констатираното от съдебно-медицинската експертиза и кредитирано от съда заключение на съдебния лекар д-р В. Т. мозъчно сътресение на ищцата, протекло с изпадане на пострадалата ищца в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата по своя медико-биологичен характер представлява разстройство на здравето временно опасно за живота. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на доктор Р. Б. – травматолог вследствие блъскането й от ответника в процесния инцидент ищцата М. Н. получила и травма в дясното коляно, дясна колянна става, 3 изразяваща се в ставен излив, фрактура с колапс на латерално тибиално плато, тендиноза и инсерционит на предна кръстна връзка, тендиноза и парциална лезия на медиална колатералиа връзка. Съдът кредитира като обективно и компетентно всяко от заключенията на съдебно-медицинските експертизи извършени от вещото лице съдебен лекар доктор В. Т. и от вещото лице Д. Б. – травматолог.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от съдебно техническата експертиза извършена от вещите лица Л. А. специалист по ски-алпийски дисциплини и С.
В. експерт специалист по пътно транспортни произшествия, се установява че блъскането на ищцата от ответника А. А. П. се дължи на обстоятелството, че същият не спрял в предназначената за това финална зона, продължил да се движи със скорост близка до състезателната и в нарушение на правилата за състезанието, без да спре се насочил към установения за участниците в състезанието изход за излизане от пистата. Насочвайки се към изхода от пистата за състезатели, където била ищцата ответникът отклонил вниманието си като погледнал към таблото за да види времето си, с което противоправно поведение направил сблъсъка непредотвратим. Когато отново движейки се към изхода на пистата този ответник насочил вниманието си в посоката в която се движел ищцата била непосредствено пред него и той я блъснал силно със скоростта с която се движел близка до състезателната.
Блъсването на ищцата от ответника А. А. П. било толкова силно, че при удара ищцата отхвръкнала между 5 и 10 метра извън изхода на пистата и паднала на земята. Това се установява от показанията на разпитаните свидетели В. Н. Т., Г.К., Н.Я. и А.З.. Ответникът могъл и бил длъжен да спре преди сблъсъка още във предназначената точно за това финална зона, но не го сторил, не спрял, не намалил до минимум скоростта си и продължавайки движението си след финалната зона, насочвайки се към изхода от пистата се обърнал да си види времето, което му попречило да види навреме застаналата на пътя му ищца – съдия в състезанието. Когато отново се обърнал в посоката в която се спускал със скорост близка до състезателната ищцата била непосредствено пред него и сблъсъкът бил непредотвратим.