Определение № 56 от 10.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 10.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500266 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, представлявано от управителя Р. Т., против разпореждане № 317 от 31.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1423/2024 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Кредито“ ЕООД срещу длъжника Н. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр.********, ж.к.“**********“, бл.**, ет.**, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода за отхвърляне на заявлението, поради неизпълнение на указанията на съда, като се твърди, че заявителят не е получавал и не му е било връчено чрез ЕПЕП разпореждането на НРС за отстраняване на нередовности по заявлението, тъй като на същият не е бил даден достъп до делото по електронен път. Отделно се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно, като районният съд не е взел предвид информацията в заявлението и представената към него счетоводна справка, съгласно която длъжникът не е извършвал никакви плащания по договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, 1 което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 1423/2024 г. по описа на РС-Несебър е образувано по подадено от „Кредито” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н. Т. А. за заплащане на следните суми:

700 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № OL00098990/13.06.2024 г. и 36.04 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 14.07.2024 г. до подаване на заявлението в съда – 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Вземането на заявителя се основава на сключен между страните Договор за потребителски кредит № OL00098990/13.06.2024 г., сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От представения договор е видно, че на длъжника е предоставен заем в размер на 700 лв., със срок за връщане – 1 месечна погасителна вноска, при ГЛП – 0.00 % и ГПР – 0.00 %, такса за експресно разглеждане – 150 лв., падеж и краен срок на договора – 13.07.2024 г., обща стойност на плащанията – 850 лв. В заявлението е посочено е, че в главницата не се включват такси и неустойки, а длъжникът дължи плащане на сумите, съгласно приложената към заявлението счетоводна справка. От представената счетоводна справка е видно, че длъжникът не е извършвал плащания по отпуснатия му кредит. Към заявлението е приложен погасителен план, съгласно който на 13.07.2024 г. потребителят трябва да направи една вноска в размер на 850 лв., от която 700 – главница и 150 лв. – такса. Приложен е и Стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация.

С Разпореждане № 3206 от 27.11.2024 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението с указания до заявителя в тридневен срок да отстрани констатираните нередовности – да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и в какъв размер, съответно да представи доказателства за тях, като част от кредитното досие на длъжника. Това разпореждане е връчено на „Кредито“ ЕООД на 07.12.2024 г. чрез ЕПЕП, като в дадения срок не е постъпило уточнение във връзка с дадените от съда указания.

С обжалваното разпореждане № 317 от 31.01.2025 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление, като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение, поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности в дадения срок и съмнение за противоречие на искането с добрите нрави и основаването му на нищожен договор. В 2 тази връзка НРС е приел, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК задължително съдържание, като е предвидено заплащане на допълнителна услуга „експресно разглеждане“, която е свързан с кредита разход и не е отчетен при определяне на ГПР по договора, а освен това клаузата противоречи на закона – чл.10а, ал.2 ЗПК. Прието е също, че е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съответно на недействителен потребителски договор, което води до връщане само на чистата стойност на кредита (чл.23, вр. чл.22 ЗПК), но поради вероятността потребителят да е извършил плащания, които не могат да бъдат съобразени от заповедния съд, НРС е приел, че вземането за 700 лв. не се явява безспорно и е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно, като не споделя изводите на първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за главницата в размер на 700 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването му и намира, че разпореждането следва да бъде отменено в тази част, а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали вземането не се основана на неравноправна клауза. В случая, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби и да извърши преценка за валидност на договора, от който произтича претендираното вземане.

При тази проверка, въззивният съд намира за правилни изводите на НРС, че предвидената в процесния договор услуга по експресно разглеждане на кредита е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая уговорената такса е свързана именно с усвояването на кредита.

Правилни са и изводите на районния съд за сключване на договора в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени разяснения във връзка с т.нар. допълнителни услуги по договори за кредит, като се прие, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия ги потребител приоритет при разглеждане на искането му за 3 отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попада в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и на понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, като за установяване на горните обстоятелства в т.44 от същото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор.

С оглед горните разяснения, въззивният съд намира, че в случая уговорената допълнителна услуга за експресно разглеждане на кредита представлява договорна конструкция, предназначена да прикрие действителния размер на ГПР, като целта е да се заблуди потребителя, че кредитът е изгоден поради това, че е безлихвен, а всъщност възнаграждението на кредитора е таксата за бързо разглеждане на кредита. В случая, тази такса има характер на задължително условие за отпускането на кредита, доколкото същата обуславя приоритетното му разглеждане. От друга страна, видно от данните по делото, кредиторът не е изискал таксата да бъде платена при сключване на договора, а е включил същата в погасителния план, което навежда на извода, че този разход е следвало да бъде включен в ГПР. Очевидно обаче това не е сторено, нещо повече – в договора за потребителски кредит въобще не е посочен ГПР, същият е отразен като 0,00 %, което е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.22, ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, в което е прието, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.

До горния извод е стигнал и районния съд, но неправилно е приел, че потребителят не дължи чистата стойност на кредита, тъй като имало вероятност за извършени плащания от негова страна, които не можели да се съобразят от заповедния съд. В случая, от приложената към заявлението счетоводна справка е видно, че длъжникът не е извършвал никакви плащания по кредита, липсват и твърдения в заявлението в обратния смисъл, поради което заявлението не е било нередовно и районният съд не е имал основание да го оставя без движение. Тук, за пълнота следва да се отбележи, че заявителят е бил надлежно уведомен чрез ЕПЕП на 07.12.2024 г. за постановеното от НРС разпореждане за оставяне без движение на заявлението, което е сторено въз основа на депозираното от него заявление от 27.11.2024 г. за достъп до 4

ЕПЕП и такъв му е бил предоставен, поради което изложените за това възражения в жалбата са неоснователни.

Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че липсата на определен в процесния договор ГПР и неотразяването в него на всички общи разходи по кредита лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. Ето защо, заявлението на „Кредито“ ЕООД е основателно единствено в частта за претендираната главница от 700 лв. и следва да бъде уважено за тази сума, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а в останалата част относно претендираната мораторна лихва от 36.04 лв. заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли. В този смисъл, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта за отказа да се присъди вземането за главница, ведно със законната лихва, като вместо това да се постанови издаването на заповед по чл.410 ГПК за това вземане. В останалата му отхвърлителна част досежно мораторната лихва разпореждането на НРС следва да бъде потвърдено. Съответно на уважената част от заявлението следва да се присъдят и разноските на заявителя.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, заявителят има право на разноски за производството пред НРС в размер от общо 404.19 лв., включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.