Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1080 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 784/2025
Вид
Определение № 1080
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500784 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. С. Ж., чрез адв. Е.И. против Определение № 839/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 923/2025 г., по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставено без уважение искането му за освобождаването му от внасяне на разноски по гр.д. № 923/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград.

В жалбата са развити съображение за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът не е извършил правилна преценка досежно социалния и финансовия статус на жалбоподателя. Счита, че съдът не е извършил необходимата преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за внасяне на необходимата държавна такса. Твърди, че съдът грешно е приел, че към молбата не била представена декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Счита, че с обжалваното определение съдът препятства достъпа му до правосъдие, поради невъзможност да заплати необходимата държавна такса. Молбата към въззивната инстанция е да се отмени обжалвания съдебен акт и С. Ж. да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С Определение № 839/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 923/2025 г. по описа на РС Димитровград съдът е оставил без уважение искането на ищцата С. С. Ж., да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в размер на 269.76 лева, за производството по делото. За да постанови обжалваният съдебен акт РС Димитровград е приел, че към молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не са представени никакви доказателства за затрудненото материално положение на молителя, включително не била представена и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Поради това и тъй като за съда нямало задължение служебно да събира доказателства относно материалното положение на С. Ж., първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от заплащането на държавна такса за производството.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че така постановеното от Районен съд Димитровград определение е неправилно, по следните съображения:

Преди производството да бъде образувано пред РС Димитровград, по подадената от С. С. Ж. искова молба е било образувано гр. д. № 438/2025 г. по описа на РС Хасково. В това производството с разпореждане № 561/20.02.2025 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности на депозираната от С.

Ж. искова молба, включително и като внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 270 лева. С молба с вх. № 4902/18.03.2025 г. по описа на РС Хасково, С. Ж. е поискала да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на дължимата в производството държавна такса. Към тази молба е била приложена и декларация за семейно и имуществено състояние на молителя по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК.

Във връзка с така подадената молба РС Хасково е извършил служебно редица справки, сред които за гражданско състояние и родствени връзки; справки от НОИ и НАП за една година, от които да са видни трудовите и осигурителните доходи на ищцата; справка АВ за вписвания по имотната партида на С. Ж.; справка от ОДМВР – Сектор „Пътна полиция“ – *** за регистрирани моторни превозни средства на името на молителя; и справка в ТРЮЛНЦ за наличието на вписано на името на ищцата участие в търговски дружества и за притежаваните от нея дружествени дялове. По делото са постъпили справки от които се установява, че С. Ж. няма участие в търговски дружества и не притежава дружествени дялове; последно е получавала трудови доходи през м. 09.2024 г., от която дата насетне няма регистрирани трудови договори; от 01.04.2024 г. до 17.04.2025 г. за същата не са изплащани парични обезщетения за безработица, временна неработоспособност или пенсия; както и че по партидата й в информационната система за кадастър и имотен регистър, до 10.04.2025 г. няма вписвания, отбелязвания и 2 заличавания. Установява се също, че молителката има в собственост регистриран един автомобил „Мерцедес Е 271 ЦДИ“. Така установеното от служебно изготвените справки напълно препокрива декларираното от ищцата с декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК.

С Определение № 955/22.04.2025 г РС Хасково е прекратил производството по гр. д. № 438/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на РС Димитровград. Новият първоинстанционен съд е пропуснал да се произнесе по висящата молба по чл. 83, ал. 2 ГПК и с Разпореждане № 938/08.06.2025 г. РС Димитровград повторно е дал указания на С. Ж. да отстрани нередовностите на исковата молба, като внесе по сметка на съд държавна такса в размер на 269.76 лева. С нова молба от С. Ж., подадена чрез адв. Е.И. отново е поискано от съда да я освободи на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в производството. Макар този път, молителя да е пропуснал да приложи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, то такава вече е налична в кориците на делото.

Производството по депозираната от С. Ж. искова молба, макар и прекратено пред РС Хасково е продължило своето развитие в гр. д. № 923/2025 г. по описа на РС Димитровград. Всички процесуални действия извършени до прекратяването на гр. д. № 438/2025 г. по описа на РС Хасково обаче са запазили своето действие. В това число молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, приложената към нея декларация, а също и служебно извършените от РС Хасково справки. Съответно същите е следвало да бъдат взети предвид от РС Димитровград при разглеждането му на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на С. Ж..

Вместо това съдът е приел, че не са представени доказателства за затрудненото материално положение на молителя и че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от държавна такса в производството.

Съгласно мотивите към т. 12 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при искане за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски в производство пред съда, се преценява не само размерът на дължимата сума, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащане на таксите и съдебните разноски в съдебното производство с оглед осигуряване на възможност за достъп до правосъдие. В конкретния случай в представената от С. Ж. пред първоинстанционния съд декларация за доходи и имотно състояние е посочено, че същата не разполага с никакви доходи, не притежава имоти, а единствено ½ ид. ч. от мпс. Според декларираното съдът приема, че от същата се установява финансовата затрудненост на жалбоподателя да заплати държавна такса в производството по настоящото дело. Това обстоятелство не е съобразено от РС Димитровград, тъй като същият е пропуснал да цени представените по гр. д. № 438/2025 г. доказателства.

На следващо място, декларираното от жалбоподателя се потвърждава изцяло от извършените служебно от РС Хасково справки относно 3 финансовото положение на С. Ж.. Следва да се отбележи, че ако РС Димитровград е преценил, че справките не са били актуални към датата на постановяване на обжалваното определение, то същият е следвало сам да изиска нови служебни справки, за да извърши преценка дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от заплащането на държавна такса. Съгласно съдебна практика на ВКС по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея /в този смисъл Определение № 60337 от 4.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2021 г.; определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о.; определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о./.

Следва да се отбележи също, че ако районния съд е преценил, че декларираните пред него обстоятелства не са достатъчни или декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК въобще не е подадена пред него, същият е следвало да даде указания на молителя да отстрани нередовностите на молбата му по чл.

83, ал. 2 ГПК или сам да положи усилия да се сдобие с необходимата му информация.

По тези съображения, настоящият състав на Окръжен съд Хасково стига до извода, че в действителност С. Ж. не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в размер на 269.76 лева, дължима в производството по гр. д. № 923/2025 г., по описа на Районен съд Димитровград и поради това същата следва да бъде освободена от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съответно частната жалба е основателна и обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, като вместо се постанови друг, с който искането за освобождаване на С. Ж. от заплащането на държавна такса в производството да бъде уважено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 839/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 923/2025 г., по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение молба по чл. 83, ал. 2 ГПК на С. С. Ж. за освобождаването от внасяне на държавна такса по гр.д. № 923/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С. С. Ж., ЕГН ********** от внасянето на държавна такса в производството по гр. д. № 923/2025 г., по описа на Районен съд Димитровград, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд Димитровград за продължаване на 4 съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5