Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 23.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4979/2024
Вид
Решение № 69
Подписан
23.01.2025
В сила
14.02.2025
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110204979 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на С. Д. Д. срещу НП на началник на ІРУ ОДМВРВарна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата въззивника оспорва твърдението, че е управлявал превозното средство без обезопасителен колан. Моли НП да бъде отменено.

В с.з. въззивника не се явява.

Представител на органа, издал НП с писмена молба моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 23.06.2024г. полицейски служители към ОДМВР Варна – св. П. и св.Б. осъществявали контрол над движението на ППС по бул. „Левски“, в района на кръстовището с ул.

„Пловдив“, в посока на бул. „Сливница“.

При това покрай полицейските служители преминавали автомобили.

Един от преминаващите автомобили бил л.а. „Рено Клио“ с рег. №В4086НТ, управляван от въззивника Д..

По време движението си въззивникът Д. не използвал обезопасителен колан и това било възприето от св. П. и св.Б..

Въззивникът Д. бил спрян за извършване на проверка.

Св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното.

Деянието било квалифицирано като такова по чл.137а ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител – св.Б.. Съставеният акт за 1 установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в графата за възражения, че има такива.

В срок по преписката не постъпили възражения.

На 11.07.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните норми на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП, на въззивника било определено административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства показанията на св. П. и св.Б.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДП; справка за нарушител и др.

Показанията на св. П. и св.Б. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели , че водача е без предпазен колан по време на спирането му, т.е. по времето, когато още се е движел.

В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на всяко от извършените от въззивника нарушения.

Въз основа на квалификацията на всяко деяние правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанията с императивно определен размер.

Що се отнася до възраженията наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :

С жалбата въззивника лаконично оспорва твърдението, че е управлявал превозното средство без обезопасителен колан като не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.

Съдът не споделя това възражение доколкото намира че фактическата обстановка е била установена по категоричен начин въз основа на по-горевизираните доказателства и не е необходимо преповтаряне в тази насока

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0433-000866/11.07.2024г., издаден от началник І РУ към ОДМВР Варна, с което на С. Д. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП.

ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3