Решение № 5260 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5260 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110141720 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен Д.ор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, адрес: гр. С......... срещу Л. Ц. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С......, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 53,26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С......., абонатен номер ***** (инсталация 4000325597) за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 8,38 лева за периода от 15.09.2023г. до 09.05.2025г., както и сумата в размер на 35,90 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 8,92 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 09.05.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.05.2025г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28767/2025г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.

Ищецът твърди, че ответникът Л. Ц. М. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот (ГАРАЖ №16), находящ се на адрес гр.С......, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Сочи, че съгласно тази разпоредба, всички собственици в сграда етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение и да заплащат цена за ТЕ съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. Твърди, че продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР, които имат силата на договор. Ответникът не е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което спрямо него са в сила ОУ (одобрени 2016 г.). Съгласно ОУ (чл. 31, 33), клиентите дължат заплащане на месечните суми в 45-дневен срок, като при забава дължат и обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставяната ТЕ през процесния период, но не е погасил задължението си.

1

Посочва, че СЕС е сключила договор за дялово разпределение, като от 2020 г. услугата се предоставя от „Д." ЕООД, ЕИК **********. Начисляването на сумите се извършва въз основа на прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период фирмата за дялово разпределение изготвя изравнителни сметки на база реален отчет. Поради неплащане на дължимите суми за главници и лихви, формирани за процесния период, е образувано заповедно производство и след възражение от длъжника е предявен настоящият иск. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Представя като писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Документ за внесена държавна такса, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, дело 4866/11.03.1993г., Препис извлечение от акт за смърт Е. Т. М.а, Препис извлечение от акт за смърт Ц. Е. М., Удостоверение за идентичност, Списък за разпределение на топла вода, Фактура за общо потребление №1026209696, Фактура за общо потребление №1033931430, Извлечение от сметки по месеци, Протокол от Общо събрание на собствениците за избор на фирма „Т. С." ЕООД, Договор между „Т. С." ЕАД и „Д." ЕООД, Ценоразпис за дейностите, Общи условия за продажба на топлинна енергия, Пълномощно.

Прави доказателствени искания: допускане на съдебно-техническа експертиза, допускане на съдебно-счетоводна експертиза, задължаване на третото лице да представи документи, както и приобщаване на ч.гр.д. № 28767/2025г. по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва исковете по основание. Ответникът оспорва, че предходното заповедно производство по ЧГД № 28767/2025г. е опорочено до степен на нищожност поради липса на процесуална представителна власт на законните представители и пълномощника на заявителя, липса на приложени документи (пълномощно, договор) и нередовност на платежния документ. Твърди, че тези пороци се пренасят и върху настоящото исково производство. Навежда възражения и за недопустимост на самата искова молба поради липса на доказателства за представителната власт на управителите на ищеца и на процесуалния представител юрк. И., както и поради нередовност на исковата молба, тъй като на ответника не са връчени всички (твърди, че са му връчени 10 от 15) посочени в нея писмени доказателства (вкл. акт за смърт на Ц. М., Удостоверение за идентичност, Ценоразпис, Общи условия и Пълномощно). Ответникът оспорва качеството си на "потребител" на ТЕ. Твърди, че радиаторът в процесния имот (гараж) е бил демонтиран (свален) много години преди процесния период и в имота няма други отоплителни уреди, нито се ползва топла вода. Сочи, че притежава документи, изходящи от самия ищец (Акт за изключване от 17.09.2004 г.), които удостоверяват този факт. Твърди, че начисляването на суми е формално и се извършва "по обратния начин" - не въз основа на реално потребление, а с цел "напасване на балансите" на абонатната станция. Оспорва да са извършвани някога посещения или замервания в имота. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка за дялово разпределение, тъй като представените документи касаят или фирма "Т." (Протокол от 2001 г.), или договор между "Т." и "Д." (от 2020 г.), но не и валиден договор между "Д." и Етажната собственост (ЕС) за процесния период. Оспорва всички представени от ищеца писмени доказателства като неавтентични и негодни, тъй като не са заверени "Вярно с оригинала". Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски.

Представя като писмени доказателства: Справка за прекъснато топлоснабдяване от 17.09.2004г. и АКТ за изключване на отопление и (или) топла вода от 17.09.2004г.

Прави доказателствени искания: Задължаване на ищеца да представи заверени копия от клиентското досие, привличане на Управлението на Етажната Собственост като трето лице помагач на страната на ответника.

Третото лице помагач „Д.“ ЕООД не изразява становище по същество, но представя изисканите документи за дяловото разпределение.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди 2 представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 28767/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ в претендирания размер и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи 3 условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две групи факти или че ответникът е собственик, респ. – вещен ползвател на топлоснабдения имот, или че същият е сключил договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, дело № 4866/11.03.1993 г., видно от който Ц. Е. М. и Е. Т. М.а са дарили на ответника Л. Ц. М. собствен недвижим имот – Гараж № 16, находящ се в гр. С..........

Следователно по делото безспорно се установи качеството на собственик на ответника касателно процесния недвижим имот. Ето защо съдът намира, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период.

Разпечатката съдържа 32 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/498d8f30-3f84-42c6-a2c4-4153261d692f