Определение № 760 от 25.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Кюстендил, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7685/25.06.2024 г., депозирана от В. Р. М., чрез адв. А. Д. против Определение № 852 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2380/2023 по описа на РС – Кюстендил, XVIII-ти състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено Решение № 515 от 20.05.2024 г., постановено по същото дело, като е намален размера на присъденото на адв. Д. като процесуален представител на ищеца по спора, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, от 2373.77 лева с ДДС на 1186.85 лева с ДДС.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. Изложени са съображения, че при разгледани и уважени по процесното дело два обективно кумулативно съединени иска, първоинстанционният съд неправилно е присъдил едно възнаграждение, вместо да съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и за всеки един от исковете да определи отделно адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес на всеки един от тях, като се цитира и практика на ВКС в тази насока. На следващо място се сочи, че не следва да бъдат извършвани произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект. Подчертава се, че в Решението на СЕС по дело С-438/2022 г., не е даден отговор на въпроса, на запитващата юрисдикция относно механизма, по който съдът следва да извърши намаление на разноските за адвокатско възнаграждение. Счита се, че по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело С-57/2015г. на СЕС, съответно че 1 разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде тълкувана в светлината на понятията „разумност“ и „пропорционалност“, чието съдържание и смисъл, е изведено с посоченото решение на СЕС. Допълнително се отбелязва, че значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувано от СЕС през призмата на чл. 3, пр. 2 от Директива 2004/48. Като се позовава на практика на СЕС, както и на разясненията, дадени с решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04, се стига до заключение, че в настоящия случай не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в НМРАВ. Счита се, че условието на СЕС за съвместимост с правото на ЕС на национална уредба, уреждаща минималните размери на адвокатските възнаграждения е изпълнено, тъй като НМРАВ се приема от Висшия адвокатски съвет въз основа на законова делегация, дадена му от Народното събрание и при наличие на възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху законосъобразността на нейните разпоредби от страна на Върховния административен съд. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по – конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само фактическите и правни действия, извършвани в хода на производството, но и административнотехническата дейност за организиране на делото, която адвокатът извършва сам или калкулира във възнаграждението си пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, включително административно-техническите си разходи за консумативи. Сочи се, че присъдените разноски не са и пропорционални на заведените искове, както и че по аналогия следва да бъде прилагано разрешението, изведено от СЕС при тълкуването на чл. 3, пр. 2 от Директива 2004/48 и разубеждаващия ефект от иск. Отбелязва се, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършват преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена, съответно при безплатна помощ адвокатите няма да оказват такава. Акцентира се, че драстичното намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект осъществяване на некачествено правосъдие и изкривяване на конкуренцията, каквато не е целта на чл. 101 ДФЕС. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв. А. Д. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА в пълен размер от 2373.77 лева с включен ДДС.

В срока по чл. 276 , ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. И. Т., в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че размера на претендираното от адв. Д. адвокатско възнаграждение е необосновано висок и 2 прекомерен, с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената работа от адвоката. Сочи се, че адвокатското възнаграждение, присъдено на адв. Д., е определено правилно, в съответствие с предявения срещу ответното дружество един иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Подчертава се, че като е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд не е допуснал неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата.

Изразява се несъгласие с присъждането на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставената правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки-декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

Поради това с е моли да бъде оставена без уважение постъпилата частна жалба, като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба с вх. №8202/05.07.2024 г. и с дата на пощенско клеймо 05.07.2024 г. от процесуалния представител на„Профи Кредит България“ ЕООД – юрк. И. Т. срещу Определение № 852 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2380/2023 по описа на РС – Кюстендил, XVIII-ти състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца, адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лева. Счита се, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд не е съобразил реално извършените от адвоката действия в защита на ищеца. Позовава се на Определение № 50015/16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, в което е направена съпоставка между заплащането на адвокатския труд в хипотезите на ЗА и ЗПП, като е достигнат извод за непропорционалност при заплащането на оказвана правна помощ на материално затруднени лица. Сочи се, че в хипотезата на ЗА насрещната страна е длъжна да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите, и е обвързващ за съда. Счита се, че присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА без възможност за преценка на количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защита правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по см. на чл. 101, пр. 1 ДФЕС. Като се позовава на Решение на СЕС по съединени дела С 427/16 и С 428/16, както и на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 намира, че съдът не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ, като конкретно определения размер на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие от 1086.04 лева, се счита за несправедлив и необоснован. Сочи се, че легитимна цел в разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, която да оправдава присъждането на разноски в посочения размер не може да бъде 3 установена. Конкретно се отбелязва, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание, не е извършил допълнителни процесуални действия по делото, извън подготвената бланкетна искова молба, в която е променил единствено имената на доверителя си, доколкото същият водел десетки еднотипни дела срещу същия ответник. Изразява се несъгласие с включването на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, доколкото постановения съдебен акт не съставлявал облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него съдебен акт. Въз основа на тези аргументи се приема, че съдът не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, без това да е изрично предвидено в закона. Отбелязва се че, задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ не следва и от разпоредбата на чл.

2а ДР НМРАВ, която урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати. Иска се отмяна на обжалваното определение с последица намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лева.

Постъпил е отговор на подадената частна жалба от адв. А. Д., в качеството му на пълномощник на В. Р. М., в който са преповторени съображенията, изложени в частната жалба вх. № 7685/25.06.2024 г., с която е инициирано настоящето производство. Претендира, че на регистрираните по ЗДДС адвокати, се присъжда ДДС при оказана безплатна правна помощ и съдействие, когато насрещната страна е осъдена да плати дължимото по чл.

38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, като извежда аргументи от цитирана съдебна практика на ВКС. С оглед изложеното, се моли за оставяне на депозираната частна жалба без уважение.

Кюстендилският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, взе предвид становищата и доводите на страните намира следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 2380/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Р. М. чрез пълномощник адв. А. Д. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове, квалифицирани от районният съд, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона /с императивни/материално правни норми/ на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40009957827; 2/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495.20 лева, представляваща недължимо платена такава, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане; при условията на евентуалност – 3/иск с правно основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. с 4 чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона /с императивни правни норми/ на клауза, предвидена в чл. 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40009957827, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“; 4/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495.20 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адв. А. Д. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 18.10.2023 г.