Определение № 3173 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173 гр. Варна, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100501348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 19907/05.03.2025 г. против Разпореждане № 7473/20.02.2025 г. на ВРС по ч.гр.д. № 20243110115791 г. по описа на същия съд, с което е върнато възражение вх.№ 100843/12.12.2024 г., подадено от Г. И. А., наследник на И.

С. Г., против заповед за незабавно изпълнение № 2167/10.10.2008 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 7602/2008 г. по описа на ВРС (унищожено).

Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и моли за приемане на възражението. Настоява, че от изисканите служебно от съда и постъпили по делото доказателства от ЧСИ С. Д. се установява, че заповедта за изпълнение не е връчвана на длъжника, респективно срокът по чл. 414 ал. 2 от ГПК не е започнал да тече. Следователно противно на възприетото, заповедният съд не е трябвало да връща възражението на наследника, а да даде указания към кредитора по чл. 415 от ГПК.

Становище от насрещната по жалбата страна не е постъпило.

Частната жалба е депозирана в срок и от легитимирано с правен интерес лице, адресат на обжалваното разпореждане като по същество е основателна.

Поради унищожаване на ч.гр.д. № 7602/2008 г. по описа на ВРС след сроковете за съхранение по ПАС, от изисканата деловодна справка от САС се установява, че в това производство е издадена Заповед № 2167/10.01.2008 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, според която длъжникът И. С. Г. от гр. ******* е осъден да заплати на кредитора сумата от 4525.50 лева по запис на заповед с дата на издаване 14.05.2008 г. и предявен за плащане на същата дата на издателя, ведно със законната лихва върху нея от 09.10.2008 г. до окончателното й изплащане както и сума от 130.51 лева разноски по делото.

От изисканите и от настоящата инстанция данни за образуваното изпълнително дело по заповедта и постъпилите справка и доказателства от ЧСИ С. Д. по изпълнително дело № 20237180401136 е видно, че първоначално, по издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист за 1 присъдените суми, е образувано изпълнително дело № 20107180400405 по описа на ЧСИ М.. В хода на това производство, ПДИ е връчена на длъжника лично на дата 15.12.2010 г. В последствие изпълнението е продължено от ЧСИ Д. под № 20127180401907, което с постановление от 07.11.2022 г. е прекратено при настъпила перемпция на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Кредиторът е образувал ново изпълнително дело под настоящия номер срещу насредниците на длъжника Г. и Г. А. е конституирана като длъжник по изпълнението за 1/3 част от вземането, съобразно наследствената квота. На същата е изпратено съобщение с изх. № 33613/22.12.2023 г., връчено чрез сестра й на 24.01.2024 г.

Възражението по чл. 414 от ГПК е входирано във ВРС на 10.12.2024 г.

Налага се да се отговори на възраженията на наследника, че на длъжника не е връчена заповедта за изпълнение, поради което и срокът по чл.

414 от ГПК не е започнал да тече.

Длъжникът в заповедното производство има две възможности за защита срещу заповедта за изпълнение. Ако същата му е връчена – подаване на възражение в едномесечен срок от връчването. Ако не – в едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение може да подаде възражение по чл. 423 ал.1 от ГПК като се позове на някоя или всички хипотези по цитираната норма, включително, че заповедта не е връчена надлежно.

Разрешението, дадено от законодателя означава на практика, че докато не е връчена заповедта или длъжникът не е узнал за нея не текат нито срокът по чл. 414 от Кодекса, нито този, касаещ извънредния способ за защита.

Като се изхожда от гореизложеното, съдът споделя развитите в частната жалба аргументи. Действително, във връчената ПДИ на Г. приживе, получена лично не е посочено, че се връчва и заповедта за изпълнение. Нещо повече, видно е, че върху екземпляра от ПДИ, съхраняван при ЧСИ е вписано, че на 15.12.2010 г. лично е получена поканата. В ПДИ не е описана дори заповедта за изпълнeние. Затова, удостоверителното изявление в придружителното писмо на ЧСИ Д. от 30.01.2025 г., изпратено във връзка с изискване на справка от ВРС, че именно с горната ПДИ е връчена и заповедта за изпълнение не се извежда от документа, в който се цитира само ИЛ и сумите по него, поради което и не се ползва с обвързваща за настоящия състав доказателствена сила.

Възможно е с ПДИ да е връчена заповедта за изпълнение, но това не следва от самия документ, а кредиторът е процесуално пасивен по провеждане на обратно доказване. Още повече ПДИ е връчена в производство през друг ЧСИ.

Заповедта за изпълнение не е връчена и на наследницата А., видно и от изисканите служебно от настоящата инстанция доказателства от ЧСИ, следователно срокът за възражение по чл. 414 от ГПК за нея не е започнал да тече.

Поради горното и несъвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, съдебният акт ще бъде отменен и възражението прието.

Ще се констатира и спиране на изпълнението, поради обстоятелството, че заповедта е издадена за вземане по запис на заповед

С оглед отправеното искане за присъждане на разноски, такива ще се присъдят за заплатената държавна такса, която е в размер на 15 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7473/20.02.2025 г. на ВРС по ч.гр.д. № 20243110115791 г. по описа на същия съд.

ПРИЕМА възражение вх.№ 100843/12.12.2024 г., подадено от Г. И. А., ЕГН **********, гр. *******, против заповед за незабавно изпълнение № 2167/10.10.2008 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 7602/2008 г. по описа на ВРС (унищожено) и СПИРА принудителното изпълнение срещу Г.

А. по изп.д. № 20237180401136 по описа на ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие ОС Варна.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за даване указания по чл. 415 ал.1 от ГПК към кредитора и изпращане на ЧСИ препис от настоящото определение, с което е спряно изпълнението.

ОСЪЖДА „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК 121554961, гр. София да заплати на Г. И. А., ЕГН **********, гр. ******* сума в размер на 15 (петнадесет) лева държавна такса в настоящото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3