Решение № 13691 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13691 гр. С, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110143034 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т С” ЕАД срещу Х. М.

Ш. с искане да се признае за установено, че Х. М. Ш. дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 373,69 евро (730,87 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М 2“, бл. ...., аб. № ...., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 51,72 евро (101,16 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 03.04.2025 г., сумата от 38,88 евро (76,04 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 8,86 евро (17,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 03.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21442/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. М. Ш., в който се сочи, че същата живее в процесния апартамент, като в него нямало отопление от повече от 25 години. Заявява, че не е сключвала договор с ищеца. Твърди, че от 2020 г. в кухнята на апартамента не се използва топла вода. Счита, че ищцовото дружество й начислява сметки за наличието на тръби в апартамента й. Заявява, че заплаща потребената от нея студена вода. Поддържа, че формулата за изчисление на отдадената за сградна инсталация топлинна енергия е отменена с решение на ВАС. Иска реално изчисление на потребената топлинна енергия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от служебния адвокат на ответника - адв. Б. Н., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни по основание и размер. Излага становище, че посочената от ищеца нормативна уредба е отменена и неприложима. Счита, че е налице разминаване във фактическите твърдения на ищеца относно естеството на претендираните вземания – дали същите са за потребена топлинна енергия или за битово горещо водоснабдяване. Излага, че ответникът не е собственик на имота, описан в представения нотариален акт, като обръща внимание, че приобретателят по него е с различно фамилно име.

Независимо от това поддържа, че наличието на право на собственост не води автоматично до придобиването на качество „клиент на топлинна енергия“.

Оспорва представените с исковата молба документи. Сочи, че протокол от 24.09.2001 г. и приложение № 1 не съдържат подпис на ответника и същият не фигурира в списъка на приложението. Излага, че името на ответника липсва и в представения анекс към договор. Сочи, че не е представен договор с „Б Б“ ООД. Заявява, че в представените кредитни известия са посочени месечни фактури, за които не ставало ясно как се отнасят към фактурите за общо потребление, както и към ответника. Сочи, че в представеното извлечение е посочена главница, която сума е различна от претендираната с исковата молба. Оспорва топлинната енергия в имота да е начислена и отчетена законосъобразно, в т.ч. и годността на измервателните средства. Излага, че ответникът не е страна по представения Договор № .../09.06.2020 г., както и че договорът е сключен за три години, който срок е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Д“ ООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Не се установява сочената от ответника нередовност на исковата молба, тъй като вземанията са ясно индивидуализирани по основание и размер, като се претендира заплащането на суми за потребена топлинна енергия, която от своя страна обхваща отдадената енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното 2 наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетия по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ... от 22.04.1994 г., т. ..., дело № .../1994 г. се установява, че Х. М. С, ЕГН: **********, е придобила правото на собственост върху апартамент № ..., находящ се в гр. С, ж.к. М 2, бл. ....

Обстоятелството, че приобретателят по договора е записан с различно фамилно име от актуалното фамилно имена на ответника по делото – Ш., не буди съмнение относно тъждествеността на лицата, тъй като видно от посочения в нотариалния акт единен граждански номер, същият съвпада с този на ответника.

От удостоверение, издадено от „ГИТ-С“ ЕООД, се установява, че старият адрес ж.к. М 2, бл. .. се отнася до жилищна сграда – многофамилна, с три входа, с настоящ адрес: ж.к. М 2, бл. ... с вх. 1, вх. 2 и вх. 3. С оглед това се установява и идентичността на процесния топлоснабден имот с този, описан в титула за собственост.

С договора за гледане и издръжка прехвърлителите М М Ш и Л В Ш. са си запазили правото на ползване върху имота. Съдът констатира, че съгласно представеното от ответника в заповедното производство удостоверение за наследници на М М Ш, същият е починал на 24.09.2016 г., а съпругата му Л В Ш. е починала на 17.01.2022 г., с осъществяването на които факти правото на ползване на прехвърлителите се е погасило.

От изложеното дотук следва, че през процесния период от 01.05.2022 г.

3 до 30.04.2024 г. Х. М. Ш. е била собственик на топлоснабдения имот и като такава се явява клиент на топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.

202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало монтирани три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители и два броя водомери за топла вода. С оглед това претенцията на ищеца за цена на топлинна енергия се формира от доставена топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, като сумите са начислявани ежемесечно по прогнозни стойности и по изчислителен път относно отдадената енергия за сградна инсталация, които след извършен реален отчет на уредите са били коригирани с изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че през процесния период не е разпределена топлинна енергия към отоплителните тела в жилището на ответника и съответно не са били начислени суми за потребена топлинна енергия за отопление.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (топла вода) е била начислена по прогнозни стойности, които след това са коригирани с изравнителна сметка въз основа на реален отчет, извършен в имота.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т.6.1.3. - пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество.

Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки за 2018 г., 2022 г. и 2024 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 20.09.2018 г., 13.05.2022 г. и 07.11.2024 г., и съответства на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията 4 за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след прибавяне на изравнителния резултат за периода /сума за доплащане в общ размер на 9,25 лева/ общото задължение за целия имот за процесния по делото период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. възлиза на 730,87 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени плащания на процесните суми. Следователно предявената искова претенция за сумата от 730,87 лева – цена на доставена топлинна енергия, се явява доказана по основание и размер.