Решение № 11887 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11887 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110112429 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ... срещу Л. З. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 55,56 лева, представляваща главница по четвърта вноска от Договор за потребителски кредит № SO 3514/24.04.2024 г., дължима на 24.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 29.11.2024 г. на СРС, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 68909 по описа на съда за 2024 г.

В исковата молба са налице твърдения, че по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответника, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 68909/2024 г., по описа на СРС, 90 с-в и е издадена заповед за изпълнение, е постъпило възражение от ответника, поради което в срока, уреден в чл.415, ал.4 ГПК, предявява настоящата искова молба. Съдът е сезиран за издаване на заповед за изпълнение, с която ответникът да бъде осъден да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, следните суми: 55,56 лева, представляваща главница, дължима на 24.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 24,00 лева (двадесет и четири лева), представляваща договорна лихва за период от 24.08.2024 г. до 24.08.2024 г., като сумите представляват неплатени вземания по Договор за потребителски кредит № SO 3514 /24.04.2024 г.

Ищецът твърди, че в настоящото исково производство не претендира вземането за сумата 24,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 24.08.2024 г. до 24.08.2024 г., като оттегля заявлението в тази част по реда на 1 чл. 232 от ГПК.

В исковата молба са налице твърдения, че заедно с ответника сключили Договор за потребителски кредит SO № 3514 /24.04.2024 г. за сумата от 2 000,00 лева при срок от 36 месеца. Твърди, че на ответника е предоставена сумата от 2 000,00 лева чрез изплащането по банкова сметка на длъжника, като той се задължил да я върне на 36 месечни погасителни вноски, от които 35 вноски по 79,56 лв., а последната вноска в размер на 79,40 лв., като ответникът не бил върнал нито една дължима вноска.

Ответникът Л. З. С., чрез адв. Б., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е внасял вноски по договора за кредит, като макар да е дължал четвъртата вноска, излага твърдения, че същата е заплатена. Заявява, че сключения между страните договор за кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗЗП. Налице е неяснота на посочването на ГПР, както и какво се включва в неговото съдържание. Заявява, че спрял да плаща по договора, след като установил, че срещу получените 2 000 лв. следвало да върне 9 200 лв. На следващо място твърди, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че в нарушение на чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП, клаузите на договора не са индивидуално уговорени. Формулира искане за изслушване на ССЕ с конкретно поставени задачи.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на действителен договор за кредит, предоставяне на сумата за главница, падежа на вземанията, а в тежест на ответника е да установи фактите, от които произтичат възраженията му, включително за нищожност на договора за кредит, евентуално за нищожност на посочените от него клаузи на договора.

С доклада по делото, обективиран в определение от 12.05.2025 г., утвърден за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г., съдът е отделил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № SO 3514 /24.04.2024 г.

По делото е приложено влязло в сила Решение с рег. № 20605/13.11.2025 г. постановено по гр.д. № 21228/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, което е преюдициално на настоящото и заради което гр.д. № 12429/2025 г. по описа на СРС, 90 състав беше спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно което по предявен от Л. З. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

2

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № SO 3514 /24.04.2024 г. поради противоречието му със закона.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 50508 от 18.10.2023 г. на ВКС по т. д.

№ 1950/2022 г., II т. о., ТК.

Видно то приложения погасителен план, главницата по четвъртата вноска по кредита с падежна дата 24.08.2024 г. е в размер на 55,56 лева.

Спорно обстоятелство по делото е дали ответникът е изпълнил задължението си по процесната вноска за главница по нищожния кредит. Ответникът е представил доказателства за извършване на четири плащания в полза на ищеца, както следва: 859,00 лева на 24.04.2024 г., 370,00 лева на 23.04.2024 г., 1 700,00 лева на 10.07.2024 г. и 1 700,00 лева на 09.08.2024 г., като основание за плащане по всички е посочен единния граждански номер на кредитополучателя. Доколкото между страните били налице няколко договори за потребителски кредит, то ищецът твърди, че плащанията били отнесени към тях. Съдът е допуснал изслушване на ССЕ по искане на ответника, но доколкото същият не е изпълнил задължението си за заплащане на депозит, то такава не е била изготвена. С оглед на това съдът намира, че правопогасяващото възражение на ответникът не е доказано, респ. искът следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от 28,41 евро.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски разполага само ищецът. Същият претендира разноски в размер на в 3 размер на 217,30 евро, от които държавна такса в размер на 12,78 евро и 204,52 евро адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът счита за основателно. Настоящият съдебен състав взе предвид, че не е обвързан от Наредбата по аргументи от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С - 94/2004 и С - 202/2004 на СЕС, в което е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях определя разумен размер на адвокатското възнаграждение на ищеца. Като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, предявяването на една искова претенция за една единствена погасителна вноска по договор за кредит в размер на 28,41 евро, обстоятелството, че въз основа на същите твърдения между страните са налице няколко дела, фактът, че е на проведените две съдебни заседания процесуалният представител на ищеца – адв. Б. С., не се е явила, както и извършените от процесуалния представител на ищеца действия /изготвяне на ИМ и депозиране на писмени молби/, съдът приема, че адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено до размер от 102,26 евро (200,00 лева) , дължимо за процесуална защита и самостоятелно предявена искова претенция.

Следователно, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата 115,04 евро.

По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съразмерно на уважените искови претенции, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 51,13 евро (100,00 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл.422 ГПК иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, при прилагане на чл. 23 ЗПК, че Л. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ... ДЪЛЖИ НА „Хепи Кредит“ ООД, ЕИК: ... (с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД), със седалище и адрес на управление: гр.

София, ..., сумата 28,41 евро (55,56 лева), представляваща главница по четвърта вноска от Договор за потребителски кредит № SO 3514/24.04.2024 г., дължима на 24.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 29.11.2024 г. на СРС, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 68909 по описа на съда за 2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ... ДА ЗАПЛАТИ на „Хепи Кредит“ ООД, ЕИК: ...

(с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ 4

ООД), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „ЛЮЛИН 9“, бл.963, ет.1, офис 11, сумата 115,04 евро – разноски в исково производство, и сумата 51,13 евро (100,00 лева) – разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5