Решение № 3860 от 19.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 253/2026
- Вид
- Решение № 3860
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- Христина Колева
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3860 гр. ********а, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********А, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20263110100253 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по предявен о т С. П. З., ЕГН **********, адрес:
************************ с р е щ у П. М. З., ЕГН **********, адрес:
***************************, иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на ищеца за минал период м.***************. вкл. в общ размер на 1500 евро, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че бракът между родителите й е прекратен, като до навършване на пълнолетие родителските права са упражнявани от майката, а бащата е следвало да заплаща издръжка в размер на 220 лева.
Навършила е пълнолетие на ************* Сочи, че страда от лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение с код *****, с придружаващо заболяване- ****** Grand mal припадъци. За учебната ************* била записана в 11-ти клас и е посещавала целодневна форма на обучение в П. г. п. т. „П. д-р А.З.“ в Център за специална образователна подкрепа-********а, като на учебните занятия е била придружавана от своята майка. Здравето й изисква специфични грижи. Била е хоспитализирана в УМБАЛ Св. М. ЕАД- ********а, четвърта детско-юношеска психиатрия в началото на 2022г. и трябва редовно да пие лекарства, като цената им възлиза до 50 лв. за 10 дни, освен това от ******има и себорея, за която се купува специална козметика, струваща 100 лв. за период от две седмици. След навършване на пълнолетие, ищцата е ползвала градски транспорт, който вече е заплащала като пълнолетна. Живее на квартира със своите майка и по-малък брат и няма имущество, от което да се издържа през периода на обучение до ************ Твърди се, че не притежава имущество, от чието използване да може да генерира доходи и респективно да се издържа и няма доходи, от които да осигурява средства, необходими за издръжката му. Същевременно ответникът е трудово ангажиран и има доходи. Заплащането на претендирания размер на издръжката е в неговите възможности. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че претендираният размер на издръжката не съответства на реализирания от бащата доход и нуждите на детето. Заявява, че освен С. има още едно 1 дете - З. П. З. на 12г.. За З. заплаща издръжка от 184 евро/360 лева. Сочи, че С. получава пенсия по болест в размер на 371 евро /725.71 лв. и добавка към нея от 293 евро/573 лв. или общо 664 евро/1298.67 лева месечно. Поради епилепсията и умствената изостаналост има пожизнен ТЕЛК от ********* със 100% инвалидност с чужда помощ. Доходите на бившата му съпруга и майка на С. са 620 евро/1213 лв. като продавач-консултант и 620 евро/1213 лв. като личен асистент на С. или общо 1240 евро/2426 лв. месечно. След като С. е навършила пълнолетие, е продължил да заплаща издръжката от 220 лв. на дъщеря си, като такава е изплатил и за исковия период. Твърди, че ищцата не е ходила на училище. Твърди, че ищцата и майка й лятото на 2025 г. си купили кола за 3 500 лв. /О.К. **********/. Твърди, че има здравословни проблеми, като за лекарства заплаща средно около 50 евро/98 лева, за храна около 232 евро/454 лева и за режийни ток и вода 41.34 евро/80.85 лева. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ответникът е баща на ищцата.
От представената медицинска документация е видно, че ищцата е с поставена диагноза „лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“. Определена и е ******* неработоспособност с чужда помощ до ************
По делото е представена служебна бележка с изх.№ ************* изготвена от Ц.з. с.о.п. ********а, от която е видно, че ищцата е била ученичка в П. г. п. т. П. д-р А.З. през учебната ********** и се е обучавала в 11 клас целодневна форма на обучение. Представено е удостоверение за завършен 12 клас през учебната ********** От постъпилата информация от НОИ се установява, че ищцата получава лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер 400.71 евро месечно.
Ищцата притежава лек автомобил.
Направена е служебна справка в НБД „Население“, от която се установява, че ответникът има едно ненавършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка по закон.
Видно от постановеното решение по гр. д. № ********** на ВРС, бащата дължи издръжка за едно малолетно дете в присъден размер от 180 лева.
Събрани са доказателства за трудовата ангажираност, доходите и имущественото състояние на майката и бащата на ищцата.
Бащата притежава три леки автомобила и реализира месечен доход приблизително 1300 евро, майката 830 евро.
Представен е договор за наем, сключен между майката на ищцата и трето лице за ползване на жилище срещу 350 евро месечен наем.
Представено е медицинско направление /л.31 от делото/, от което се установяват заболяванията, от които страда ответникът и необходимите медикаменти, които следва да приема.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието, че в периода от ***************** ответникът П.
М. З. е заплащал ежемесечно, на ръка, издръжка в полза на ищцата С. П. З., в размер на 112.48 евро/220 лева на месец.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
В смисъла на термина „без особени затруднения” законът е имал предвид, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване 2 на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им.
Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й.
Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. / в този смисъл решение №************** по гр. д. № ************., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., решение № 199 по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о. ВКС и решение № *** по гр. д. № **********III г. о. ВКС и др./.
Към релевантния момент /м.***************. вкл./ се установява, че ищцата е навършила пълнолетие, не е навършила 20 - годишна възраст и е учила в средно учебно заведение, както и, че същата не е трудово ангажирана, но и е определена и изплатена лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер на 2327.77 лева, а занапред ще получава 400.71 евро месечно.
Издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. Не е спорно, че майката е определена за личен асистент на ищцата, за което получава възнаграждение.
В рамките на исковия период ответникът е предоставял издръжка на ищцата в размер н а 112.48 евро/220 лева на месец, с което е изпълнил своето морално задължение да подпомага финансово пълнолетното си дете, при положение, че не е ангажиран пряко с необходимите грижи за него. Ответникът има задължения за издръжка към малолетно дете.
В заключение съдът приема, че ищцата е получавала доходи, от които да се издържа /лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, и предоставяни средства от ответника/.
Искът за присъждане на издръжка за минал период /м.***************. вкл./ е неоснователен.
По разноските:
Направено е искане от ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 380 евро. От ищеца е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счете за основателно съобразно фактическата и правна сложност на спора. Претендираното възнаграждение следва да се редуцира до сумата 255.65 евро.
Мотивиран от така изложените съображения, ********енски районен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения о т С.
П.
З.,
ЕГН
**********, адрес:
************************ срещу
П.
М.
З.,
ЕГН
**********, адрес:
***************************, иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на ищеца за минал период м.***************. вкл. в общ размер на 1500 евро, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, адрес: ************************ ДА ЗАПЛАТИ на П. М. З., ЕГН **********, адрес: ***************************.1 сумата 255.65 евро - адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ********а в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – ********а: _______________________
3
4