Разпореждане № 17178 от 07.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 17178 гр. София, 07.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Частно гражданско дело № 20221110159924 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от И. Г. Х. с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против [фирма] за сумата от 1 372,00 лева, представляваща невъзстановена стойност на две неразрешени платежни операции, извършени на 21.09.2022 г., съответно в размер от 1 176 лева и от 196 лева, и част от общата стойност на неразрешените платежни операции в размер от 11 352,80 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1372 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда-03.11.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 27,44 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева – разноски по делото.

Съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено единствено в частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на доказателство, удостоверяващо реалното им заплащане. Към заявлението са представени пълномощно за учредена в полза на адв. С. П. представителна власт спрямо заявителя И. Х.

Г., както и заверен препис от договор за консултантски услуги и съдействие от 01.11.2022 г., сключен между заявителя, в качеството му на възложител и [фирма], с ЕИК: [ЕИК], като изпълнител. От съдържанието на последния се установява, че същият има за предмет оказване на консултантски услуги на възложителя, чрез адв. Е.Т. или друго лице, изразяващи се в иницииране образуването на заповедни производства по реда на чл. 410 ГПК и представителство в рамките на така образуваните производства срещу длъжника [фирма] за задължения, произтичащи от отказ за възстановяване на суми по неоторизирани платежни операции. В клаузата на раздел III от договора е предвидено възнаграждение за тази услуга в размер от 960 лева, което да бъде заплатено по банков път на посочена в договора банкова сметка с титуляр дружеството – изпълнител. По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установи, че така уговореното възнаграждение реално е било заплатено от заявителя И. Х. в полза на дружеството, нито чрез уговорения превод по банковата му сметка, нито по друг начин.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е 1 договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от приложения към заявлението договор не може да се установи, че е платена конкретна парична сума, представляваща адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника. Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.

В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно представения договор от 01.11.2022 г. възнаграждението е дължимо в полза на дружеството [фирма], с ЕИК: [ЕИК], в качеството му на изпълнил на консултантските услуги, а процесното заявление е подадено чрез адв. П., надлежно упълномощена от заявителя да го представлява в процеса, но без данни така уговореното в полза на дружеството възнаграждение да касае осъществена именно от нея дейност, което е основание в подкрепа на извода за липсата на основание за присъждане в полза на заявителя на разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя И. Г. Х., с ЕГН: ********** за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против [фирма] за вземането в размер на сумата от 480 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2