Решение № 480 от 07.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Велико Търново, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20224100500840 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№20483/15.11.2022г. от страна на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:121265177, седалище и адрес на управление: гр.София - район „Възраждане” ж.к.„Възраждане” ул.„Света София“№7 ет.V, представлявано от Изп.директор А П.Л и Изп.директор Р К.Д – заедно(чрез адв.Свилен Ев.Стоянов от САК) – длъжник по изп.дело№20227280405487, по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, против Постановление от 25.10.2022г. по изп.дело№20227280405487, по описа на ЧСИ Д.Колева, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателя претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от ТТРЗЧСИ.

Счита, че общите правила в ГПК са приложими за всички производства, вкл. и за изпълнителното. Поради това страните по настоящото изпълнително дело имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по същите. Счита за приложима и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК(ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страната да присъди по-нисък размер на разноските). Според жалбоподателя исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство бил прекомерен и не съответствал на правната и 1 фактическа сложност на делото - законово и логически неоправдан. Счита за неприложима разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като касаело по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно, активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не били предприемани. Счита определената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна. Включването на адвокатско възнаграждение, което било отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ било незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислявала пропорционалната такса, бил само присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счетял, че дължимото се адвокатско възнаграждение следвало да бъде включено в събраната сума, моли да бъде намалено възнаграждението, като се коригира и размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Моли да бъде отменено Постановление от 25.10.2022г. по изп.дело№20227280405487, по описа на ЧСИ Д.Колева, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата 200.00лв., съобразно чл.10 т.1 от Наредба№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална така.

Претендира направените по възззивното производство разноски. Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Д. Х. И. - взискател по изп.дело№20227280405487 , по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.201Зг. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.79 ГПК(освен в посочените в чл.79 ал.1 oт ГПК изключения, като в настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски).

Взискателят е този, който определя обема на представителната власт на пълномощника си(в конкретния случай - да го представлява пред ЧСИ, както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото), като на адвоката е заплатено възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, адв.възнаграждение от 640.00лв. действително е заплатено, като са представени надлежни доказателства за плащането му, като размерът не надвишава минимално определения в цитираната наредба.

2

Искането на длъжника за отмяна на постановлението на ЧСИ и намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя до 200.00лв., дължими по чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, било неоснователно. Относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело - във връзка с неоснователността на искането за отмяна на постановлението по отношение на отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение, неоснователно се явявало и искането на длъжника за пропорционално/съответно намаляване и на размера на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху същото. Оспорва възражението на длъжника, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се начислява само върху вземането по изпълнителния лист, но не и върху присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя. Това становище не намира опора в закона – чл.79 от ГПК(разноските по изпълнението са за сметка на длъжника). В забележка 4 на т.26 от ТТРЗЧСИ е разписано, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси - това е единственото предвидено изключение и върху тези разноски не следва да се начислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, но същото не е предвидено за адвокатското възнаграждение по изп.дело, присъдено в полза на взискателя. Щом законодателят изрично е изключил от обхвата на сумата, върху която се начислява горната пропорционална такса, авансовите такси, а не е сторил същото с присъденото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение, то изводът бил, че върху адвокатското възнаграждение се начислявала таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20227280405487 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС е образувано на 11.10.2022г. въз основа на молба и изпълнителен лист, съгласно който длъжникът ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД е осъден да заплати парична сума в полза на взискателя Д. Х. И., както следва: 3000.00лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят Д. Х. И. сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело срещу ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД за цялата сума описана в изпълнителния лист. В молбата е поискано налагането на запори по установените банкови сметки на длъжника едновременно с изпращане на ПДИ и събиране на принудително присъдените вземания. На ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. С молбата за образуване на делото взискателят Д. Х. И. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 640.00лв., като е представил: Договор от 07.10.2022г. за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.10.2022г.(с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по същото). С разпореждането за образуване на изпълнителното производство е присъдено адвокатско възнаграждение по делото в полза на взискателя в размер на 640.00лв.

3

С поканата за доброволно изпълнение(ПДИ) от 11.10.2022г. e изпратено и запорно съобщение, с което е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“АД. На 18.10.2022г. по сметка на ЧСИ е преведена сумата 4665.39лв. за погасяване на задълженията на длъжника. Отчетени са с Протокол от 19.10.2022г. за извършено погасяване заплатени такси по т.1, т.4, т.4, т.5, т.5, т.9 от ТТРЗЧСИ – общо в размер на 126.00лв., при неплатени такси по изп.дело№20227280405487 след извършеното разпределение – 440.86лв. и неплатен предмет на изпълнение след извършеното разпределение – 4100.00лв.

До „Общинска банка“АД от страна на ЧСИ е изпратено съобщение от 20.10.2022г., обективиращо разпореждане за вдигане незабавно наложените запори на банковите сметки на длъжника, наложени по изп.дело№20227280405487.

От страна на длъжника ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД(в срока за доброволно изпълнение) е подадено възражение с вх.№19234/24.10.2022г. пред ЧСИ Д.Колева срещу размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 640.00лв. - на 200.00лв. Заявено е също, че и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена, като надвнесените суми да бъдат възстановени на дружеството-длъжник по банкова сметка.

С обжалваното Постановление от 25.10.2022г. ЧСИ Д.Колева оставя без уважение подадено възражение с вх.№19234/24.10.2022г. от длъжника ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, което е връчено на длъжника на 07.11.2022г., а настоящата жалба е подадена на 14.11.2022г., т.е. в рамките на двуседмичния преклузивен срок от връчването по чл.436 ал.1 от ГПК. С Постановление на ПЧСИ Ев.Русанова при ЧСИ Д.Колева депозираната жалба с вх.№20483/15.11.2022г. е оставена без движение с указания до жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението да внесе такса в размер на 62.21лв. с ДДС(т.4, т.5, т.8, т.31 от ТТРЗЧСИ), включваща изпращането на съответните преписи от молбата, изп.дело и съобщението. Указани на жалбоподателя са и последиците от неотстраняване на нередовностите в указания срок – чл.262 ал.2 от ГПК. В указания срок с молба с вх.№20908/24.11.2022г. и платежно нареждане от 22.11.2022г. жалбоподателят е приложил документ за внесената такса. Със съобщение от 23.11.2022г. по реда на чл.436 ал.3 от ГПК е изпратено до взискателя - Постановление от 23.11.2022г. на ЧСИ Д.Колева и препис от жалбата на длъжника, с указания, че може в тридневен срок да подаде писмени възражения. Документите са получени от взискателя на 28.11.2022г.(лично), като впоследствие в срока не са депозирани възражения.

Отчетени са с Протокол от 28.10.2022г. за извършено погасяване заплатени такси по т.4, т.31, т.26, т.31, т.31, т.31, т.31 от ТТРЗЧСИ – общо в размер на 414.63лв., при неплатени такси по изп.дело№20227280405487 след извършеното разпределение – 41.18лв., както и погасени суми за предмета на изпълнение и приети разноски: -разноски по изп.дело адв.възнаграждение – 200.00лв.(погасена сума) от общо 640.00лв.; главница – 3000.00лв.

(погасена сума) от общо 3000.00лв.; законна лихва върху главницата – 467.50лв.(погасена сума) от общо 467.50лв. Неплатен предмет на изпълнение след извършеното разпределение 4

– 440.00лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435, ал.2 т.7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.