Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 553 от 06.11.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 778/2023
Вид
Решение № 553
Подписан
06.11.2023
В сила
25.07.2024
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Казанлък, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100778 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат П., с адрес за призоваване: ****, против „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от З.О.Б., К.Д. и А.С.. Ищецът твърди, че „Е.Ю.“ ЕАД, в качеството си на оператор на разпределителната мрежа (§ 1, т. 346, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ)), пренасял електрическа енергия до обекта, за който твърди, че открил (с ИТН ****).

Ищцата не била на ясно какво е това ИТН и дали то захранвало наистина неин обект, поради което и оспорва, че този техен номер имал нещо общо с нея. Твърди, че винаги редовно изпълнявала задълженията си по договора с доставчика на електрическа енергия, какъвто представлявали Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН ЕС ” ЕАД, одобрени с Решение на КЕВР през 2008 г. При посещение на каса през февруари 2023 г. разбрала, че от страна на „Е.Ю.“ ЕАД й била издадена корекционна фактура, с която от нея се претендирало заплащането на сума в размер на 2087,15 лв., представляваща цената на доставени, според ответника, електрическа енергия в обекта й. Написала мейл, на който ответникът й отговорил, че имало грешка. Счита, че не дължи горепосочената сума, като излага, следните аргументи: На първо място, счита, че описания от ответника проблем не представлявал неизмерване, съгласно ПИКЕЕ. Грешка в електромера представлявала неизправна вещ от страна на ответника по смисъла на ЗЗД. Ищецът твърди, че електромерът бил със проблем с паметта на електромера, което счита, че била негова грешка. Нямало експертиза на 1 института по метрология, която да потвърди подобно нещо, кой и как разбрал, че имало грешка в паметта? Това били твърдения на ответника, които не се базирали на никакви доказателства. Не бил спазен чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, в случай че СТИ имало метрологичен проблем или неточност и не отговаряло на изисквания да се изпрати в БИМ. Това било грубо нарушение на ПИКЕЕ и по никакъв начин не били спазени правата на потребителя.

Счита, че електромерът измервал през цялото време и тези твърдения на ответника не отговаряли на обективната истина, а отделно от това не бил отчел грешка при свалянето и съответно при проверката му. Счита, че ответникът не разполагал с валидно правно основание да извърши преизчисление на сметката на ищцата за минал период. Операторът на мрежата се позовавал на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) въз основа, на която били приети правилата за измерване за количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ) от компетентния за това държавен орган - КЕВР, които пък от своя страна уреждали преизчислението на сметки на потребители за минал период. Влезлите в сила ПИКЕЕ от 02.05.2019 г. противоречали на ЗЕ, ЗЗД и ЗЗП в частта, касаеща корекциите на сметки и тези недостатъци не можели да бъдат санирани с разпоредбата на параграф 2 от ПИКЕЕ, където била регламентирана хипотетична възможност за корекции на сметки от стар период. Информацията, че й била начислена сумата от 2087,15 лв., ищцата получила на каса в Easy pay. Не била получавала на адреса си нито протокол за проверка, нито протокол за преизчисление, справка за коригиране на сметка, фактура и всички предвидени в ПИКЕЕ документи. Процедурата била извършена изцяло в нарушение на ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 година, тъй като там изрично било предвидено, че тези документи се изпращали на потребителя с обратна разписка. Ответникът изцяло нарушил ПИКЕЕ и по-специално чл. 49, ал. 2 от същите. На 13.01.2023 г. се съставил протокол в присъствие на ищцата, в който не било описано подобно нарушение. Впоследствие на мейл й отговорили, че били създали протокол за неизмерване, което не съответствало на обективната истина и този документ бил с невярно съдържание. Отделно от това, ответникът извършил още няколко груби нарушения, коригирайки сметка на ищцата за минал период. Операторът на мрежата не спазил процедурата, предвидена в правила по проверка и контрол. Ответникът нарушил преклузивния срок, регламентиран в ПИКЕЕ и не уведомил ищцата нито за проверка, нито за преизчислението в допустимите за това срокове. Операторът на мрежата начислил енергия за обекта на ищцата по много по-много висока цена и период, предвиден в чл.

51, ал. 1 от ПИКЕЕ, неясно по каква методика. Отделно от това електромерът й бил с показания и по дневна и по нощна тарифа, нямало неизмерване каквото се твърдяло. Оспорва, че сметката била изчислена по действащи цени за покупка на електрическата енергия, определени от компетентния за това държавен орган. Оспорва и периода и начина на изчисление, които счита за изцяло неоснователни. Оспорва, че замервания на СТИ били извършвани с 2 годна за това апаратура, както и че имало нарушена схема на свързване, различаваща се от установената с договора за присъединяване. Ответникът нарушил чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като съставеният протокол за проверката не бил подписан от ищцата или неин представител, съгласно изискванията на закона за задълженията и договорите. Операторът на мрежата не бил изпратил документи за проверката, с което лишил ищцата от възможността да се защитава адекватно с настоящата искова молба. Сочи, че съгласно разпоредба на чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 50, ал. 3 от ПИКЕЕ не била налице проверка на измервателната система преди датата на протокола, която се приемала за начална датата на точното неизмерване. Чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ регламентирал, че изрично на 3 месеца следвало задължително да се извършват такива проверки, а чл. 50, ал. 3 от ПИКЕЕ, че началната датата на този период следвало да съвпадне с тази проверка, а такава не била извършвана въобще. Оспорва, че сметката била изчислена по действащи цени за покупка на електрическата енергия, определени от компетентния за това държавен орган. Оспорва и периода и начина на изчисление, които счита за изцяло неоснователни. Счита, че всички тези нарушения били съществени и нямало как да породят право на оператора на мрежата да коригира сметката на ищцата. Твърди, че не била извършвала каквото и да било въздействие върху СТИ още по-малко пък да съм добавяла кабел или чужди елементи към измервателната система. СТИ било разположено в табло, заключено с ключ с ключ на „Е.Ю.” ЕАД, в случай, че имало някакви проблеми в цялостната работа и правилната работа на СТИ, или схемата му, то следвало ответникът да потърси търси репариране на вредите си от собственикът на СТИ, съобразно общите правила на ЗЗД. Ищцата нямала специални технически умения, както и нямала задължение да съхранява една общодостъпна вещ от посегателства на трети недобросъвестни лица. Съгласно задължителната практика па ВКС собственикът на съоръжението следвало да отговаря за вреди причинени от неговите вещи, съгласно чл.49 от ЗЗД и не следвало да вменява отговорност на трети лица за вреди претърпени от тях в този смисъл (решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; решение № 12/06.03.2012 г. по търг. дело № 119/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС; решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на IV -то гр. отд. на ВКС и решение № 29/15.07.2011 г. по търг, дело № 225/2010 г. на II-ро търг, отд. на ВКС). Тази практика приемала, че едностранни корекции от страна на енергийните предприятия противоречали на чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и 146 от ЗЗП, тъй като основанието на извършването им се съдържало в общите условия на ответника, а съдът многократно признал тези клаузи за неравноправни. Сочи, че отговорността можела да бъде или договорна, или деликтна и дори да се приеме, че приложим е чл.183 от ЗЗД ответникът следвало да докаже доставка на енергия (той не може да извършва такава, съгласно ЗЕ), но при всички положения следвало да докаже и виновно поведение на другата страна, а представляваното дружеството не било извършвало такова. Заявява, че енергията за същия период е заплатена на 3 дружеството доставчик на електроенергия „ЕВН ЕС” АД, за което прилага фактура. На измервателната система и електромера не били извършвани рутинни технически проверки за изправност от служителите на Е.Ю. на всеки три месеца, съгласно изискването на 42, ал. 5 ПИКЕЕ. Електромерът не бил поддържан в изправност от собственика си Е.Ю. и не следвало ответникът да черпи права от неизпълнение на собствените си нормативни задължения.

Оспорва начисленото количество ел. енергия да е било реално доставено от Е.Ю. и изконсумирано през този период от време в имота на ищцата. Е.Ю. не бил собственик на ел. енергията, нито извършил доставка на същата до имота на ищцата, защото нямал законови и лицензионни правомощия, вкл. да претендира заплащането й. Издадената от ответното дружество фактура противоречала на регламентираните правила за разплащане на ел. енергията в чл. 28 ПТЕЕ, чл. 8, ал. 2 и чл. 42 ОУ на ЕВН ЕР. Сочи, че съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия, битовите и небитовите крайни клиенти заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за количеството електрическа енергия.

Същият начин на разплащане бил регламентиран и в чл. 8, ал. 2 и в чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР, който съгласно чл. 20а ЗЗД, имал силата на закон за страните, които са го сключили. Ответникът Е.Ю. бил лицензиран единствено да извършва разпределение /транспортиране/ на ел. енергия, но не и продажба на същата. Ответното дружество Е.Ю. притежавало единствено Лицензия № Л140-07 от 13.08.2004 г., за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ от ДКЕВР. Е.Ю. било лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на обособена територия по см. на чл. 88, чл. 89 от ЗЕ, чл. 104а и §1, т. 34б, б.

„а“ от ДР на ЗЕ. Съгласно лицензионните правомощия, ответното дружество Е.Ю. извършвало единствено мрежовите услуги по „разпределение“ на електрическа енергия през ЕРМ (чл. 2.7.1 от Лицензията) и съгл. чл. 2.5 от същата – няма право да извършва други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато било снабдяването и търговията с ел. енергия. Сочи, че чл. 44, ал. 3 от ЗЕ съдържал императивната забрана на лицата, на които била издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават лицензни за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, каквито са лицензионните дейности „търговия с ел. енергия“ и „снабдяване с ел. енергия“, (вж. чл. 39, ал.1, т.5, пи 10 от ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „разпределение“, дадена в §1, т. 49 от ДР на ЗЕ, е „транспортиране на електрическа енергия... през разпределителните мрежи“.

Легална дефиниция на „разпределение“ била дадена и в чл. 2, т. 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която била транспонирана в българското законодателство с редакцията на Закона за енергетиката т 17.07.2012 г. (§ 1 а от ДР па ЗЕ) и съгласно Закона за 4 енергетиката. Съгласно чл. 2, т. 5 от Директива 2009/72/ЕО «разпределение» означавало преноса на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти, като не се включва доставката. Разпределението не включвало доставката и продажбата на ел. енергия на крайните потребители, затова тази услуга оставала извън обхвата на издадената лицензията за разпределение на ел. енергия. Съгласно, чл. 39, ал. 1, т. 10 ЗЕ, снабдяването/доставката и продажбата по см. на §1, т.

16 от ДР на ЗЕ) с ел. енергия на крайните клиенти била дейност, която също подлежала на лицензиране. Тази дейност била предоставена на крайния снабдител по см. на § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ - „ЕВН ЕС“ ЕАД, който притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л141-11/13.08.2004 г. изд. от ДКЕВР. Доставките на ел. енергия (електроснабдяването) в имота си, а и самата ел. енергия като движима вещ ищцата получавала именно от крайния снабдител „ЕВН ЕС“ ЕАД - друго различно и самостоятелно юридическо лице. Чл. 98а, ал. 1 ЗЕ императивно регламентирал, че крайният снабдител - ЕВН ЕС, а не Е.Ю. било дружеството, което продавало електрическа енергия на крайните потребители при публично известни обши условия. Именно с ЕВН ЕС ищцата имала легитимен договор по продажбата и доставката на ел. енергия при публично известни общи условия. ЕВН ЕС бил собственикът на пренасяната през ЕРМ ел. енергия като движима вещ, а не ответникът Е.Ю.. Счита, че понастоящем липсвали всякакви правни основания в Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г. и в Закона за енергетиката за оператора на мрежата „Е.Ю.“ ЕАД да извършва едностранна корекция на сметката на вече доставена от друго лице ЕВН ЕС ел. енергия за изминал период от време на ищцата и да претендира заплащането й. Именно тази директива била приета, за да раздели мрежовите услуги «пренос» и «разпределение» от доставката на ел. енергия (снабдяването) и тези дейности да бъдат предоставени на различни правни субекти, каквито били Е.Ю. - оператор на ЕРМ и ЕВН ЕС -краен снабдител и доставчик от последна инстанция на ел. енергия. Чрез предоставянето с ПИКЕЕ на непредвидено, неустановено и нерегламентирано в Закона за енергетиката право на оператора на мрежата Е.Ю. да издава фактури за неизмерена ел. енергия, изминали периоди от време, вкл. да претендира заплащането й от потребителите, КЕВР излизали от границите на предоставената им нормотворческа компетентност и правомощия по приемането на акта. Това енергийният регулатор сторил свръх правомощията си и в противоречие на нормативен акт от по-висок ранг - Закона за енергетиката. Никъде в ЗЕ не била предвидена възможност разпределителните дружества да търгуват с електроенергия, още повече, че дейността им била строго лицензирана, а напротив - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ казвала именно кой субект (краен снабдител) следвало продава ел. енергия на крайните клиенти по регулирани от КЕВР цени. Чл. 98а, ал. 2, т. 6, буква „а“ и чл. 104а, ал.2, т.5, буква „а“ от ЗЕ изрично регламентирали, че корекцията следвало да се извършва в полза на крайния снабдител (ЕВН ЕС 5