Решение № 260589 от 28.06.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...

28.06.2021г. Гр.Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав

На 16.06.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №590 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от „Агрокултура“ ЕООД гр.Стара Загора срещу

“Алфа 07 Груп” ЕООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 24.08.2016г. между страните е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи, съгласно който на ответника са предоставени под аренда земи с обща площ от 159,584 дка в землището на ... и земи с обща площ от 60,12 дка в землището на ....

Договорът бил сключен за срок от пет години. Уговорено било арендно плащане в размер на 50,00лв. на декар, дължимо на 01.10. на съответната стопанска година. За стопанската 2018/2019г. било дължимо арендно плащане в размер на 10985,20лв., за която сума ищецът издал фактура на ответника - №186/30.10.2019г. Ответникът не заплатил сумата по фактурата и изпаднал в забава. За периода от 02.10.2019г. до 11.11.2019г. ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 125,12лв. За дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 10985,20лв. – арендно плащане за стопанската 2018/2019г., 125,12лв. – обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове. В съдебно заседание изразява становище, че процесната фактура не е получена от него, че за дължимото вземане страните са имали договорки за прихващане с други дейности.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.

№5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 10985,20лв.

– арендно плащане за стопанската 2018/2019г.,

125,12лв. – обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2019г. до 11.11.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №3070/13.11.2019г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016г., фактура №186/31.10.2019г. се установява, че страните са имали договорни отношения за аренда на земеделска земя, като ищецът в качеството на арендодател е предоставил на ответника в качеството на арендатор земеделска земя в землището на ... в общ размер на 159,584 дка и в землището на ... в общ размер на 60,120 дка. Арендаторът дължи на арендидателя арендно плащане в размер на 50,00лв. на декар или общо 10985,20лв. за всяка стопанска година. Арендното плащане е дължимо до 01.10. на всяка стопанска година. За стопанската 2018/2019г. ищецът е издал фактура за дължимото арендно плащане на стойност 10985,20лв. – процесната фактура №186/31.10.2019г.

Ответникът не оспори сключването на договора за аренда, нито ползването на описаните в него земеделски земи под аренда, нито размера или срока на дължимото арендно плащане. Направи възражения за други договорки между страните, които обаче не бяха конкретизирани и не бяха подкрепени с доказателства.

Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Видно от заключението на вещото лице ищецът е издал на ответника фактура №186/31.10.2019г. на стойност 10985,20лв. Същата е осчетоводена в счетоводството на ищеца. По тази фактура не е постъпило плащане, дължи се пълният размер на фактурата. Фактурата е надлежно осчетоводена, като счетоводството на ищеца е редовно водено. Върху дължимия размер на фактурата вещото лице е изчислило лихва за забава за периода от 02.12.2019г. до 11.11.2019г. в размер на 125,12лв. Ответникът не е предоставил на вещото лице данни от счетоводството си.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Между страните е сключен валиден договор за аренда на земеделска земя. В договора е предвиден размера на арендното плащане и неговия падеж. Издаването на фактура от страна на ищеца и получаването й от страна на ответника не е релевантен факт, от който да зависи възникването на задължението за плащане на дължимата рента, нито е факт, от който да зависи падежа на задължението. Ответникът дължи заплащането на рента на падежа, предвиден в договора, независимо от издаването фактура. Ответникът не посочи и не представи никакви доказателства за заплащане на дължимото арендно плащане. Не представи и доказателства за погасяване на това задължение на друго основание. Поради тази причина претенцията на ищеца се явява основателна и доказана в предявения размер. Претенцията за мораторна лихва също е основателна, доколкото безспорно се установи, че задължението не е изпълнено на падежа. Размерът на мораторната лихва бе изчислен от вещото лице и същият съвпада с претендирания от ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По претенцията за разноски съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото.

Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Поради тази причина съдът намира, че следва да присъди разноски в тежест на ответника и за исковото и за заповедното производство, които възлизат на сумата от 222,20лв. за платена държавна такса, 260,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 870,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и съответно 222,20лв. за държавна такса и 610,00лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш

И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АЛФА 07 ГРУП” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“ №173, ет.2, представлявано от

М. А.А. дължи на “АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев” №2, ет.3, оф.1, представлявано от

Тодор Василев Велев, сумата от

10985.20лв. /десет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 20 стотинки/ – главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за аренда на земеделска земя, сключен на

24.08.2016г., 125,12лв. /сто двадесет и пет лева и 12 стотинки/ мораторна лихва за периода от

02.10.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –

11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3070/13.11.2019г. по ч.гр.д. №5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора.

ОСЪЖДА „АЛФА 07 ГРУП”

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“ №173, ет.2, представлявано от

М. А.А. да заплати на “АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев” №2, ет.3, оф.1, представлявано от

Тодор Василев Велев, направените разноски по делото в размер на 1352,20лв. (хиляда триста петдесет и два лева и 20 стотинки) за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „АЛФА 07 ГРУП”

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“ №173, ет.2, представлявано от

М. А.А. да заплати на

“АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев”

№2, ет.3, оф.1, представлявано от

Тодор Василев Велев, направените разноски по делото в размер на 832,20лв. (осемстотин тридесет и два лева и 20 стотинки) за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3070/13.11.2019г. по ч.гр.д.

№5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: