Решение № 96 от 10.07.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Силистра, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Теодора В. Василева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20263400500143 по описа за 2026 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ О. И. И. - ответник по гр.д. № 765/2025г. по описа на РСТутракан, представляван от адв. М. Д., АК - Русе, със съдебен адрес в гр. Русе, пл.

Възрожденски 6, вх.2, ет.2, моли съда да отмени Решение № 17/04.02.2026 г. на РС Тутракан и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на Н. И. Ш., както и да я осъди да заплати направените от него съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

Обжалва изцяло горепосоченото решение като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Счита, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на материалния закон, като е приел, че придобивната давност спрямо ищеца е спряла да тече до момента на развода (2015 г.). Не е съобразен факта, че имотът формално е собственост на бащата на ищцата, който се явява трета страна, спрямо когото няма пречка да тече давност за ответника, след фактическата му раздяла с ищцата през 2013 година.

Не са съобразени и субективните предели на разпоредбата на чл. 115, б. „в“ от ЗЗД и факта, че тя е изключителна и се прилага само в отношенията между съпрузи, а случаят не е такъв. Спрямо частите на бащата (починал 2011 г.) и на майката и сестрата на ищцата, давността е текла необезпокоявано от момента на фактическата раздяла през 2013 г. и в този смисъл е задължителната практика на ВКС- Решение № 134 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 5971/2013 г.

1

Прави подробен анализ на доказателствата и житейската ситуация, който налага извода, че към датата на нотариалната покана през 2024 г., 10-годишният срок по чл. 79 от ЗС е изтекъл.

Твърди, че Съдът е допуснал множество процесуални нарушения и необоснованост на постановения акт:

-в мотивите на решението системно се бъркат процесуалните качества на „ищец“ и „ответник“, което прави акта неразбираем и опорочава логическия път до изводите;

-кредитира показанията на свидетелката Ш. Е., без да отчете езиковата й бариера и факта, че тя е отговаряла едносрично на подвеждащи въпроси, без да разбира правния смисъл на термините „постоянно“ и „владение“;

-отказава разпита на ключов свидетел (шофьора на буса), който би установил посредственото владение чрез редовни парични преводи в периода 2013-2021 г.;

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Н. И. Ш. - ищец по гр. дело № 765/ 2025 г. по описа на ТРС, представлявана от адв. С. Р. от САК, е подала отговор, с който заявява следното:

Подадената въззивна жалба срещу Решението е неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я остави без уважение.

Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са в пълно съответствие с доказателствата и действащото законодателство.

В хода на съдебното производството не е допуснато нито едно процесуално нарушение. Изводите на съда са ясни и категорични, като няма никакви пропуски в изказа, които да се обсъждат като противоречиви мотиви. Диспозитивът е точен и не се нуждае нито от тълкуване, нито от поправка на ЯФГ, още по-малко от промяна.

Данни за езикова бариера на св.Е. - майка на ответника- не е имало, но и да е имало, то не е направено искане за назначаване на преводач, което съдът да е отклонил.

Претендира разноските, направени във въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че е процесуално допустима, предвид на което е разгледана от ОС-Силистра в открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Предмет на гр.д.765/2025г. по описа на РС-Тутракан е предявеният от Н. Ш. срещу бившият й съпруг О. И. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и направеното възражение от страна на ответника за придобиване на имота по давност.

2

С обжалваното решение, Районен съд- Тутракан:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника О. И. И., с ЕГН **********,че ищецът Н. И. Ш., с ЕГН **********, притежава правото на собственост, върху:

1.

1/2 ид. ч. от съсобствен Поземлен имот, с площ 300 кв. м., с идентификатор № *** по КККР на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседни имоти с идентификатори №: ***, ***, ***, *** (Съгласно Скица на

ПИ № 15-125362906.12.2024 г., изд. от СГКК - Силистра), придобито чрез наследяване от баща й И. Ш. Ю (1/12 ид. ч.) и в резултат на сключени договори за дарение от Г Ю Ю (1/3 ид. ч.) и С И. Н (1/12 ид. ч.); както и правото на собственост върху построените в имота сгради, както следва:

1/2 ид. ч. от Масивна сграда - гараж, със застроена площ 29 кв. м., с идентификатор №***, придобит по приращение (1/12 ид. ч.) и в резултат на сключени договори за дарение от Г Ю Ю (1/3 ид. ч.) и С И. Н (1/12 ид. ч.);

Самостоятелен обект в сграда, с площ 60 кв. м., с идентификатор № ***.

2. , с предназначение - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 3; ведно с прилежащите му тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата; придобит чрез наследяване от баща и И. Ш. Ю (1/6 ид. ч.) и в резултат на сключени договори за дарение от Г Ю Ю (2/3 ид. ч.) и С И. Н (1/6 ид. ч.).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради недоказаност иска за установяване на правото на собственост на ищеца върху Масивна сграда - гараж, със застроена площ 29 кв. м., с идентификатор № ***, за разликата над уважения размер от 1/2 ид. ч. от правото на собственост.

ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца (изцяло) владението върху всички гореописани недвижими имоти.

ОСЪЖДА ответника О. И. И., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Н. И. Ш., с ЕГН **********, направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 795,64 евро (седемстотин деветдесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента); както и 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента), за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА ищеца Н. И. Ш., с ЕГН **********, да заплати на ответника О. И. И., с ЕГН **********, направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща 54 евро (петдесет и четири евро); както и 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента), за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена 3 доброволно.

Във въззивната жалба не са направени възражения свързани с допустимостта на обжалвания акт и при извършената проверка ОС установи, че решението е валидно и допустимо, предвид на което следва да се разгледат възраженията във връзка с неговата правилност.

Въпреки указанията и възможността, дадени с Определение № 220/16.04.2026г., жалбоподателят да мотивира правния си интерес от обжалване на решението и в частта, с която иска срещу него е отхвърлен, това не беше сторено в съдебно заседание. От изложеното в жалбата и писмените бележки става ясно, че интересът му действително е концентриран върху частта от решението, уважаваща претенциите на ищцата.

Районният съд правилно е определил предмета на делото, отделил спорните от безспорните факти, разпределил е доказателствената тежест, в съответствие със заявените от страните обстоятелства. Правилна е правната квалификация на предявените и разгледани иск и възражение.

Не са налице сочените в жалбата процесуални нарушения: неяснота и грешки в решението, ограничаване на възможността за събиране на доказателства, неназначаване на преводач на свидетел, невладеещ български език. Причина, за тези пропуски е процесуалното бездействие на ответника, а не незаконосъобразни действия на съда.

Няма спор между страните, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, касаеща процесния имот, неговите първоначални собственици /родителите на ищцата/ и промените в собствеността му, настъпили през годините.

Безспорно установен е и факта, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен на 12.05.2015 г. с влязло в сила Решение № 522/06.04.2015 г. постановено по гр. д.

№ 522/06.04.20215 г. на ТнРС.

Основният аргумент на съда, за да отхвърли възражението на О.И. за придобиване на имота по давност, е че в негова полза не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства и по-конкретно от показанията на разпитаните свидетели. Правилен и в съответствие с тези доказателства е извода, че ответникът живее постоянно в самостоятелният обект в сградата от 2022 г. Дори и показанията на собствената му майка, не подкрепят тезата му, тъй като тя също заявява, че той е заживял в имота през 2019г. а този факт не променя крайния извод, че срокът на владението му е недостатъчен, за да придобие правото на собственост над имота чрез този способ.

Правилно съдът е отчел, че първият момент, когато ответникът е демонстрирал намерение за своене по отношение на ищеца, е отказът му да напусне имота през 2024 г. Че той не е демонстрирал такова намерение по отношение на останалите съсобственици – майката и сестрата на ищцата- е показателен факта, че те бидейки в неведение за собственическите му претенции, в качеството си на съсобственици на имота са прехвърлили на ищцата своите идеални части. От изложената по делото хронология и доказателства става ясно, че това е сторено през 2024г. От страна на О.И., който счита себе си за собственик на 4 имота не е последвала никаква реакция. Същият заявява претенцията си отказвайки да напусне имота след поканата през 2024г. и дори тогава не е предприел правни действия, а едва в първоинстанционното производство, чрез възражение заявява собственически права над частта от имота, претендирана от ищцата.

Основният аргумент, изложен в жалбата, за неправилност на атакувания акт, касае един от второстепенните доводи, на които се позовава съда, който има отношение към един изключително кратък период от време. Дори да бъдат споделени тези съждения, те не променят крайния извод, че ответникът не доказва твърденията си, че е владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано предвидения в закона срок.

Твърденията на ответника са, че е започнал да владее имота още през 2013г. Бащата на ищцата е починал на 18.03.2011г. и неговата част от правото на собственост е наследена от преживялата съпруга и двете дъщери. /Наследствените права са правилно определени и описани в съдебното решение на РС/. Фактическата раздяла между ищеца и ответника е от 2013г. , а разводът им от 2015г.

С оглед тези факти, правилно районният съд обсъжда този кратък период: 2013г.2015г. и се позовава на чл.115, б.“в“ от ЗЗД, и приема, че по отношение на ищцата, която му е била все още съпруга, давност не тече. От изложените мотиви е ясно, че този аргумент важи за ищцата, не за останалите съсобственици. Тези мотиви не противоречат на цитираната в жалбата практика, и реално няма разминаване в становището на районния съд и изложените в жалбата аргументи. Съдът не твърди, че тази разпоредба е приложима за целия обследван период и по отношение на останалите съсобственици.

Последващият анализ, направен от съда в обжалвания акт, всестранно и задълбочено обсъжда доводите на О.И., съпоставя ги с доказателствата по делото, при което се налага извода за недоказаност на заявените твърдения и липса на предвидените в закона предпоставки за уважаване на направеното възражение. Настоящият състав изцяло споделя правните му изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.