Решение № 2245 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20231100503875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на А.К.П., ЕГН **********, действаща и като ЕТ - ,А.

П. – Ф.‘, ЕИК ******* -длъжник по изп.д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 на КЧСИ срещу действия на ЧСИ по посоченото изълнително дело, с които е насочено изпълнение върху имущество на длъжника, чрез налагане на запор върху вземания от пенсия по банкова сметка, с налични парични средства, които са несеквестируеми в ,,Банка ДСК‘‘ АД. Излага съображения, че съдебният изпълнител неправомерно е наложил запор върху вземанията от пенсия, несеквестируем по смисъла на чл. 446 от ГПК. Излага доводи, че наложения запор е незаконосъобразен именно поради постъпване на суми по тях, които са изцяло несеквестируеми. Предвид изложеното моли наложеният запор да бъде отменен.

В срока по чл. 436 от ГПК е постъпил отговор на взискателя Н.И.Д., чрез адв.

К., с който излага становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Н.П. излага становище за неоснователност на жалбата. Същият твърди, че наложеният запор е изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК.

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирана страна в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу насочване на изпълнението от съдебния изпълнител чрез налагане на запор върху банкови сметки в ,,Банка ДСК‘‘ АД. Налице е и правен интерес от обжалване, с оглед на което жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Видно от преписката по делото изп.д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Н.И.Д. от 21.02.2023г. въз основа на издаден по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39-ти състав 1 изпълнителен лист от 02.02.2023 г., с който длъжникът ЕТ- ,А. П. – Ф.‘, ЕИК ******* е осъден да заплати на Н.И.Д. сумите от 709.51 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2011г. до изплащане на вземането.

В хода на изпълнителното производство и с цел удовлетворяване вземането на взискателя, са извършени редица справки за изследване на имущественото състояние на длъжника. Въз основа на резултатите от извършените, на 27.02.2023г. със запорно съобщение, с изх. № 1081/27.02.2023г връчено на 10.03.2023г., е бил наложен запор на всички банкови сметки в ,,Банка ДСК‘‘ АД., като в съобщението изрично ЧСИ е разпоредил, че запорът следва да се изпълнява само върху секвестируеми средства на длъжника при спазване нормите на чл. 446 и чл. 446а ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта. Жалбоподателят не твърди, а и от приложената по делото преписка от изпълнителното дело не са налице данни, че е осъществено изпълнение на сочения способ, като суми по сметката на ЧСИ П. не са постъпвали.

На 07.03.2023г., при ЧСИ Н.П. е постъпило уведомление по чл. 508 ГПК от третото лице ,,Банка ДСК‘‘ АД, с което се уведомява, че е наложен запор на длъжника А.К.П. на следните сметки: спестовна сметка № *******; разплащателна сметка № *******; разплащателна сметка № *******, че сметките са блокирани; заявено е че няма претенции от други лица върху същото вземане, както и че съгласно разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК, от сметката по която постъпва пенсия, ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата на разпореждане на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата.

При горната фактическа обстановка съдът намира следното:

Предмет на настоящото производство са вземания на длъжника по банкова сметка, относно които длъжникът се позовава на несеквестируемост.

Несеквестируемостта представлява отклонение от въведеното с чл. 133 от ЗЗД правило, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора му. В чл. 446 и чл. 446а от ГПК законодателят е предвидил като част от несеквестируемото длъжниково имущество вземанията му за трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия над определен размер над минималната работна заплата, а също така и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт. Тя има социален характер и цели да осигури на длъжника - физическо лице минимални материални и парични средства за живот.

В конкретния случай се установява по делото, че със запорно съобщение до ,,Банка ДСК‘‘ АД (стр. 24 по ИД) съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания по банковите сметки на длъжника А.К.П. открити в тази банка, като е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от пенсия с несеквестируем характер с оглед изискванията на чл. 446 и чл. 446а ГПК.

По делото не се установява да са превеждани суми по сметка на ЧСИ по посоченото изпълнително дело.

С оглед осигуряване приложението на закрилата, разписана в разпоредбите на чл. 446 - чл. 446а ГПК, длъжникът, позоваващ се на несеквестируемост на доходите му, е този, който следва да установи в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техният размер. В конкретния случай това означава, че ако по сметка на съдебния 2 изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума, представляваща доход от трудово възнаграждение или пенсия с несеквестируем характер, длъжникът следва да представи по делото доказателства за това, а ЧСИ да не погасява задължения по изпълнителното дело с тези суми.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав констатира, че не е налице от страна на третото лице и ЧСИ неизпълнение на задълженията си по чл. 446а, ал. 3-5 от ГПК, тъй като банката е посочила изрично, че по сметките е налице доход, с произход от пенсия, и същата не е превеждала каквито и да е било суми. Не се установява несъобразяване с разпоредбата на чл. 446а от ГПК – да е превеждана сума над МРЗ.

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна, като в случай че по запорираните сметки е налице свободна наличност на средства, които надхвърлят размера на минималната работна заплата или пък са с различен произход, същите са секвестируеми и могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 00712/16.03.2023г. на длъжника А.К.П., ЕГН ********** действаща и като ЕТ - ,А. П. – Ф.‘, ЕИК ******* срещу действията на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 на КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20238470400060 изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, чрез налагането на запор върху банкови сметки в ,,Банка ДСК‘‘ АД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3