Решение № 313 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3041/2023
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- член 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300503041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Д. С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Т. Д.-М., и на Д. С.
К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. А. Б., против Решение №3626 от 08.08.2023г., постановено по гр.д. №14618/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, VІІ гр.с.
С жалбата на Д. С. К. решението се обжалва, в частта му, с която съдът е разпределил разпределил на основание член 353 от ГПК в дял на Д.
С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, масивна сграда на един етаж- ***/ с площ от 72 кв.м., находящ се в имот- частна общинска собственост, съставляващ УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, одобрен със Заповед № *** г. на кмета на Община ***, при граници на УПИ:
УПИ ***-озеленяване, от двете страни улица, ведно с всички подобрения и приращения в имота, в частта му, с която Д. С. К., ЕГН **********, е бил осъден да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН 1
**********, сумата от 2015,36 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба ***, находящ се в имот- частна общинска собственост, съставляващ УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, за периода 30.06.2021г. - 14.07.2022г., съобразно притежаваната от квота в съсобствеността, ведно със законната лихва от 14.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на Д. С. К., ЕГН **********, против Д. С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, за заплащане на разликата над 4970,66 лв. до пълния претендиран размер от 7484,50 лева, представляваща стойността за извършени подобрения по поставяне на алуминиева и ПВС дограма и поставяне на стелажи и кухненски плотове в
***, находящ се в имот- частна общинска собственост, съставляващ УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, съобразно притежаваната от квота в съсобствеността. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като се иска отмяната му в посочените части и постановяване на ново решение, с което търговският обект- *** да бъде възложен в дял на жалбоподателя Д. С. К., ЕГН **********, предявеният срещу него иск от Д. С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 2015,36 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на допуснатия до съдебна делба ***, за периода 30.06.2021г. - 14.07.2022г. да бъде отхвърлен, а предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на Д.
С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, да му заплатят разликата над 4970,66 лв. до пълния претендиран размер от 7484,50 лева, представляваща стойността за извършени подобрения по поставяне на алуминиева и ПВС дограма и поставяне на стелажи и кухненски плотове в ***, находящ се в имот- частна общинска собственост, съставляващ УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, да бъде уважен.
Ответните страни по въззивната жалба- Д. С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. А. Б., в подаден писмен отговор оспорват същата и искат оставянето й без уважение.
С въззивната жалба на Д. С. К., ЕГН **********, и С. З. К., ЕГН **********, решението се обжалва в частта му, с която жалбоподателите са били осъдени да заплатят на Д. С. К., ЕГН **********, сумата от 2
4970,66 лв., представляваща стойност за извършени подобрения за периода месец септември- месец декември 2017г. по поставяне на изолация на таван, поставяне на външна изолация и гранитогрес в ***, находящ се в имот частна общинска собственост, съставляващ УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, съобразно притежаваната от квота в съсобствеността , както и в частта му, с която Д. С. К. е бил осъден да заплати на Д. С.
К., ЕГН **********, и Т. Ф. К., ЕГН **********, сумата в размер на 7114 лв., представляваща стойността на извършени подобрения за периода февруари 2018г.- юни 2019г. по поставяне на кухненско обзавеждане, поставяне на алуминиева и ПВС дограма, поставяне на камина и отоплителна система, ремонт на баня и тоалетна, изграждане на навес, външна изолация на къщата, поставяне на теракот и гранитогрес в избени помещения, кухнята и всекидневната в жилищна сграда, находяща се в УПИ *** в кв.*** по кадастралния и регулационен план на ***, съобразно притежаваната от квота в съсобствеността. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като се иска отмяната му в посочените части и постановяване на ново решение, с което предявените срещу жалбоподателите искове да бъдат отхвърлени.
Ответните страни по въззивната жалба- Д. С. К., ЕГН **********, и Т. Ф. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Т. Д.М., оспорват същата и искат оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК. обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционния съд е за съдебна делба във фаза по извършването й. С влязло в сила Решение № 1136/04.04.2022 г., постановено по гр. д. № 14618/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: масивна сграда на един етаж- ***, находящ се в УПИ *** в кв. *** по 3 регулационния план на ***, между Д. С. К. и С. З. К. при квота от ½ ид. част в режим на съпружеска имуществена общност, и Д. С. К. при квота от ½ ид. част, и на УПИ *** в кв. *** по кадастралния и регулационен план на ***, ведно с построената в имота стоманобетонна жилища сграда с площ от 79 кв.м., ведно с подобренията и приращенията в имота, между Д. С. К. при квота от 200/1305 ид. части от УПИ и 1/6 ид. част от сградата, Д. С. К. при квота 905/1305 ид. части от УПИ и 1/6 ид. част от сградата, и Д. С. К. и Т. Ф.
К. при квота от 200/1305 ид. части от УПИ и 4/6 ид. части от сградата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК на имотите между съделителите, като поземленият имот и построената в него жилищна сграда са поставени в дял на Д. С. К. и Т. Ф.
К., а търговският обект- *** е поставен в дял на Д. С. К. и С. З. К.. С въззивната жалба на Д. С. К. не се оспорва приетия от съда способ за извършване на делбата, а именно- чрез разпределение на имотите между съделителите по реда на чл.353 от ГПК, както и поставянето в дял на жалбоподателя и съпругата му на поземления имот и жилищната сграда, а се излагат доводи за неправилно поставяне на търговския обект- *** в дял на Д. С. К. и С. З. К., като се иска и този обект да се постави в дял на жалбоподателя. Тези доводи са неоснователни. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение №2 от 11.04.2022 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2021г. способът за извършване на делбата по чл. 353 ГПК е уреден като изключение от способа по чл. 352 ГПК- теглене на жребий, като в него са заложени двата принципа, при които следва да се извърши делбатаосигуряване на реален дял за всеки съделител, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН , и принципът за равноправие на съделителите. Със задължителна съдебна практика, актуална и при действащия ГПК, поради аналогичността на разпоредбите, в т. 13 от Постановление № 4/1964 на Пленума на Върховният съд е прието, че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба, което е недопустимо. В настоящия случай, доколкото до делба са били допуснати два обекта и единият /поземления имот и сградата в него/ е бил поставен 4 в дял на жалбоподателя и съпругата му, с което той е съгласен, то за да се спазят посочените по- горе принципи за извършване на делбата, другият обект- *** следва да се постави в дял на другите съделители- Д.
С. К. и С. З. К., за да получат и те реален дял от делбеното имущество.
Доводите на жалбоподателя Д. С. К., че *** фактически се ползвал от него и от съпругата му, както и че той бил направил в него подобрения на значителна стойност, биха били от значение за поставянето на *** в негов дял само ако в делбената маса бяха налице и други имоти, които да бъдат поставени в дял на другите съделители Д. и С. К.. При положение обаче, че такива липсват, то единствената възможност последните да получат дял в натура е чрез поставяне в техен дял на ***а.
В противен случай, при поставянето и на *** в дял на жалбоподателя, той и съпругата му биха получили и двата допуснати до делба имота, а Д. и С. К.- само парично уравнение, което е в противоречие с посочените по- горе основни принципи за извършване на делбата. По така изложение съображения в частта му, с която търговският обект- *** е бил поставен в дял на Д. С. К. и С. З. К. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е и жалбата на Д. С. К. срещу решението в частта му, с която е бил осъден да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, и С.
З. К., ЕГН **********, сумата от 2015,36 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба ***, за периода 30.06.2021г. - 14.07.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползува лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
С нотариална покана
/л.15 от първоинстанционното дело/, връчена на Д. С. К. на 30.06.2021г., Д. С.
К. и С. З. К., са поискали от него заплащане на обезщетение за лишаването им от възможността да ползват ***. По делото няма спор между страните, а и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К. и М. К. и представения договор за наем от 01.09.2017г., че за периода 30.06.2021г. - 14.07.2022г. *** е бил ползван от Д. С. К., който го е предоставил за безвъзмездно ползване на съпругата си, в качеството й на едноличен търговец. Предвид горното същият дължи на Д. С. К. и С. З. К. обезщетение за лишаването им от 5 възможността да ползват собствената си ½ идеална част от имота в размера, установен от заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза- 2015,36 лв. за периода 30.06.2021г. - 14.07.2022г.
Ето защо в частта му, с която Д. С. К. е бил осъден да заплати на Д. С.
К. и С. З. К. посочената сума обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По претенцията на Д. С. К. против Д. С. К. и С. З. К. извършени подобрения в ***: за
Предмет на посочената претенция са направени от Д. С. К. разходи за изолация на таван, външна изолация и гранитогрес, алуминиева и ПВЦ дограма, стелажи и кухненски плотове в ***.
От показанията на св. Д.К. се установява, че *** първоначално е бил ползван съвместно от двамата братя Д. и Д., като свидетелят твърди, че знае, че докато са го ползвали заедно преди 7-8 години са сложили дограмата му.
От показанията на св. М. К. /майка на Д. и Д. К./ се установява, че до август 2017г. двамата братя заедно със съпругите си са ползвали ***, а след това се разделили и същият бил ползван само от Д. и съпругата му.
По *** били правени ремонти от Д., който наемал работници- външна изолация и изолация на тавана, гранитогрес, алуминиева дограма.
От показанията на св. Ц.Я. се установява, че през 2017г. бил нает от съпругата на Д. К. да поставя теракот и изолация на ***, а по това време друга бригада правела тавана на ***.