Решение № 4390 от 06.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4390 гр. София, 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110206020 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД, ЕИК: 131129282, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Банишора”, ул.“Скопие“ №, чрез адв. Т. Т., против наказателно постановление № 759138-F746813/27.02.2024г., издадено от СКД. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. На основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 74 411 /седемдесет и четири хиляди четиристотин и единадесет/ лв.

От страна на дружеството – жалбоподател се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Твърди се липса на задължителните реквизити на АУАН и НП законоустановени в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи се, че в НП лисва описание на нарушението и механизма на извършването му, не ставало ясно в кой момент било установено нарушението, което е довело до осуетяване правото на защита на наказаното лице, поради лишаване от възможността за преценка в какво точно е уличено и в каква насока следва да ангажира защитата си. Като съществено процесуално нарушение е изтъкнато, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, въпреки че е имало свидетели на установяване на нарушението. Поради това се прави искане атакуваното 1 наказателно постановление да бъде отменено.

За проведеното на 15.07.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Й., а жалбоподателят – от адв. Т. и адв. В., редовно упълномощени.

В дадения ход по същество адв. Т. и адв. В. пледират наказателното постановление да бъде отменено, по изложените в жалбата съображения. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за които представят списък.

Юрк. Й. намира нарушението за доказано и пледира НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 27.11.2023 г. в 15:32 ч. била извършена проверка, обективирана в протокол за извършена проверка № 010102849846_3/27.11.2023 г., в с. Стряма, общ. Раковски, централен склад на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“, във връзка с осъществяване на ВОП на стоки по протокол 050902849846_1/26.11.2023, съставен на ГКПП Кулата, като превозваната стока представлява маслиново масло и неговите фракции, дори и рафинирани, но не химически променени: необработено маслиново масло “Extra virgin” (14315.84 кг.) и стойност на фактура № 203449/24.11.2023 г. – 95 114,88 евро (левова равностойност по фиксиран курс на БНБ – 186 028 лв.). В хода на проверката било установено, че лисват данни за предварително деклариране на превозваната стока до влизане на транспортното средство на територията на страната на 26.11.2023 г. (протокол 050902849846_1/26.11.2023 г. на ГКПП Кулата) С горепосоченото „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД нарушило разпоредбата на чл.

127и, ал. 1 ДОПК , като нарушението било извършено на дата 26.11.2023 г., в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това свид. М. съставил срещу жалбоподателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД АУАН № F746813/05.12.2023 г. за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г..

Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, който го подписал и вписал възражение срещу прекомерния размер на санкцията. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ София Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК 2 наложил на „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД имуществена санкция в размер на 74 411 /седемдесет и четири хиляди четиристотин и единадесет/ лв. за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. и Д., и писмени - протоколи за извършена проверка № 050902849846_1/26.11.2023 г. и № 010102849846_3/27.11.2023 г.; приемно – предавателен протокол за стоки № 010102849846_6/27.11.2024 г., протокол за освобождаване на стоката № 010102849846_8/28.11.2023 г., фактура № 203449/24.11.2023 г., заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г., както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 НПК.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля М. показания, преценявайки ги като логични, достоверни и в корелация с писмените доказателства, които установяват обстоятелствата по осъществения върху превозваната от жалбоподателя стока и констатираното от свидетеля Д. нарушение, че за превозвания от дружеството – жалбоподател товар за стоки с висок фискален риск нямало издаден уникален номер на превоза на 26.11.2023 г. Посредством свидетелските показания на св. Д. се установява, същият е бил свидетел в съставяне на акта, но не е участвал в проверката, извършена на 26.11.2023г.

Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН, респективно на наказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени по силата на заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Както в АУАН, така и в процесното НП е описано нарушението и фактите по осъществяването му по достъпен за жалбоподателя начин, както и мястото на осъществяването му, извлича се и информация за датата на реализацията му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят. Изрично е посочено, че се касае за административно нарушение, което е извършено в гр. София на основание чл. 48, ал.2 от ЗАНН и като дата на същото 26.11.2023 г. – датата на влизане на транспортното средство в страната. Констатираното нарушение е описано в акта за установяване на административно нарушение и по идентичен начин е описано и в наказателното постановление.

Като правната квалификация на възведеното административно нарушение е идентична в АУАН и в НП, които са надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, тъй като се касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като е 3 съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал и при проверката на мястото на разтоварване, респективно – при установяване на нарушението, както и на упълномощен представител на дружеството -жалбоподател. Актът е подписан от свидетеля, съставителя и представляващия санкционираното дружество, предявен му е за запознаване и му е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.

От изложеното съдът намира възраженията от страна на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

Предвид което съдът счита, че не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени атакуваното НП.

Относно приложението на материалния закон, съдът прецени, че е приложен правилно.

Съгласно чл. 127и ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. „При всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната.

Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48.“ По делото категорично се доказа от обективна страна, че при превоз на стока с висок фискален риск (необработено маслиново масло “Extra virgin” 14315.84 кг.), който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз (от територията на Италия), и завършва на територията на страната (на територията на Република България), получателят „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната на 26.11.2023 г. За превоза на СВФР не е бил представен Уникален номер на превоза (УНП) и липсвали данни за УНП. С оглед на това от обективна страна е налице нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Процесната стока е включена в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура, утвърден със Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на министъра на финансите, в сила от 03.08.2023 г. до 28.12.2023 г., когато със Заповед №ЗМФ1295/28.12.2023 г. е отменена Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на министъра на 4 финансите.

В конкретния случай деянието е извършено на 26.11.2023 г., както е посочено в АУАН и НП, доколкото на тази дата превозното средство е влязло в страната и от страна на жалбоподателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД не е било изпълнено задължението му да декларира предварително данни за превоза, което е трябвало да направи до влизане на превозното средство на територията на страната.

Нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна, поради което не следва да се обсъжда субективната му съставомерност.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. При преценката си съдът съобрази указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС и даденото в чл.93, т.9 от НК понятие за „маловажен случай“ – такъв, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ДОПК задължения, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Разбира се приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай по делото не се установиха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, тоест нарушението се явява типично (обичайно). Дори напротив, става въпрос за нарушение на правилата свързани с данъчното законодателство, което би могло да даде пряко негативно отражение върху фиска, ако стоката, чиито превоз не е бил предварително деклариран, бъде реализирана на „черния“ пазар.