Определение № 31 от 11.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20222100601428 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас против Определение от 14.11.2022 г., постановено по НЧД № 4316/2022 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП гр. Бургас от 02.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 589/2019 г. по описа на 02 РУ – Бургас, пор. № 2138/2019 г. по описа на РП – Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за неправилност на определението, На първо място счита, че от събраните по досъдебното производство доказателства не може да се направи извод, че към момента на постигане на устната договорка между П. и Д., П. е желала настъпването на вредните последици за Д. и не е имала намерение да изпълнява своята част от постигнатата договорка. С оглед на това, прокурорът счита, че в настоящия случай е налице гражданскоправна измама, а не измама по НК. На следващо място, държавният обвинител посочва, че в определението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството доказателства, се доказва обстоятелството, че „М.Т. ***“ ЕООД реално е осъществявало дейност като туристически агент, поради което, според прокурора, от това следва единствения възможен правен извод, че М. П., в качеството й на управител на горепосоченото търговско дружество, изначално е имала както обективната възможност, с оглед ръководената от нея дейност, така и субективната увереност, че уговорената с пострадалата Д. екскурзия до Република Италия в действителност ще бъде реализирана.

Намира, че досъдебното производство е проведено обективно, всестранно и 1 пълно, но не са събрани доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че в действителност М. П. не е имала изначално намерение да изпълнява така поетото си задължение към Д. Д.. Предлага определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

По делото е постъпило писмено възражение от адв. Сава Каров от АК – Бургас, повереник на пострадалата Д. Д., с което се излагат съображения за правилност и обоснованост на постановеното от БРС определение.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 589/2019 г. по описа на Второ РУ – гр.

Бургас, пор. 2138/2019 г. по описа на БРП, вх. № 2983/2019 г. по описа на БРП е образувано на 03.09.2019 г. за това, че през месец август 2019 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. Д. от гр. Бургас и с това й причинил имотна вреда в размер на 1611 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

На досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действия, като в качеството на свидетели са разпитани лицата Д.

Д., М. П., А. П., П.К., А.К., С.А., С.П., П.К., Е.Н., Е.Ф., С.А., Г.К., К.Р., Т.Д.,

Т.Д. – Д., М.Д., Ю.Б., както и са приобщени писмени доказателства, писма и изискани справки.

С Постановление от 02.11.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 589/2019 г. по описа на Второ РУ – гр. Бургас, пор. 2138/2019 г. по описа на БРП, вх. № 2983/2019 г. по описа на БРП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследването, прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е приел, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на престъплението измама по чл. 209 от НК, поради което и не би могло да се търси наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на посочената разпоредба от закона. Съобразно събраните доказателства, прокурорът е приел, че в случая са налице гражданскоправни отношения, които е следвало да се решат от гражданския съд.

С Определение от 14.11.2022 г., постановено по НЧД № 4316/2022 г.

(предмет на настоящия съдебен контрол), Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на Бургаска районна прокуратура за допълнително разследване, като е дал и указания в тази насока.

Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и 2 обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на интересите на пострадалото лице. Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Настоящият състав счита, че протестираното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че крайните изводи на прокурора са изведени въз основа на непълно изяснена фактическа обстановка, като разследването е водено едностранчиво.

Действително от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са ползвали услугите на дружеството „М.Т. ***“ ЕООД, се установява, че същото е осъществявало екскурзии, но за процесната екскурзия в Рим през 2017 г., за която свид. Д. е заплатила, по делото не са събрани никакви доказателства.

Относно наличната документация на „М.Т. ***“ ЕООД, прокурорът се е доверил на показанията на свидетелката М. П., като по делото няма никакви доказателства дали действително фирмата е прекратила дейността си в края на 2017 г., дали са подавани годишни данъчни декларации, както и относно воденото счетоводство и как са били осчетоводявани получените суми за екскурзии по сметката на фирмата. Настоящата инстанция не споделя възприетото от държавното обвинение, че във връзка с екскурзията в Рим през 2017 г. в дружеството „М.Т. ***“ ЕООД не се съхраняват никакви документи, като така приетото от прокурора е единствено и само на показанията на свид. М. П..

Отделно от това, не става ясно и точно в какво качество е действала М.

П., сключвайки договори (макар и устни) за екскурзии от името на „М.Т. ***“ 3

ЕООД към месец август 2017 г., тъй като видно от приложеното по делото пълномощно от управителя и едноличен собственик на капитала – А. П. (л.

34, том II от ДП), то същото датира от 14.09.2019 г.

С оглед на заявеното от прокурора в прекратителното постановление, че в случая се касае за неуредени граждански отношения, следва да се посочи, че наличието на облигационни отношения между страните, не изключва осъществяването на измама, щом са налице признаците на това престъпление. Във всички случаи обаче, за да се установи дали се касае за наказателноправна измама се изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II на ВС е прието, че обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е в резултат на измамливи действия. Отговор на този въпрос не е даден с прокурорския акт.

В тази връзка, правилно и обосновано първоинстанционният съд е посочил, че при разследването не са разпитани лицата, имащи отношение към процесната екскурзия, от показанията на които да се установи дали в крайна сметка такава екскурзия се е състояла, или в случай, че не се е състояла, дали сумите за екскурзията са били възстановени на останалите записани лица.

Също така по делото не са събрани доказателства, след получаване на процесната сума от пострадалата какво е извършено от страна на „М.Т. ***“ ЕООД за осъществяване на екскурзията в Рим – дали същата е преведена към друг туроператор, закупувани ли са били самолетни билети, дали са заплатени допълнителните екскурзии, за които Д. е заплатила, както и дали в крайна сметка сумата от общо 1611 лева е възстановена на пострадалата.

При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на анализ на събрания до момента противоречив доказателствен материал, изводите на прокурора в прекратителното постановление се явяват незаконосъобразни, поради което правилно е било отменено на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК.

Съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК е ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК, решението за които се взема от прокурора и съобразно нормите на НПК.

Въз основа на изложените съображения съдът прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.11.2022 г., постановено по НЧД № 4316/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5